Скуката ражда генийте

Скуката ражда генийте

Пореден фик.

Глава 1
Здрасти,казвам се Александра и това е дневника който водех в продължение на 5 години и реших да споделя историята си с вас.Матурите минаха,дойде лятото и всичко стана много по-добре от преди,а на въпроса къде искам да вляза отговарям с НУИ-Национално Училище по Изкуствата-или Музикалното както го знаят всички русенци.Лятната ваканция мина бързо а аз не съм прочела и една книга...нищо ново,но за сметка на това ходих на море и си направих нов маникюр.Дойде първия учебен ден,гледам класната и си мисля как момчетата биха изчукали собствената си даскалка без да им мигне укото,но ги разбирам защото тя е млада,висока,руса,мила и има доста големи гърди,но ако не ми прави проблеми и аз няма да й правя.Всички сме в стаята,а тя ни остави за да може да се опознаем на спокойствие,но преди това ни даде листчета с нашите номера и кой къде сяда и представи президентите на клубове и членовете на ученическия съвет.Аз записах актьорско майсторство защото ми харесваше.Когато си седнах на мястото разбрах,че до мен седи нещо като демон-металист-Висок и слаб,но въпреки това мусколест с разсеян поглед и пиърсинги,но в комбинация с дългата му и лъскава коса която закриваше ушите му и стигаше чак до вратъ му всичко това беше нищо.Да си кажа честно страх ме е от него и не исках да го заговарям.Вече е първия ден,а се познавам с всички момичета от класа и няколко момчета.Аз като първи номер бях дежурна и Михаилова ме помоли да занеса лаптопа и едни документи при директора-баси документите човек,аз не си виждам пътя,пък тез стълби как ще ги изкача идея си нямам.Докато вървях по един от коридорите някой се блъсна в мен,но очудващото е че единственото нещо което падна бях аз...

-Гледай къде вървиш !!!

-Съжелявам.

-Дай ръка.

Щом станах и се загледах видях,че този който ми помогна бе онзи до когото седя,металиста или пънкара и аз не знам какъв е но не го харесвам.Щом ми се осъзнах,че няма как да държи всичко това с една ръка и с другата да ми помогне се стреснах доста,но щом видях как го прави се изненадах.Предложи да ми помогне с тези простотии като извинение,а аз приех защото няма да мъкна всичко сама,мързи ме пък и след малко почва часа.Докато вървяхме по коридорите някой се изкряска-СМЪРТ ЗА КОМУНИСТИТЕ !!!-обърнах се да видя кой е,но докато се осъзная пънкара вече беше оставил документите на земята и с бавна,тежка и маршова крачка тръгна към момчето което явно ми бе познато от някъде,но от къде така и не се сетих.Щом момчето скъси дистанцията максимално ме погледна,а после погледна него,пак гледа мен,пак гледа него.Ко гледа и аз не знам,почва да ме нерви вече...

-Пе*ал,караш момичето да поема твоята отговорност като й даваш да мъкне толко тежки помащини.

-Какво ?-каза пънкара.

-Искаш ли сега да ти извия ръцете заради това ?!

-Опитай се.

Докато разбера какво се случи то единия хвана другия,а после пънкара повали момчето и му каза да не съди преди да разбере какво става.

-Чакайте,по полека-казах притеснена аз.

-Защо ? 

-Защо не му обясни,че ти ми помагаш с тези простотий ?

-Не давам обяснения на никой.

-И това ли е цялата причина ?

-Да.

-Моля те пусни го.

-Имаш късмет,че трябва да й помогна иначе щах да се позабавлявам,но ти дори не ме затрудни.

-След като освободи момчето и то хукна на някъде си продължхме по пътя,а мен още ме е страх от този...

-Как се казваш...

-Никола,а ти ?

-Александра,но ме наричай Алекс.

-Добре.

-Не си от приказливите,нали ?

-Да.

