Глава 5

Хватката стоеше непроменяна доста време. Киба и Датте за момент дори си помислиха, че времето е спряло. Причината за това бе неловкото мълчание, което цареше насред площадката - Санаке и Шоги само се избиваха с поглед и искри прехвърчаха от зениците им, докато съотборникът им и учителят му гледаха с интерес какво ще стане по-нататък. Вярно е, че първоначално Инузука бе против боищата, но нещо сега му подсказваше, че да ги остави сами да си решат проблема бе решението в този случай. Той прикани синът на Наруто да седне до него на тревата, и дори му подаде пакетче фъстъци. Изглежда битката бе неизбежна.

Санаке от своя страна не знаеше за тази мисъл на сенсея си и все още се въздържаше, спазвайки обещанието, което даде одеве. Шоги обаче определено не улесняваше работата й. След като я изгледа дяволито, закачливо изръмжа:

- Хех, нима това е всичко на което е способна прословутата хладнокръвна убийца?

- Хм! - изсумтя тя и извърна глава настрани, в знак, че не иска да се занимава с него. Истината обаче всъщност бе доста по-различна... Сега повече от всичко на света тя искаше да му размаже физиономията, само дето обещанието към сенсея й я спираше. За момент от секундата погледът й и този на Киба се срещнаха. Единият бе с въпросително изражение, другият с уверено такова. Само този кратък поглед бе достатъчен на Санаке да разбере, че е свободна да напада Шоги. Сенсеят й се изхили и съвсем тихо промълви:

- Давай, покажи му... Това не бе начин да се отнася към една дама.

Мисълта му бе прекъсната от просегналата се ръка към него, която сякаш искаше просиня. Това бе Датте, който гледал до такава степен в захлас, че без да се усети е изял всичките фъстъци и сега идваше за още.

- Киба-сенсей...

- Добре, добре, ето. - сопна му се той, подаде му шепа ядки и го разкара. - от теб не мога да виждам!

Момчето се вцепени при физиономията, която направи учителят му... Тя бе бая страшна и успя да го сплаши за седмици напред. Датте отстъпи на разстояние и трескаво бъркаше в шепата си за някой друг фъстък. Нервно хрупкаше и с интерес наблюдаваше злобната физиономия, която в момента бе на лицето на съотборничката му. Киба от своя страна извлече полезното от ситуацията - според него този бой щеше да му покаже на какво са способни учениците му.. Или по-скоро това бе предтекст, той просто искаше да види как момиче пребива момче.

Санаке прошепна някакво заклинание и активира джутсу. Ноктите й пораснаха, превръщайки се в синьо-зелени мини мълнии. Тъкмо щеше да ги забие в плътта на Шоги когато той грабна ръката й със своята лява и така силно я отблъсна, че тя прелетя няколко метра настрани. Дори на Киба му се наложи светкавично да блъсне Датте, защото както вървяха нещата, тялото на момичето щеше да го отнесе. Тя успя да запази баланс и се приземи на краката си, въпреки че стъпалата й направиха малки ямички в пръстта. Санаке не спираше да го гледа сериозно, но в същото време трескаво се опитваше да разбере как е успял да я блъсне толкова мощно... И то с лявата ръка. Тя дори бе активирала чакра, за по-силен обхват, но и това не му попречи. Скоро мислите й повлияха и на емоцията й. Капка пот избликна на челото й, а очите й показваха недоумение.

- Искаш да разбереш как го направих нали? - ухили се Шоги. - Сигурно си мислиш, че съм левичар... Има нещо вярно в това... Само дето не е точно така. Разбираш ли, и двете ми ръце са еднакво силни. - след тази реплика той се изсмя гръмогласно.

- Хъх... - момичето саркастично се усмихна и надигна вежда. - И мислиш, че това те прави специален? - изръмжа тя и светкавично подскочи. С бясна скорост се запъти към Шоги, като бе приготвила дясната си ръка за жесток замах. Той разбра какво иска тя - бой с близък обсег. Изпука пръстите си и придоби сериозен поглед. След което направи няколко знака, скочи във въздуха и извика:

- Fire Style! Fire Ball jutsu!

Множество огнени топки се отправиха към Санаке. Тя спря да бяга, погледна нагоре и пое въздух. Започна бясно да отбягва атаките със мълниеносните си нокти. Момичето проклинаше при всеки един неин замах. Гневът я бе обзел напълно, а Шоги само гледаше учудено... Съотборничката му с лекота буквално "режеше" огнените му топки, сякаш бяха масло. Той разбра, че няма да успее да я победи по този начин и се приземи на земята, след което активира шарингана си.

- Сега вече е свършено с теб! - изкрещя той и се хвърли отгоре й, събаряйки я на земята. Тя изохка, тъй като сблъсъкът бе жесток, а ноктите й придобиха нормалният си вид. Шоги притисна ръцете й със своите, като прокара чакра през тях, за да е по-здрава хватката и я гледаше втренчено с червено-черните си очи. Санаке изпсува като видя очната му техника. Тя бе наясно, че онзи, заради когото и баща й пострада бе последният Учиха, и това явно бе синът му. Шоги се изхили и каза. - Предай се, и няма да те пребивам. Признай си, че съм по-добър и толкова.

Санаке се усмихна саркастично и отговори:

- Ти все още си мислиш, че си по-добър. Колко си жалък. Не съм показала и половината, на което съм способна.

Изведнъж около телата им задуха силен вятър, сякаш наближаваше буря. Чу се съвсем леко доловим гръм, а вихрушката разрошваше косите им. Кичурите от тази на Санаке се изместиха от местоположението си, а именно - от дясното й око. Шоги преглътна и дори щеше да се задави от изненада - тя също бе активирала шарингана си. Черните фигурки в зеницата й си играеха с подсъзнанието на момчето, като го вкараха в транс. Санаке го избута и злобно продума:

- Изглежда моят шаринган е по-развит от твоя. Хипнотизирах те прекалено лесно... - тя се изправи и изтупа дрехите си. Шоги все още стоеше неподвижен, гледайки в една точка. Той много добре знаеше, че това джутсу бе на твърде високо ниво... Генин като него не би могъл да се освободи от него. Санаке се приближи до съотборника си и посегна към катаната си... - Сега ще ти покажа как убих натрапниците онази вечер. - момичето извади оръжието си и замахна. Шоги бе наясно какво следваше и потта обзе цялото му тяло. Той се приготвяше да умре.