Глава 8

Киба се изправи и направи знак на Джуниър да си ходи вкъщи. Кучето изпълни командата и се затича към вътрешността на Коноха. Генините се бяха излегнали и бяха заети с мислите си. Шоги работеше по въпроса да разкара яките черти на Санаке от акъла си, тя пък мислеше за Кабуто, общият им враг, а Датте - за това колко е гладен. Все умни мисли. Сенсеят им се изправи и тържествено обяви:

- Днес ще се проведе първата ни мисия като отбор!

Датте забрави за рамена в главата си и се ухили от кеф, а съотборниците му изпъшкаха от досада, защото много добре знаеха, че тя щеше да е някаква мисия за бебета, която нямаше да се опре и на малкият им пръст. Леле, какво самочувствие имаха...

- Котето на Г-жа Дебела се е изгубило в гората и ние трябва да го намерим! - допълни Киба.

Очите на русокоското светнаха още повече, той явно не схващаше колко е вманиачен на тема мисии, ако ще и тя да бе за двегодишни. Санаке сбръчка вежди и поклати глава, знаеше, че от това по-тъпо няма. Шоги измъмри едно "пфф" и се заяде:

- Сигурен ли сте, че котката не е избягала от стопанката си? Ако аз бях котарак, живеещ при жена с фамилия Дебела, досега да съм си плюл на петите.

Учителят му се издразни и повиши тон:

- Шоги, фамилията на поръчителката не ни интересува, нито причината обекта да се намира в гората. Плащат ни, за да го хванем!

- Йей. - измрънка Учиха и стана от тревата. Изтърси гащетките си и ухилено добави. - Хех, добре тогава. Санаке! - след като той се провикна, момичето мудно извърна глава, за да чуе какво иска този нахалник. - Предизвиквам те! Който хване котката, той ще е победител в нашето малко съревнование!

Тя се усмихна изпод маската си и внезапно стана, приближавайки се към него. Застана на метър от тялото му и прошепна:

- Идеално. Ти или аз. Тази котка няма да разбере откъде й е дошло. След като АЗ ще я хващам.

- Мечтай си, цицо. - изсмя се Шоги и сви юмрук предизвикателно. - Харесва ли ти новият ти прякор?

Санаке все още гледаща тъпо отговори:

- Само простак като теб бе способен да измисли нещо толкова безпочвено.

- Айц, ама иначе умни изрази ползваме, аа? - раздразни се момчето и присви очи.

- Поне казвам нещо умно, тепих с тепих.

- Ооооу, сега съм тепих, а?

- Да! Синьобял тепих, пълен с дунапрен и без капка мозък!

- Хех... Друга песен ще пееш, след като хвана котката!

- Мечтай си, простак. Дори не знам защо се занимавам с теб... Тази котка... ще бъде хваната от мен!

Датте само гледаше мълчаливо спорът им и след тази реплика тъжно промълви:

- Горкото коте... По-скоро ще го скъсате на две, отколкото да го върнете на Г-жа Дебела цяло...

- Ти па къде се обаждаш! Заеми страната на брат си! Портокал с портокал! - разгневи се Шоги и замахна с дланта си.

- Добре, достатъчнооо! - провикна се Киба и ги разтърва. - Искам да работите в екип, а не да се биете, целта е задружно да хванем животното и...

Инузука бе прекъснат от цветистите думи, които си разменяха Санаке и Шоги. Те изредиха толкова много различни прякори по адрес на другия, че дори аз не съм способна да ги изброя. Сенсеят им се вбеси и им удари един тупаник в главата. Което само доведе до гневът на двамата да се стовари върху него и да го нарекат "стар ергенчо". След доста обиди, четиримата най-накрая се усмириха и ядосано обсъдиха плана на действие. Киба раздаде на тримата радиостанции, през които да се чуват и предложи да се разделят на групи. За по-сигурно, той взе Санаке със себе си, а момчетата остави заедно.

