Глава 3, Slave, toy then lover - SasuSaku Doujinshi
- Animes Portal
- 24/01/18г.
- Романтика
- 3 Глави
- 42 Прочита
Глава 3
Сакура,Хината и Ино удобно се бяха настанили в уютно кафене в центъра.
- Сакура...-повика Ино, докато отпиваше от банановия си шейк.
- Ъм...Сакура – повтори Хината, вече леко разтревожена.
- Сакура! – раздразни се Ино, но Сакура си мислеше нещо и не ‘и обръщаше никакво внимание.
Сакура си мислеше за предния ден в училището, когато Саске и заповяда да не се доближава до Наруто, а тя му отвърна да
не се бърка в нейния личен живот.
- Сакура!!! – извика пак Ино. – Сакура!
Сакура се беше подпряла на дланта си и гледаше в
една точка, а капка пот се стичаше от челото ‘и. Явно се притесняваше за нещо...
- А,каза ли нещо Ино? – попита Сакура.
- ВИКАМ ТЕ ОТ ЧАСОВЕ!!! – ядоса се Ино – КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА С ТЕБ?!
- Съжелявам, ха-ха-ха, замечтах се нещо... – излъга Сакура, замахвайки с ръка – Нищо ми няма,наистина!
- Сигурна ли си? Държиш се странно! – отбеляза Ино.
- Да,така е. Сакура,можеш да ни кажеш за...проблемите си. – настоя Хината.
- НЕ! Нищо ми няма, всичко е наред! – излъга още повече Сакура.
- Сигурна ли си?
- Аха! – усмихна се тя.
„Не мога да им кажа за Саске...Защото такава връзка е...”
Стана време да си тръгват. Сакура заходи по слабо осветената улица. Беше вече нощ.
„Чудя се дали Саске още ми е ядосан...” – замисли се тя.
- Я виж ти! Кой имаме тук – каза подигравателно познат глас.
„Този глас...Не,не ми казвай че това е...” – Сакура се извърна изненадана.
- САСОРИ!!! – извика тя.
- Сама по това време? А къде е бодигардът ти? – засмя се той – Май този път няма да те спаси.
Някой неочаквано пристъпи зад Сакура. Тя се изненада. Беше Дейдара.
- Май някой се опитва да избяга,а? – той я хвана за раменете. – Не и този път,ън!
Значи това е момичето, което искаше да хванеш, а? – Дейдара я хвана за бузите. – Хехехе,много е сладка!
Тогава Сакура се отскубна грубо и викна:
- Я не ме пипай, бе!
- Хаха, настойчива както винаги! – усмихна се Сасори в своята чисто черна шуба.
„Трябва да им избягам”
В същото време, недалеч Наруто крачеше бавно и замислено.
„Ела!” – извика Саске. – „Достатъчно каза”
„Ама не съм довършила все още”
„Просто ела”
Само тези спомени се въртяха в главата на Наруто. Да,точно – случката в училище.
„Не разбирам за какво беше това” – мислеше си Наруто.
- След нея – изкрещя някой.
Изведнъж от ъгъла се зададе спринтиращата Сакура. Тя се обърна и го погледна за кратко.
- Ъх,Сакура-чан? От какво ли бяга? – питаше се Наруто – Да не би да е в беда?
Тя го подмина и си помисли че им е избягала на онези двмата, затова поспря.
Но някой се криеше зад ъгъла...Дейдара сложи ръцете си на раменете ‘и.
- Хванах те! – изсмя се той.
- Киа! Не пусни ме!!!
- Няма смисъл да се биеш.
- Гх! Не!!!
Той я хвана за брадичката, а тя затвори очи.
- Спри да мърдаш!
Очите ‘и се просълзиха,докато той докосна устните си в нейните.
Груба ръка се впи в рамото на Дейдара. Беше Саске, целия в драскотини и леко мръсен.
- Хей, изчакай докато... – Дейдара отговори,мислейки че това е Сасори.
- Обърни – Саске засили юмрука си и удари Дейдара – СЕ!!!
Сакура заплака,и сложи ръката си на устата,докато Саске пребиваше Дейдара.
- Гха! – извика Дейдара.
