СИВИЯТ...МОЯТ СВЯТ!

Беше обикновена вечер. Носех торбата с покупки, когато чух звук, който сякаш разсичаше въздуха.

Пред мен се появи чудовище – огромна топка с пулсиращи израстъци. Те засияха и в следващия миг ме прониза лъч. Ударът ме запрати назад, а дробовете ми горяха. Бях сигурен, че умирам.

Погледнах към гърдите си. Нямаше рана. Нямаше кръв. Вместо това по кожата ми се разляха светещи пентаграми, които се разпространяваха като огън.

Чудовището изрева, но внезапно тялото му се разцепи на две. Пред мен застана момче – млад, с огромна ръка, обвита в метал и остриета. Очите му бяха сериозни, но гласът – тих:

– Закъснях…

Не разбирах какво означава. Аз бях жив, макар и осветен от знаци, които не познавах. Те постепенно избледняха, ала момчето ме гледаше така, сякаш виждаше нещо нечовешко.

От тъмнината излязоха още същества. Тялото ми само засия. От гърба ми изригнаха две нишки светлина, които се вплетоха в ръцете ми и се превърнаха в мечове. Не контролирах движенията си. С неестествена скорост се хвърлих напред и унищожавах звяр след звяр. След миг всичко свърши. Аз рухнах на земята, задъхан и изтощен.

Момчето коленичи до мен.

– В теб има сила, която не всеки може да понесе – каза и в погледа му проблесна нещо като тъга. – Скоро ще разбереш.

Не обясни нищо повече. Само ми протегна ръка.

– Ела с мен.

Гледах го дълго, преди да прошепна:

– Добре…

Хвана ме за кръста и с лекота отскочи високо. Отблъскваше се от покривите, докато препускахме през нощния град. Металната му ръка блестеше в лунната светлина, страховита и величествена едновременно.

Не знаех кой е. Не знаех откъде идва. Знаех само, че от този момент животът ми вече не ми принадлежеше.