С този не може да се говори и това е ясно.Оставихме товара и се върнахме в стаята.Денят бе скучен,но когато заваля стана доста красиво,да обичам да вали.Щом учебния ден свърши осъзнах,че нямам чадър...лошо.стоях пред очилището чакаща дъжда да спре,а всички други се прибираха.Щом останах сама започнах да си тананикъм една от руските песни които бях учила преди-Катюша,но ми се стори глупаво само да я тънаникам и започнах тихичко да си я пея.Времето се влушаваше,а аз стоях на студа,но поне не бях мокра.Всичко мина много добре.

-Хей.

Вниманието ми бе привлечено от Метълиста чието има забравих...

-Нямаш чадър,нали ?

-Как разбра ? 

-ако имаше щеше да се прибереш.

-Така е...

-Далече ли живееш ?

-Да,защо ?

-Може да останеш при мен докато не спре дъжда ако желаеш,аз съм в общежитието.

-Б-благодаря,но ще откажа.

-Кактто искаш,мръзни тук.

-Хей,това ли ще кажеш ?!

-Ти не приемаш помощ,а аз няма да те моля.

-Добре де...

-Вземи ми суичера и си дай раницата,щом кажа три бягаш след мен,ясно.

-Добре...

Щом каза три се изтреля пред мен,а аз се опитвах да го настигна,но по пътя се усетих,че бягам в дъжда и си представих какво ще ми стане гърба...стана ми лошо...ама то нали ми даде неговия суичер и той ще се окаля...верно бе.Щом влязохме в общежитието му се очудих,че няма нищо рок или пънкарско,а за метъл няма и следа,но има доста плакати на танкове и руски неща,но той ги нарича съветски,а аз не намирам разлика...

-Виж,ако искаш се изкъпи и ще ти дам един от екипите ми или не се къпи и облечи един от екипите ми.

-Защо ме доведе тук ?

-Ти стоеше сама под дъжда,а ти не ми приличаш на човек следящ времето за това ще ти кажа,че днес ще вали до единадесет вечерта и реши,че ще е по-добре да те доведа тук защото иначе ще те помислят за глупава или луда,а тук всеки знае всичко и съм сигурен,че не искаш в училище да разберат че си стояла цял ден под дъжда.

-Прав си...

-Знам,а сега отиди и се изкъпи ако не искаш да се разболееш и от втория ден да те няма.

-Прав си,но ако надничаш ще те убия.

-Първо,няма да направя нещо толкова долно и второ не ми се заканвай така.

-Добре де,ама че си и ти.

Влязох да се изкъпя и междо другото не мислех,че момче може да е толкова подредено,но обаче сега как да му благодаря като дори не знам името му ?ще го попитам за тестове и ще му видя името от там !!!

-Ще може ли да разгледам някои от тестовете ти от миналата година ?

-Ако те интересуват толкова добре.

Изкъпах се и разгледах всеки тест оставен на масата,но не само заради името,но и заради успеха му.

-Наистина си добър ученик...

-Ще си позволя да се възгордея този път и ще ти кажа,че си права.

-Защо говориш така ?

-Всеки има две страни едната е за пред всички,а другата е истинската ти.

-Това какво занчи ?

-Занчи че пред хората не мога да се отпусна.

-Защо ?
-Не давам обяснения...

-Да вярно,вярно.

-Забравила си как се казвам,нали ?

Този ми чете мислите...

-Как разбра ?в смисъл що мислиш тъй ?

-Гледаш ме в лявото око исъщевременно си разсеяна и не може да се отпуснеш изцяло и за това си помислих,че е така,но греша ли ?

-Н-не...

-Никола.

-Ще си запиша запиша ако забравя другия път.

-Предпочитам да помноиш,Александра Минкова,първи номер в клас,левичарка,но стъпваш с десния крак и имам чувството,че носиш очила.

-Ти какво си бе ?!

-Аз съм наблюдателен бе.


Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping