Глава 2, Slave, toy then lover - SasuSaku Doujinshi
- Animes Portal
- 24/01/18г.
- Романтика
- 3 Глави
- 42 Прочита
Глава 2
- Какво ще кажеш да те пазя от онзи тип, а в замяна да станеш моя...-Саске приближи устните си към ухото на Сакура. – Робиня...?
Чаптър Две
-Н-не знам – засрами се Сакура,не проумявайки случващото се.
„Той е толкова близо...” – мислеше си тя.
Очите и се удебелиха двойно, станаха по-големи и от палачинки,а ченето и падна до кръста. Сърцето и излизаше от очертанията.
„Сърцето ми не прества да бие!!!” – продължаваше да мисли тя. – „Не си понижавай гласа,Сакура” – насърчаваше се тя.
-Е,Сакура? – вдигна вежда Саске.
-Робиня... – прошепна си тя тихо. – Хмм, какво имаш предвид „робиня”?
-Хех...Например да ми пишеш домашните,да ми поемаш задълженията в училище.
„Значи това е имал предвид” – облекчи се тя.
- В този случай е окей. – потри се по потното си чело Сакура.
- В този случай? За какво друго си си мислила? – полюбопитства Саске.
- ?! – Сакура си помисли че ще се издаде - Нищо!!!
- Добре,тогава има сделка!
Двамата стиснаха ръцете си.
„Имам добро предчувствие за това!” – усмихна се в мислите си Саске.
„Не знам каква точно връзка е тази,но...” – почуди се на ум Сакура.
- Ъм...Това усещане е малко странно... – каза Саске докато двамата с Сакура вървяха към училище.
- Хм,Защо? – почуди се Сакура, навела срамно глава,сякаш е извършила глупостта на живота си и сега се разкайва.
- А-Ами...Не мислиш ли че някои ще си помисли нещо друго? – Сакура попита Саске.
Той я беше хванал през кръста. Вече бяха пред вратите на училището,но продължаваха да си приказват.
- Нито един от нас си няма гадже. – намекна Саске.
- Това не е проблема – нервно отговори Сакура. – ТЕ са проблема.
Тя погледна към едно 17-годишно момиче със червена рошава коса и черни очила. Едно също толкова годишно момче със светло синя коса седеше до нея. Момичето се оглеждаше в едно малко огледалце и си слагаше червило. Момичето се казваше Карин, а момчето - Суигетсу.
- Охо, ето го и Саске. – промълви Суигетсу със зъбатата си усмивка.
- А? – Карин погледна влюбено и около нея запукаха сърчица.
- Охо, Сакура... – Наруто погледна радостно. - ...чан? – нещо много го учуди.
Изведнъж Карин и Наруто се стъписаха...
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ!?!? – изкрещяха двамата,като ченетата им паднаха до земята,но Сакура и Саске си изглеждаха спокойни.
По-късно в стаята...
- Ето,засега ще бъде това – Саске сгромоляса върху чина на Сакура огромна купчина със учебници.
- Всичко това е твое? – повдигна вежда Сакура.
- Дам,от тази седмица.
- Гррррр... – Наруто със свити очи,ядосан наблюдаваше наоколо.
- Ъъъм, отивам да си купя нещо за ядене. – говореше на себе си Сакура– След минута се връщам.
„Странно...Не възразявам да му пиша домашните все пак...”
- Псссст – някой и подшушна и тя се обърна.
- Наруто? – учуди се тя.
- Какво става,по дяволите?
- Ех? Ъъъ,какво имаш в предвид?
- Ами...пишеш домашните на Саске, идваш със него на училище... – Държиш се странно!
- Ами... – „Н-не мога да му кажа истината,нали?” – замисли се Сакура, а капчици пот падах от челото и. – Не,не,това е...
„Трябва да измисля нещо” – подтикваше се тя.
- Ами той ми помогна със нещо и аз сега му се отплащам... – отговори тя, спестявайки му малко от истината. – Ха,ха,ха – добави малко идиотски смях тя.
- О-ох...
Докато тя се смееше, Саске ги шпионираше и не беше много доволен. Влизайки във стаята, той я хвана за рълата.
- А,Саске... – запелтечи тя.
- Достатъчно за днес, идваш с мен! – той я дръпна.
- Ех,чакай,не съм свършила все още!
Наруто ги погледна като мъченик на Шипка.
- Просто ела – изсъска Саске.
- Саске-кун, чакай, какво е станало?
„Ръката ми...”
- Гх! – Саске я стисна още по-силно.
- Ауч – този път Сакура не се сдържа. – Пусни ме,бе! Боли! – тя се отскубна. – Ккво ти става?
- Какво става между теб и Наруто?
- Как така между мен и него? Какво имаш предвид със това?
Саске я хвана силно за раменете.
- Ауч!
- Не се приближавай до него – изръмжа Саске! – Това е заповед!
- Чакай малко! – Сакура стана сериозна. – Длъжността ми е да поема задълженията ти,а не да се намесваш в личния ми живот! – Така че мога да правя каквото си искам!
Тя се отдръпна от него, а той сякаш се разочарова.
„Така е..” – помисли си тя.
- Значи така било... – каза си Карин,която шпионираше от ъгъла. – Не е трябвало да се тревожа.
- Хех,значи той няма да е винаги с нея... – усмихна си се Сасори, който също бе шпионирал и замисляше пъклен план...
Следва продължение...