- Не пипай моята СОБСТВЕНОСТ – натърти Саске.
„Собственост?” – изненда се Сакура.
„Сакура-чан,къде си?” – чудеше се Наруто.
- Какво правиш по това време на ноща сама? И на това място?
- Аз...аз просто...извинявай – предаде се Сакура. – Благодаря.
- Е, все пак е мое задължение...
- Да... – сълзи се спуснаха по страните ‘и.
„Той винаги ще ми помага...Но...”
- Сакура? Какво има? Да не би да е направил нещо лошо? – загрижи се Саске.
- Т-той...той допря устните си до моите...Исках първата ми целувка да бъде с някой, който харесвам!!!
Сакура заплака,а Саске погали косата ‘и.
- Това не е било истинска целувка!
- Хъх?
- Само лошо докосване, не целувка!
- Наистина ли?
Той допря пръстите си до устните ‘и.
„Това докосване”
Той я дръпна към себе си. – Нека изтрия този спомен!
Саске я целуна нежно, а от единия ъгъл на ооградата ги наблюдаваше Наруто.
- Хнн... – двамата продлжиха да се целуват. – Мн...
- На-Саске-кун... – целувката свърши.
- Защо...целувка?
- Няма да позволя на никой да пипа играчката ми. – погледна той сериозно.
- И-ИГРАЧКА?
- Не ти ли казах? С едно ниво напред си. – усмихна се той. – Сега си моя играчка.
- Ниво напред... – повтори зачудено Сакура.
- Ще се видим утре в училище – напомни той и си тръгна.
От другия ъгъл ги наблюдаваше ядосаната Карин – беше продрала оградата с ноктите си от ярост.
- Мамка му! Както си и помислих...
- Мамка му...Този Учиха – изправяше се Сасори, а след него – Дейдара.
Карин се обърна, видя ги и попита насмешливо:
- Хех...толкова сте слаби...Саске ви наби,а?
- Гъх? Коя по дяволите си ти? Да ни вбесиш ли искаш?
„Мога да използвам тези идиоти...Хехехехе!” – замисли се Карин.
- Естествено че не...
- Имам малко предложенийце за вас – усмихна се злокобно тя, а Сасори
заинтересовано повдигна глава...
Следва Продължение...
- Сакура...-повика Ино, докато отпиваше от банановия си шейк.
- Ъм...Сакура – повтори Хината, вече леко разтревожена.
- Сакура! – раздразни се Ино, но Сакура си мислеше нещо и не ‘и обръщаше никакво внимание.
Сакура си мислеше за предния ден в училището, когато Саске и заповяда да не се доближава до Наруто, а тя му отвърна да
не се бърка в нейния личен живот.
- Сакура!!! – извика пак Ино. – Сакура!
Сакура се беше подпряла на дланта си и гледаше в
една точка, а капка пот се стичаше от челото ‘и. Явно се притесняваше за нещо...
- А,каза ли нещо Ино? – попита Сакура.
- ВИКАМ ТЕ ОТ ЧАСОВЕ!!! – ядоса се Ино – КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА С ТЕБ?!
- Съжелявам, ха-ха-ха, замечтах се нещо... – излъга Сакура, замахвайки с ръка – Нищо ми няма,наистина!
- Сигурна ли си? Държиш се странно! – отбеляза Ино.
- Да,така е. Сакура,можеш да ни кажеш за...проблемите си. – настоя Хината.
- НЕ! Нищо ми няма, всичко е наред! – излъга още повече Сакура.
- Сигурна ли си?
- Аха! – усмихна се тя.
„Не мога да им кажа за Саске...Защото такава връзка е...”
Стана време да си тръгват. Сакура заходи по слабо осветената улица. Беше вече нощ.
„Чудя се дали Саске още ми е ядосан...” – замисли се тя.
- Я виж ти! Кой имаме тук – каза подигравателно познат глас.
„Този глас...Не,не ми казвай че това е...” – Сакура се извърна изненадана.
- САСОРИ!!! – извика тя.
- Сама по това време? А къде е бодигардът ти? – засмя се той – Май този път няма да те спаси.
Някой неочаквано пристъпи зад Сакура. Тя се изненада. Беше Дейдара.
