Глава 9

Два месеца по-късно:

Положението не се бе променило особено. Дори може да се отбележи, че бе по-зле. Санаке и Шоги продължаваха да се карат не по-малко отпреди, а Датте само да стои неутрален. Киба пък все още бе ерген и отчаяно се опитваше да въдвори хармония сред учениците си. Нещо, което определено не се получаваше. Появи се и друг проблем. Постепенно четиримата ходеха на все по-опасни мисии, в които имаше и битки. Отделно, че Шоги и Санаке повече се биеха взаимно, отколкото да нападат врага, това отделно. Датте бе най-лошото или по-точно неговите умения. Той все още не бе научил дори едно джутсу, поради мързел, въпреки че си бе обещал да го направи след като влезе в отбор. Киба се опитваше да го увери да слуша и да усвоява, но той ни приемаше, ни предаваше. Знаеше само Хенге - нещо, което не му бе от голяма полза.. При битките, той само се чудеше къде да се скрие, за да се спаси, той не можеше да се защити. Постоянно или Шоги или Санаке поемаха ударите предназначени за него, в опита си да го спасят от вражеските атаки. Бяха хоспитализирани няколко пъти вече, а русокоското винаги се връщаше без драскотина. Киба пък бе най-зле, той буквално му бе детегледачка и го пазеше като орел малките си. Което водеше до много конфузна ситуация - представете си, пред вас да се изправи чунин, джонинът само да отнася ученика си от място на място, а генините да се мъчат да победят нинджата с по-висок ранг от тях, докато сенсеят им само разнася съотборникът им. Всички бяха недоволни от Датте и постоянно му повтаряха да се стегне. Един път, дори самият Наруто дойде тайно при Киба и го бе попитал дали синът му има прогрес. Приятелят му поклащаше глава, после същото правеше и Узумаки. Това детето ти да има потенциал, а дори да не се мъчи да го разкрие... След този разговор, Наруто напълно се отказа от Датте и дори нае отделна квартира за него, жена си и Наруто-младши, бебето, което Хината бе родила наскоро. Сега Шоги и Датте живееха сами, като Хюга отвреме на време идваше да им готви и молеше сина си да оправи положението.

Киба стоеше мълчаливо пред офиса на Хокагето и обмисляше как точно да й каже положението какво е. След около половин час, Шизуне излезе и покани джонинът вътре. Той пъхна ръце в джобовете си и бавно пристъпи. Погледна жално лидерката си и понечи да отвори устните си, но след по-малко от секунда отново ги прилепи една до друга. Тсунаде разбра,че нещо го тревожи, дори се досети какво е.

- Не се получава, а? - тя се облегна на стола си и зачака отговор.

- Ъх. - Инузука изпуфтя, преглътна и вдигна погледа си от земята. Сбръчка вежди и каза. - Тсунаде-сама... Санаке и Шоги се карат още повече, сега пък се съревновават кой ще спаси повече пъти Датте от атаките на врага. Плачевно е.

Очите на лидерката се ококориха и тя придоби сериозен вид, след което попита:

- Да спасяват Датте ли? Искаш да кажеш, че той все още не е научил никакво джутсу?!

Киба кимна. Тсунаде се хвана за главата и я разклати плавно. Определено не очакваше, че толкова способно момче ще бъде толкова несериозно. Та той бе син на Узумаки Наруто! Как си позволява да петни името му? Ученик в академията щеше да е по-силен от него. Тя изгледа ядосано джонина и капки пот избликнаха на челото му, придобивайки тъп поглед. Киба преглътна и се помоли да не го замерят с някой стол. За негово щастие, Тсунаде го захвърли не по него, а през прозореца. Двама чунини припнаха да й го носят, а тя гневно се обърна към начупеното стъкло и погледна изгрева. Скръсти ръце и каза:

- Инузука Киба!

- Хай!

- От днес почваш тренировките с Датте и няма да се занимаваш с нищо друго! Искам до две седмици да е научил поне две джутсута!

- Хахах, това е абсурд... - подхилкна се джонинът, прошепвайки тези думи, в опита си тя да не го чуе, но лидерката даже много кристално го чу.

- Просто го направи! - изкрещя тя и захвърли и бюрото през прозореца, като без да иска уцели единия чунин по главата, докато й носеше стола, който бе запратила на улицата одеве. - А колкото до Санаке и Шоги... Ще ги пратим на мисия само двамата, така ще се научат да работят в екип, колкото и да не им се иска. - Тя взе една папка, която се бе закачила на начупеното стъкло, което все още се държеше за дограмата, погледна мисията в нея, отново я затвори и я подхвърли на Киба. - Идеално. Търсене на рядка билка из гората. Ще им отнеме седмици.- После се обърна към джонина и го изгледа ядосано. - Какво правиш още тук?! Тръгвай!

- Х-х-хай, Тсунаде-сама... - промърмори той и побърза да излезе от кабинета й, като бягаше толкова бързо, че събори с тялото си чунина, който преди малко бе уцелен от бюрото и все още си потъркваше главата на стълбите. Нинджата го изруга, а Инузука се отправи към тренировъчната площадка, където имаше среща с учениците си.