След около половин час, отбора вече бе в позиция за нападение. Гората лъхаше на свежест, птичките пееха, цветята се събуждаха от зимния си сън и весело показваха листенцата си на показ, търсейки жаркото слънце, което да ги дари с живот. Като изключим псувните, които излизаха от устата на Шоги от време на време, в гората бе напълно спокойно, тихо и девствено невинно. Докато ТЕ не решиха да изпълняват мисията...

Групите се разделиха - всеки един наобиколи спящото коте, като най-близко до него бе Санаке.То весело мъркаше докато спеше, неподозиращо за наближаващата заплаха. Киба прецени ситуацията и включи радиостанцията си.

*Бзъът*

- Чуйте ме внимателно. Санаке е най-близко до обекта, така че тя ще е тази, която ще скочи и ще го хване. От вас искам само да сте наоколо и ако се наложи да помагате. Край.

- Хехехееее... - изхили се злобно момичето разбирайки, че тя ще спечели баса.

*Бзъът*

- Не съм съгласен! - изкрещя Шоги, явно нервейки се, че ще загуби от нея. Киба оклюма главата си. Знаеше, че това действие на ученика му, или по-точно децибелите, които излязоха от устата му бяха прекалено силни, и че това щеше да събуди котето. То се прозя, опъна гърба си и усети присъствието на хора около себе си. Панически започна да бяга из дърветата и жално мяукаше. Определено не искаше да се връща при стопанката си.

Санаке се вбеси и изкрещя:

- Глупак, виж какво направи! Заради теб сега трябва да го гоним като луди!

- Така поне ще разберем кой е по-бърз. Нали, Санаке? - предизвикателно отговори Шоги и отскочи моментално по посока пътят, който пое котката. Момичето още повече се ядоса и побягна след него. А Датте мълчаливо тръгна сед тях, обмисляйки стратегия. Киба пък остана на място. Той бе повече от безмълвен. Ако сега не се разбираха, какво щеше да стане при по-сериозните мисии? Та те сигурно навместо да убиват врага, щяха да избиват себе си...

Учиха наследникът беше по петите на котето. Извади един кунай и го заби пред животинчето, в опита си да го стресне и то да се спре. Планът му проработи. Котаракът застина на място и момчето го хвана в ръцете си, щастлив, че е победил цицата. От храстите около него се чу шум и той повигна вежда.

- Не си познал, драги! - ядосано извика Санаке и му заби юмрук в лицето. Съотборникът й изпусна обекта на земята и котката пак почна да тича. Шоги с удоволствие щеше да отговори на удара й, но в момента по-важна бе мисията. Той захвърли няколко шурикена по нея, като по тях бяха залепени експлодиращи лепенки. Момичето ги отбегна и хукна след него, като след нея останаха опустошени поне десетина дървета. Една лястовичка ядосано размяташе главичката си, задето й бяха развалили гнездото и ако можеше щеше да се оплаче в Горския Парламент, но за жалост, нямаше тази привилегия.

* Гръъъъм, Бууум! *

Киба само тюхкаше и се вайкаше, чувайки гърмежите, които предизвикваха учениците му и жално гледаше към опустошената гора. Изправи се и бавно тръгна натам, за да види как върви... Ходейки, той се молеше гората да почива в мир. Според него, ако продължаваше така, скоро нищо нямаше да остане от нея.

Санаке бе застигнала котето и активира джутсуто "Мълниеносни нокти". Тя замахна с ръката си и посече дърветата, които ограждаха горкото животинче. След като те се строполиха, на голата основа се бе свило котарачето, поставило лапички на очите си от страх. Момичето понечи да го вземе в ръцете си, но Шоги застана пред нея и се провикна:

- Fire Style! Fire Ball jutsu!

Огнените топки се насочиха към нея, но тя умело ги режеше с лекота, благодарение на ноктите си. "Парчетата огън" се разпространяваха ту наляво, ту надясно, предизвиквайки пожар сред горките дръвчета, които вече се чудеха какво ли толкова лошо са направили, за да ги бият толкова много.