- Май някой се опитва да избяга,а? – той я хвана за раменете. – Не и този път,ън!
Значи това е момичето, което искаше да хванеш, а? – Дейдара я хвана за бузите. – Хехехе,много е сладка!
Тогава Сакура се отскубна грубо и викна:
- Я не ме пипай, бе!
- Хаха, настойчива както винаги! – усмихна се Сасори в своята чисто черна шуба.
„Трябва да им избягам”
В същото време, недалеч Наруто крачеше бавно и замислено.
„Ела!” – извика Саске. – „Достатъчно каза”
„Ама не съм довършила все още”
„Просто ела”
Само тези спомени се въртяха в главата на Наруто. Да,точно – случката в училище.
„Не разбирам за какво беше това” – мислеше си Наруто.
- След нея – изкрещя някой.
Изведнъж от ъгъла се зададе спринтиращата Сакура. Тя се обърна и го погледна за кратко.
- Ъх,Сакура-чан? От какво ли бяга? – питаше се Наруто – Да не би да е в беда?
Тя го подмина и си помисли че им е избягала на онези двмата, затова поспря.
Но някой се криеше зад ъгъла...Дейдара сложи ръцете си на раменете ‘и.
- Хванах те! – изсмя се той.
- Киа! Не пусни ме!!!
- Няма смисъл да се биеш.
- Гх! Не!!!
Той я хвана за брадичката, а тя затвори очи.
- Спри да мърдаш!
Очите ‘и се просълзиха,докато той докосна устните си в нейните.
Груба ръка се впи в рамото на Дейдара. Беше Саске, целия в драскотини и леко мръсен.
- Хей, изчакай докато... – Дейдара отговори,мислейки че това е Сасори.
- Обърни – Саске засили юмрука си и удари Дейдара – СЕ!!!
Сакура заплака,и сложи ръката си на устата,докато Саске пребиваше Дейдара.
- Гха! – извика Дейдара.
- Не пипай моята СОБСТВЕНОСТ – натърти Саске.
„Собственост?” – изненда се Сакура.
„Сакура-чан,къде си?” – чудеше се Наруто.
- Какво правиш по това време на ноща сама? И на това място?
- Аз...аз просто...извинявай – предаде се Сакура. – Благодаря.
- Е, все пак е мое задължение...
- Да... – сълзи се спуснаха по страните ‘и.
„Той винаги ще ми помага...Но...”
- Сакура? Какво има? Да не би да е направил нещо лошо? – загрижи се Саске.
- Т-той...той допря устните си до моите...Исках първата ми целувка да бъде с някой, който харесвам!!!
Сакура заплака,а Саске погали косата ‘и.
- Това не е било истинска целувка!
- Хъх?
- Само лошо докосване, не целувка!
- Наистина ли?
Той допря пръстите си до устните ‘и.
„Това докосване”
Той я дръпна към себе си. – Нека изтрия този спомен!
Саске я целуна нежно, а от единия ъгъл на ооградата ги наблюдаваше Наруто.
- Хнн... – двамата продлжиха да се целуват. – Мн...
- На-Саске-кун... – целувката свърши.
- Защо...целувка?
- Няма да позволя на никой да пипа играчката ми. – погледна той сериозно.
- И-ИГРАЧКА?
- Не ти ли казах? С едно ниво напред си. – усмихна се той. – Сега си моя играчка.
- Ниво напред... – повтори зачудено Сакура.
- Ще се видим утре в училище – напомни той и си тръгна.
От другия ъгъл ги наблюдаваше ядосаната Карин – беше продрала оградата с ноктите си от ярост.
- Мамка му! Както си и помислих...
- Мамка му...Този Учиха – изправяше се Сасори, а след него – Дейдара.
Карин се обърна, видя ги и попита насмешливо:
- Хех...толкова сте слаби...Саске ви наби,а?
- Гъх? Коя по дяволите си ти? Да ни вбесиш ли искаш?
„Мога да използвам тези идиоти...Хехехехе!” – замисли се Карин.
- Естествено че не...
- Имам малко предложенийце за вас – усмихна се злокобно тя, а Сасори
заинтересовано повдигна глава...
Следва Продължение...
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