Тримата седяха раздалечени един от друг. Шоги се подхилкваше и весело гледаше през бинокъла си какичките, които се къпеха в близкото езерце. Датте умираше от желание да отиде и също да види, но не смееше да се доближи до приятеля си, защото напоследък не се разбираха и може би щеше да получи юмрук в лицето. Санаке пък чистеше катаната си от засъхналата кръв, която бе останала след последната й битка докато бе на мисия. Киба се показа в далечината и генините се изправиха, изоставяйки заниманията си. Само Шоги все още наблюдаваше момичетата със захлас и не се подреди в строя. Инузука се приближи до него, хвана го за ухото и го завлачи до останалите. Момчето изпсува и потърка слуховия си орган, след което и прибра бинокъла в раницата си. Киба седна на камъка до него и погали Джуниър, който се бе излегнал наблизо. Обърна се към учениците си и им каза решението на Тсунаде.

Санаке се намуси при мисълта, че ще прекара седмици с Шоги, без да има никой друг с нея, Датте се прозя, мислейки, че ще се отърве като каже, че го мързи - нещо, което просто нямаше да стане, но той все още не го знаеше. Шоги каза едно "пфф" и също като съотборничката си се намръщи. Те двамата получиха папката от учителя си, в която имаше снимка на билката и потеглиха мълчаливо. Киба се обърна към Датте и каза:

- Първото джутсу, което искам да научиш е...

Русокоското го прекъсна с шумната си прозявка и измърмори:

- Сенсеееей, мързи ме, хайде да го отложим за утре. - намигна му той.

- Страхувам се, че това е невъзможно. - изхили се Киба и стана от камъка, на който бе седнал. Той хвана ръката му, изгледа го и допълни мисълта си. - Та първото джутсу, което искам да усвоиш е Substitution, а именно, като те нападнат, ти да можеш да се превърнеш в цепеница и така да избегнеш удара.

- Това дори не е някакво яко джутсу, то е за бебета...

Киба се изсмя и каза:

- Като е за бебета, ти можеш ли го?

- ... - Датте замлъкна и се примири със съдбата си. Учителят му му направи знак да го последва и момчето тръгна след него с тъжен поглед.

Санаке и Шоги мълчаливо вървяха, като единственото нещо, което прекъсваше тишината от време на време бе поредната ругатня от страна на някой от тях.

Три дни по-късно:

- Не, за Бога, не! - ядосваше се Киба и тупаше по тревата с крак. - Концентрирай чакрата в главата си, не в крака си, Датте!

Момчето бе направило джутсуто, но не напълно, само крайникът му бе превърнат в цепеница. Тя тежеше и русокоското се свлече надолу, забучвайки главата си в земята. Той се изправи и освободи крака си като скръсти пръсти и тъжно се обърна към сенсея си, като го молеше да свършват най-сетне. Целият бе в рани от кунаите, които учителят му запращаше към него, за да го предизвика да се предпази, като се превърне в цепеница. Киба се приближи и каза:

- Сега, искам да сформираш чакра както ти дойде. Ще ти стисна главата, а ти просто го направи.

- Добре... - измърмори момчето и изпуфтя. Не разбираше това с какво ще му помогне.

Инузука го хвана за главата с дланите си и приложи сила. Момчето започна да се гърчи, доста го болеше.

- Ако искаш да се освободиш, направи джутсуто! - изкрещя Киба и стисна още по-силно.

- Ааааа! - изкрещя Датте и сформира чакра. Всичките му крайници се превърнаха в цепеници, но болката оставаше, защото за да се измъкне, трябваше целият да се превърне в такава. Той бързо освободи джутсуто и прехапа устни в опита си да не изкрещи. Сенсеят му приложи още по-мощен захват, искайки да го предизвика да се спаси. Датте се съредоточи и в мислите му беше само това, как да се измъкне от това положение и повече да не го боли. Той изръмжа, стисна юмруци и изкрещя. - Substitution!

Киба се усмихна, усещайки, че ръцете му са обвити от облак. Във въздуха се появи дърво, а Датте бе на няколко метра от него. Момчето чак сега, когато му се наложи разбра как да сформира чакрата където трябва. Той се засмя на глупостта си - беше толкова лесно! Русокоското се ухили и се обърна към сенсея си, който имаше кръв по ръцете си. Той наистина бе стискал здраво. Датте уви тениската си около кървящата си глава и я завърза на възел, след което помоли учителя си да пробва отново с номера с кунаите. Киба се усмихна и кимна. Посегна към кесийката си и запрати три куная по момчето. То затвори очи и се концентрира за части от секундата. Кунаите се забучиха в тялото му и отначало Инузука се разтревожи, но после то се превърна в дим, а оръжията паднаха на тревата. Датте се подаде иззад ствола на едно дърво и се ухили.

- Сега вече мога ли да си почина, сенсей?

