Глава 2Състезание със сапунерки

Наоколо прелитаха косове, а слънцето грееше над поляните с дълги треви, по които бяха накацали щъркели. На върха на „Дерето на болката“ се бяха събрали децата от околноста и със всевъзможно изглеждащи сапунерки се бяха пригитвили за старт. Около тях се бяха събрали малки и големи деца, дошли да видят зрелището. В средата бе сапунерката на малкия Христо и най-добрия му приятел Калоян като втори пилот.

       - Задкрилки? – попита Христо,

       - Тук! – отговори Калоян.

       - Насочващи се въжета?

       - Тук!

       - Странични крила?

       - Тук!

       - Каски?

       Двамата си сложиха намерените кой от къде може каски и предпазните очила.

       - Тук!

       - Инспекция завършена! Втори пилот Калоян, моля подгответе колелата за стартиране!

       - Тъй вярно, втори пилот Христо, готови за старта!

       Пред тълпата излезеедно момиче с плитки, готово да даде начало.

       - По мой сигнал!

       Всички започнаха да издават звуци от мотори

       - На старта!

       Напрежението растеше.

       - Старт! – то пусна кърпичката на земята и сапунерките се понесоха надолу.

       Калоян издърпа навреме въжетата, държащи  двата камъка, подпираши колелата и потеглиха с пълна сила. Състезателите бяха посрещнати с радостно възгласи от публиката.

         Вървейки надолу с пълна сила, Хисто се мъчеше отпред на волана да маневрира и да избягва другите. Зад него Калоян внимателно поддържаше курса на направление със задните гуми и с хирургическа точност се промъкваха между всеки. И двамата седяха като на тръни

        Изчакаха внимателно да наближат по-стръмния наклон, докато до тях стоеше само един. Тогава Христо даде команда:

        - Пусни крилата!

        Калоян дръпна една ръчка и от двете трани на возилото се появиха крила, направени от стари чаршафи и с всичка скорост изпревариха съперника.

Движеха се с всичка скорост,  а някои части започнаха да изпадат, а на една от тях кракът на Христо остана да виси.

        Когато бяха вече далеч, а крайната им цел бе вече близо, той каза:

       - Добре, пускай спирачките!

       - Какво? – извика уплашен Калоян. – Нямаме спирачки!

       Двамата нададоха ужасени викове, готови за сблъсъка. За щастие Христо успя да направи завой отдървото, където се бяха насочили, когато една от задните гуми изпадна, сапунерката им се удари в един камък, двамата полетяха за миг във въздуха и паднаха в близкия храст. Останалите не можаха да променят посоката и също се строполиха на всевъзможни посоки.

        Христо и Калоян излязоха от храстите, целите изподрани, с мръсни дрехи и стърчащи клонки от джобовете. На мястото пристигнаха останалите на помощ, защото всичко наоколо приличаше на бойно поле.

       - Всички добре ли са? – попита някой.

       Всеки отговори по различен начин. И за разлика от всеки друг, Христо запична да се смее.

       - Какво му е смешното? – попита негов приятел.

       - Беше яко падане, признайте си!

       Един по един всеки започна да се смее. Кой знае защо Христо и Калоян се смееха най-силно. Може би  защото бяха спечелили или защото тяхното падане беше най-брутално.

       И тогава осъзна, че каската на баща му я нямаше. Знаеше, чеако не я намери – лошо му се пише. И отиде да я потърси. Шмугна се между клоните на храста и закрачи внимателно.

       Някъде зад едно дърво някой го наблюдаваше. Беше едно момиче на неговата възраст. Когато Христо видя че каската му е до дървото, зад което тя се стоеше, веднага скри глава. Той я видя в последния момент.

        - Хей, кой е там?

        Тя срамежливо се показа.

        - Здравей, Христо!

        - О, здравей, Андри! Защо стоеше зад дървото?

        - А, ами аз... ти видях каската и мислех да ти я върна! – тя я вдигна от земята и му я подаде.

        - Благодаря.

        - О, не, Христо, ти си ранен!

        - Ами, малка драскотина, не е проблем!

        - Чакай – тя и наплюнчи палеца и с едната ръка започна да му разтрива драскотината на бузата, а с другата му държеше лицето. – Мама има крем против наранявания, може да ти помогне.

        - Не, благодаря. Тези неща ми помагат да възмажея и да ставам по-силен. Мечтая да стана корав мъжага, който не се бои от нищо!  Пък и ако ми остане белег, мога да разправям готини неща на хората, като че съм се бил с тигър например!

       Андреа се разсмя леко.

        - Затова винаги си бил него.

        - Кой?

        - Христо Смелчагата!

        - О, ласкаеш ме...

        Той се потърка по врата.

         - Значи ти мечтаеш да си истински мъж?

         - Да!

         - Аз също мечтая за истински мъж, който да е смел и безстрашен, но също и да е умен и мил...

         - Да, това звучи много... разумно...

         Той погледна за миг настрани.

         Тогава се чу гласът на Калоян:

         - Христо, имаме нужда от помощ!

         - Идвам! – отвърна Христо и се обърна към Андрея. – Ще ни помогнеш ли със събирането на частите?

         - Съжалявам, трябва да помогна на мама с подредбата в шивашкия цех. Но можем да се видим после?

         - С удоволствие! Ще се срещнем пред магазинчето да си вземем по една боза.

           - Чао! – тя се обърна и си отиде.

           Христо тръгна да помогне със сапунерките.