Чаптър Две
-Н-не знам – засрами се Сакура,не проумявайки случващото се.
„Той е толкова близо...” – мислеше си тя.
Очите и се удебелиха двойно, станаха по-големи и от палачинки,а ченето и падна до кръста. Сърцето и излизаше от очертанията.
„Сърцето ми не прества да бие!!!” – продължаваше да мисли тя. – „Не си понижавай гласа,Сакура” – насърчаваше се тя.
-Е,Сакура? – вдигна вежда Саске.
-Робиня... – прошепна си тя тихо. – Хмм, какво имаш предвид „робиня”?
-Хех...Например да ми пишеш домашните,да ми поемаш задълженията в училище.
„Значи това е имал предвид” – облекчи се тя.
- В този случай е окей. – потри се по потното си чело Сакура.
- В този случай? За какво друго си си мислила? – полюбопитства Саске.
- ?! – Сакура си помисли че ще се издаде - Нищо!!!
- Добре,тогава има сделка!
Двамата стиснаха ръцете си.
„Имам добро предчувствие за това!” – усмихна се в мислите си Саске.
„Не знам каква точно връзка е тази,но...” – почуди се на ум Сакура.
- Ъм...Това усещане е малко странно... – каза Саске докато двамата с Сакура вървяха към училище.
- Хм,Защо? – почуди се Сакура, навела срамно глава,сякаш е извършила глупостта на живота си и сега се разкайва.
- А-Ами...Не мислиш ли че някои ще си помисли нещо друго? – Сакура попита Саске.
Той я беше хванал през кръста. Вече бяха пред вратите на училището,но продължаваха да си приказват.
- Нито един от нас си няма гадже. – намекна Саске.
- Това не е проблема – нервно отговори Сакура. – ТЕ са проблема.
Тя погледна към едно 17-годишно момиче със червена рошава коса и черни очила. Едно също толкова годишно момче със светло синя коса седеше до нея. Момичето се оглеждаше в едно малко огледалце и си слагаше червило. Момичето се казваше Карин, а момчето - Суигетсу.
- Охо, ето го и Саске. – промълви Суигетсу със зъбатата си усмивка.
- А? – Карин погледна влюбено и около нея запукаха сърчица.
- Охо, Сакура... – Наруто погледна радостно. - ...чан? – нещо много го учуди.
Изведнъж Карин и Наруто се стъписаха...
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ!?!? – изкрещяха двамата,като ченетата им паднаха до земята,но Сакура и Саске си изглеждаха спокойни.
По-късно в стаята...
- Ето,засега ще бъде това – Саске сгромоляса върху чина на Сакура огромна купчина със учебници.
- Всичко това е твое? – повдигна вежда Сакура.
- Дам,от тази седмица.
- Гррррр... – Наруто със свити очи,ядосан наблюдаваше наоколо.
- Ъъъм, отивам да си купя нещо за ядене. – говореше на себе си Сакура– След минута се връщам.
„Странно...Не възразявам да му пиша домашните все пак...”
- Псссст – някой и подшушна и тя се обърна.
- Наруто? – учуди се тя.
- Какво става,по дяволите?
- Ех? Ъъъ,какво имаш в предвид?
- Ами...пишеш домашните на Саске, идваш със него на училище... – Държиш се странно!
- Ами... – „Н-не мога да му кажа истината,нали?” – замисли се Сакура, а капчици пот падах от челото и. – Не,не,това е...
„Трябва да измисля нещо” – подтикваше се тя.
- Ами той ми помогна със нещо и аз сега му се отплащам... – отговори тя, спестявайки му малко от истината. – Ха,ха,ха – добави малко идиотски смях тя.
- О-ох...
Докато тя се смееше, Саске ги шпионираше и не беше много доволен. Влизайки във стаята, той я хвана за рълата.
- А,Саске... – запелтечи тя.
- Достатъчно за днес, идваш с мен! – той я дръпна.
- Ех,чакай,не съм свършила все още!
Наруто ги погледна като мъченик на Шипка.
- Просто ела – изсъска Саске.
- Саске-кун, чакай, какво е станало?
„Ръката ми...”
- Гх! – Саске я стисна още по-силно.
- Ауч – този път Сакура не се сдържа. – Пусни ме,бе! Боли! – тя се отскубна. – Ккво ти става?
- Какво става между теб и Наруто?
- Как така между мен и него? Какво имаш предвид със това?
Саске я хвана силно за раменете.
- Ауч!
- Не се приближавай до него – изръмжа Саске! – Това е заповед!
- Чакай малко! – Сакура стана сериозна. – Длъжността ми е да поема задълженията ти,а не да се намесваш в личния ми живот! – Така че мога да правя каквото си искам!
Тя се отдръпна от него, а той сякаш се разочарова.
„Така е..” – помисли си тя.
- Значи така било... – каза си Карин,която шпионираше от ъгъла. – Не е трябвало да се тревожа.
- Хех,значи той няма да е винаги с нея... – усмихна си се Сасори, който също бе шпионирал и замисляше пъклен план...
Следва продължение...
By: sakura__haruno и isumii89
SasuSaku - Slave,toy then lover Copyright ©
Забележка на автора: истинската дума е slave - слуга,но аз го преведох като "робиня",за да е по-интересно.
SasuSaku - Slave,toy then lover Copyright ©
Забележка на автора: истинската дума е slave - слуга,но аз го преведох като "робиня",за да е по-интересно.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
