Глава 6

- Джаф! - едно необичайно голямо куче се нахвърли върху Санаке и изби катаната от ръката й. Тя стоеше стъписана и се чудеше какво става. Ръцете й се разтрепериха когато погледна съотборника си. Той гледаше в една точка, а от устата му течеше слюнка. Въпреки че бе заловен в геджутсу, емоцията му не можеше да бъде контролирана, а именно - веждите му бяха надигнати, устните му бяха пребледнели, а кожата му можеше да се оприличи направо със сирене. Санаке разбра, че гневът й отново е щял да й изиграе лоша шега... Тя за малко не уби беззащитен човек... След като се опомни, разтърси главата си и косата й се намести върху дясното й око. То само по себе си започна да се успокоява, което пък доведе до бавното отминаване на генджутсуто. След малко то напълно се премахна и Шоги се олюшка. Нямаше сили, за да стои прав, тъй като това джутсу имаше много опасен ефект - през времето, в което някой е хванат от него, чакрата му бива поглъщана... Краката на момчето омекнаха и той полетя към земята. Санаке обаче успя да го хване с ръце, а кучето отиде при Киба. Той го погали мъжки по главата и каза:

- Добра работа, Акамару-джуниър.

- Джаф! - песа избаука щастливо и започна да размята опашката си. Стопанинът му обаче сега нямаше време да се занимава с него - той се запъти към двамата си ученици, които досега се биха. Виждайки, че не му обръщат внимание, кучето се обърна към Датте и се изправи от радост на два крака. Това, което Акамару-джуниър не знаеше, бе че момчето го бе страх от кучета... Наследникът на Наруто се изплаши и истерично почна да бяга из трънаците, като песа го следваше плътно, понеже му се играеше.

- Санаке... Ако не се бях намесил, пращайки партньора си да те спре, ти щеше да го убиеш. Какво ще кажеш по въпроса? - попита Киба, приближавайки към момичето. Тя погледна към Шоги, чиято глава лежеше на гръдта й и въздъхна.

- Може би попрекалих малко... Но и той не се биеше като на игра. - защити се тя.

Киба се усмихна, клекна до нея и гледайки я в бездънните й, студени очи каза:

- Наблюдавах целият двубой. Той... не показа и четвърт от това, на което е способен. Въобще не целеше да те нарани. Само се предпазваше и леко те удряше. - след това се изправи и обърна гръб и на двамата, гледайки комичната ситуация "куче гони Датте". - Докато ти... Ти целеше да го удариш, целеше да го разкървавиш, да го унищожиш... Нима не усети, че той не показва никаква съпротива? - Санаке замлъкна и сви вежди. Сенсеят й бе прав... Киба продължи. - Изглежда той е победител в този двубой, защото просто показа уважение към теб, след като не ти посягаше. Може би е имал нещо в предвид. Искал те е цяла... Хъх, чак аз не разбрах какво казах... Все едно, отивам да хвана Акамару-джуниър, а ти си помисли над това, което рекох.

Инузука се затича към кучето си и го хвана за нашийника.

- Оой, Джуниър, спокойно, спокойно... - говореше той през сълзи от смях, гледайки горкичкият Датте. Той бе целият в прах и мръсотия от паданията по земята, които предизвикваше песа. Дрехите му бяха изподрани от някой друг клон, а косата му - по рошава от всякога. Но най-смешна беше физиономията му - приличаше на заколен петел, който точно преди да му срежат главата е гледал порно с кокошки.

Киба не можа да се сдържи и започна да се смее като истерична лелка. Чак корема го превиваше, но не можеше да спре, защото ученикът му, в опита да оправи косата си ставаше все по-смешен и по-смешен.

Шоги се разбуди от шума и отвори очи. Забеляза, че спи на нещо меко (Оо) и се учуди. Огледа надолу и видя женски крака. Напрегна се, и си спомни какво е станало последно... Той само дремеше през цялото това време, което отмина след битката, но на тъпата му кратуна й трябваше повече време да се сети. Той се ухили като си спомни мъгливо думите на сенсея си. Беше нещо относно това, че Санаке е изгубила поради... незнайни причини. Мъглата се появи пак и той не се сети. Естествено това не му попречи да се зарадва много яко. Шоги повдигна главата си и разбра върху какво е дремал досега - гърдите на Санаке. Тя от своя страна му придържаше тялото, явно се е чувствала виновна за това, че го е набила толкова много и сега не смееше да мръдне, за да не го заболи. Момчето перверзно се усмихна и се кефеше на момента, ама сякаш нещо липсваше... А, да! Той бе длъжен да й натрие носа, за това, че е победил по... незнайни причини. Шоги рязко вдигна главата си от момичето и тя се изненада и погледна ококорено. Той се изправи и каза:

- Е? Изглежда аз съм по-добър, след като сенсей казва така! Знаех си, че не ставаш за нищо, самозванка... Единственото ти хубаво нещо са тея цици, на които, Бог ми е свидетел, е кеф да се спи. Евалата за тва. - ухили се той и й намигна. Санаке гледаше като изстребител. Датте се смееше на простотията на приятеля си, а Киба се прасна по главата.

"Не мога да повярвам, че го похвалих преди малко. Не мога да повярвам и че го спасих. Това момче няма оправия. По-добре щеше да е ако Санаке го бе убила." - мислеше си той, докато голяма капка се стичаше по тила му.

Момичето още стоеше с празен поглед. Това изчадие наистина отново я предизвикваше. След всичко, което му стори, той отново си просеше боя. Лицето й почервеня и пара излезе от ушите й. Хвана Шоги за яката и го вдигна във въздуха в знак, че му е мн бясна. На него обаче не му пукаше. Нали е победил предния път? И сега щеше да го направи. Той продължаваше да си мисли, че Киба е твърдял, че той е победител, защото е имал някаква контра атака срещу генджутсуто на съотборничката си. Колко е наивен. Момчето се ухили отново перверзно и с показалеца на дясната си ръка побутна плата над гръдта на момичето.

- Боц! - изхили се той и продължи да потупва. - Боц, боц, боц!

Чашата преля. Санаке замахна с юмрука си и го забучи в лицето на съотборника си. Той прелетя над главите на Киба и Датте и се приземи върху някакъв камък. Окото на момичето блесна и доволна усмивка се появи на лицето й. Юмрукът й все още нервничеше. Шоги се изправи след тежкия сблъсък и от яд се запъти отново към нея, готов да я удари. Киба обаче го спря, опирайки дланта на челото му, и така момчето само въртеше обороти с краката си, но не мърдаше от позицията си. Санаке бе пък от дясната страна на сенсея си и псуваше. Инузука ги постави на далечно разстояние един от друг и им нареди да не мърдат. И двамата седнаха ядосано, скръстили ръце. А Датте само гледаше ту на ляво, ту на дясно и проклинаше моментът, в който Киба го постави между двамата. Всяка една секунда се молеше да не го смелят докато се опитват да се избият. След като преглътна няколко пъти, той се обърна към учителя си, защото бе почнал да говори нещо.

Инузука се разположи на един пън, разкрачи си краката и скръсти ръцете си. Джуниър се приближи до него и седна до десният му крак.

- Е... Нека се представим един на друг...