Киба го погледна доволно и каза:

- Разбира се. Каня те на по рамен. Аз черпя.

- Ехааа, рамен! - зарадва се момчето и се приближи до учителя си.

- Първо обаче да отидем да те превържат, какво ще кажеш? - попита Инузука, като го погали по косата.

- Добре. - кимна Датте и тръгна след сенсея си, по посока лечебницата.

През това време, Санаке и Шоги мълчаливо приготвяха лагера си за спане. Момичето цепеше дърва за огрев с мълниеносните си нокти, а момчето опъваше палатката. Да, тя бе една и това определено не се харесваше и на двамата, затова, още на първия им ден от мисията те изиграха една игра на "Камък, ножица, хартия" като победеният щеше да спи на тревата. Победител бе Санаке и сега Шоги вече трета вечер щеше да ляга пред огъня.

Те приключиха с дейностите си, като тя строполи дървата на земята, а той седна и изваждайки запалка подпали шумата около тях, за да се разпалят. Генините седнаха край огъня и извадиха нещо за ядене от раниците си. Или поне това направи момичето. Учиха бе свършил всичката си храна и жално гледаше към сандвича, който отхапваше съотборничката му. Тя го погледна и каза:

- Предупредих те да не ядеш като обезумял на всяка една минута.

- Гладен бях! - оправда се Шоги и преглътна. - Хайде де, дай поне една хапка, нима искаш да умра от глад?!

- Няма лошо. - отговори момичето и отново отхапа от сандвича си. - Гората е пълна с малини, ходи да си береш.

- Аз съм ти съотборник, както и ти на мен, ако ти пукваше от глад, аз щях да ти дам храна!

Санаке изпуфтя, мислейки си, че това е невъзможно, след което преглътна. Момчето се ядоса, изправи се и се приближи до нея, като тя го гледаше въпросително. Той хвана парчето хляб в ръката й и го задърпа към устата си. Тя се ядоса и замахна с юмрука си. Шоги обаче спря удара с дланта си и сега с едната си ръка държеше нейната, а с другата приближаваше сандвича към себе си, който тя от своя страна беше стиснала, опитвайки се да го запази само за нея си. Разбирайки, че това ще доведе до негова победа, Санаке се разгневи и също се изправи, като лицето й бе на сантиметри от неговото. Усихна се злобно и замахна с главата си. Удари челото му с всичка сила и той хвръкна назад, откъсвайки част от сандвича. Момичето изпсува и изяде остатъка, а той сложи в устата си парчето, което успя да извоюва. Шоги погледна към нея, и с все още пълна уста се изплези, предизвиквайки я още повече.

- Ах, ти... - тя се засили към него и те започнаха да се млатят.

Листата на близкото дърво се разшумяха. Шумът не бе достатъчно силен, за да го чуят тийновете, които все още продължаваха да си разменят юмруци. На един от дебелите клони на същото това дърво бяха седнали двама души, които наблюдаваха сцената, която се разиграваше пред очите им. Бяха мъж и жена, като жената бе максимално покрита от най-различни маски и дрехи, виждаха се само очите й изпод всичката тази дегизировка. Цялата бе облечена в тъмносиньо, от главата до петите. Зад тях двамата имаше още един младеж, облегнат на ствола на дървото, който чакаше заповеди. Имаше маска на лицето си, по подобие на тази на крадците, която бе черна. Облечен бе в черно кимоно с бял колан, като на гърба на връхната му дреха имаше знак на организацията, в която участва. Той представляваше червена змия, която се бе увила около спринцовка, от която излизаше червена течност. Очите на влечугото бяха жълти, а разпереният й съскащ език - тъмно зелен. Това лого го имаше на гърба на връхните дрехи и на останалите двама човека, като на мъжът, който седеше, беше малко по-различно като големина. То всъщност бе заело целият гръб на бялата му роба, с която бе облечен. Този човек гледаше с интерес случващото се между генините и се подхилкваше. Надигна ствола на очилата си малко нагоре и се обърна към жената:

- Сигурна ли си, че няма да позволиш на чувствата да ти попречат да изпълниш дълга си? Ако не си, то напускай сега, не искам драми.

- Сигурна съм. - отговори жената, която, поне според леките бръчки около очите й, които можеха да се видят, на вид изглеждаше на около 45.

- В такъв случай, предполагам няма да имаш нищо против ако се позабавляваме малко. По грубия начин?

Тя сведе поглед и погледна към тийновете, които си нанасяха удари от яд и по едно време понечиха да се душат.

- Аз съм вярна на вас и вашата организация, господарю. Миналото е минало.

Мъжът се ухили злобно и се обърна към човека, опрян на ствола на дървото.

- Тейку-кун, готов ли си за битка?

Младежът погледна господаря си и кимна. Приближи се до двамата и изръмжа:

- Аз винаги съм готов. Ще дам всичко от себе си. - той пристъпи към края на клона и погледна към генините с жаден поглед. - Няма да ви разочаровам, Кабуто-доно.