Бавно и мудно, Киба вървеше, с клонка слама в уста и се тюхкаше, докато чуваше сирените на пожарната.

След като свърши с топките, Санаке замахна и към самия Шоги, но той отскочи, хващайки котето в ръцете си.

- Не си познал! - изкрещя тя и скочи към него хващайки го за гушата. Шоги изтърва животинката и след това на свой ред хвана врата на съотборничката си. Докато се душаха и ругаха, те незнайно как се сетиха, че обекта летеше към земята и щеше да пострада. Санаке изгледа злобно момчето и изкрещя:

- Пусни ми гушата, за да мога да спася котето!

- Никога! Първо ти пусни моята! Няма ти да си тази, която ще изпълни мисията!

Те продължаваха да се карат, а котката падаше с всичка сила към тревата. Датте, който следеше съотборниците си през всичкото това време, изскочи от последното оцеляло дърво след вилнеенето на тийновете, съблече блузката си и я разпери. Успя да омекоти падането на котарака и после го притисна в обятията си. Котето бе изплашено до смърт, и се вкопчи в русокоското, сякаш молейки го да го отдалечи по-бързо от тези двамата.

Шоги и Санаке видяха какво стана и побесняха. Едновремено пуснаха гушата на другия и тамън да се нахвърлят на Датте, когато... Киба ги спря.

- Узумаки хвана котето честно и почтено, а и то повече не иска да бяга! Мисията ни е изпълнена, нека занесем животното при стопанката му!

Русокоското се изплези на съотборниците си, а те го гледаха гневно, със стиснати юмруци.

След няколко часа, котката бе занесена на собственичката й и мисията бе изпълнена. Киба и учениците му стояха пред офиса на Хокагето и тъпееха, докато чакаха Шизуне най-сетне да излезе оттам, за да може Инузука да влезе. След дълго чакане, това най-накрая се случи и сенсеят им влезе вътре. Между тримата съотборници прескачаха искри и малко им оставаше да се сбият.

- Кажи пак, че не разбрах, или по-точно, повтори, за да разбера дали съм схванала какво искаш да кажеш. - измърмори Тсунаде.

- Те са напаст! - измрънка Киба и сълзите му потекоха от очите, а един голям, зелен сопол напусна ноздрата му.

- Знам. Мислех, че си наясно какво си докарваш на главата, приемайки ги за свои ученици.

Киба избърса носа си и сведе тъжно глава. След което добави:

- И все пак, Датте е най-добре от тримата. Не се заяжда много, по-скоро е неутрален, освен това, съумя да настигне съотборниците си, когато те се надбягваха. А скоростта им никак не бе ниска! Също така успя да се предпази от всички атаки, които се отправяха около него. Има страхотен нюх и рефлекси. Също така, ми се струва добро момче.

Тсунаде се усмихна и допълни:

- Какво друго да очакваш от синът на Наруто Узумаки! - тя се усмихна и посегна към папка, лежаща близо до нея. Хвана я и я подаде на Киба. - Това е новата ви мисия. Погрижи се хармонията в отбора да се утвърди. Тези три деца са бъдещето на Коноха. И мисля, че вече си се уверил в това.

Инузука пое папката, кимна и се запъти към вратата. Това, което Хокагето каза бе вярно. Те имаха огромен потенциал. Родителите им бяха едни от най-великите нинджи на това село. Определено бъдещето на селото лежеше в отговорните им ръце. Той весело отвори вратата, все още усмихнат, заради прогреса на Датте и неговото възпитание. Един вик обаче прекъсна тази мисъл.

- Мислете бързо, сенсей! - изкрещя русокоското и заби юмрука си в челото на сенсея си. Киба не успя дори да каже "ох". Той изтърва папката на земята и се тръшна в портата зашеметен. Изглежда дори Датте все още се нуждаеше от стабилно превъзпитание.