Глава 2

Няколко седмици след раждането на Шоги, родителите му бяха решили да го кръстят, за да може той вече официално да стане наследникът на клана Учиха.

Саске се зае със задачата да отмъкне мързеливият бъдещ кръстник от леглото му, за да отиде на церемонията. След дълго тропане на вратата, най-накрая Наруто отвори и сърдито го попита какво иска. Щом бившият му съотборник му съобщи за какво е дошъл, русокоското веднага се втурна в къщата и набързо се облече в първият костюм, който намери. Той даже си бе единственият, но както и да е... Минавайки покрай банята, той видя Хината да си мие зъбите на огледалото. Ухили се, хвана я през кръста и я помъкна към портата.

- Вече имаме и кръстница! - ухили се той и пусна момичето на земята. За пръв път тя бе бясна. Хвана Наруто за яката и го надигна във въздуха.

- Нарутоооооооо! - изкрещя тя, а от ушите й още малко щеше да хвръкне пушилка... - За Бога, какво си мислеше като ме вдигна така?? Не мислиш ли за малкия Датте? - след тези думи тя го погледна накриво, а показалецът й сочеше издутият й корем.

Наруто невинно се усмихна и промълви:

- Извинявай, съвсем изключих...

Хината го пусна на земята и изтупа дрехите си. След което сърдито му намекна:

- Напоследък ти стана навик. За Бога, та корема все по-голям става, а ти все по-често и по-често забравяш за огромното същество вътре!

Този път русокоското нищо не каза, само сведе виновно поглед и тръгна след Саске. След няколко минути и Хината се бе приготвила и не след дълго ги настигна...

* * *

- Гага! Гу! - радваше се Шоги на студената вода, с която Хокагето го поливаше за здраве. Покръстването на наследникът на Учиха бе голяма новина в Коноха и всички се стекоха да хвърлят по един поглед. Първото нещо, което им се изпречваше на погледа бе огромната църква и още по-огромните стенописи, разположени на тавана. Второто нещо, което изпъкваше бе златният олтар и Хокагето, която покръстваше пеленачето. Родителите бяха отвляво, а кръстниците отдясно. Всичко бе като по учебник изваден от библиотеката на папата... С изключение на частта с напикаването, но в крайна сметка Наруто каза, че няма да се сърди за това провинение на Шоги. Разбира се, леко ядно вървеше по пътя за вкъщи, опитвайки се да избърше идеално лицето си с крайчеца на мантията си... Но това сега нямаше особено значение. :)

4 години по-късно:

- О, За Бога, Датте, НЕ! - вайкаше се Хината докато се опитваше да спре детето си да направи поредната беля. То обаче не я слушаше и палаво бягаше в кръг из стаята с тавичка пай в едната ръка. - Миличък, пак ще измърсиш нещо, недей, хайде де... - докато се примоли обаче, наследникът на Наруто вече се подхилкваше гадно и размазваше пая върху пердетата, които бяха сватбеният й подарък.

- И това е само началото. - ухили се Шоги и подаде нова тава пай на Датте. След това се хързулна по парапета и слезе до него, понеже досега бе на вторият етаж.

Хината просто се хвана за главата и се молеше на чудо. През това време, малчуганите вече бяха наклепали де що покъщина имаше, а на всичко отгоре счупиха и няколко сервиза чаши.

На вратата се почука... Изтормозената майка радостно си помисли: "Спасение!", но вместо това, видя Какаши.

"Ахххх, когато той се събере с тези двамата, положението става плачевно. Защо, защо ме наказваш така, Господи, имам да чистя векове..."

- Хината? - обади се джонинът и я погледна. - Може ли... за малко...

Тонът, с който Какаши каза това изречение никак не й хареса. Тя се приближи, треперейки, лицето й пребледня. Пое дълбоко въздух и утвърдително кимна, в знак, че е готова да го изслуша.

- Наруто, Саске и Сакура в момента се бият с Орочимару и Кабуто... - започна той трескаво. Искаше му се да го каже по по-лек начин, но това не бе възможно. - Както знаеш, вчера те двамата отново обявиха война на Коноха... Затова и Шоги бе оставен на грижите ти... Родителите му заминаха на битка, но никой не очакваше, че ще се изправят точно срещу Кабуто и Орочимару... Тъй като ти все още си в майчинство и не можеш да се биеш, а и виждам, че си прекарваш доста добре с тези двамата палавника, може ли да оставя и моята принцеса при теб? - почеса се зад тила Какаши и се изхили. - Понеже... трябва да отида като подкрепление на бившите си ученици.

- Раз-разбира се! - отговори Хината, все още потресена от новините, които току-що бе чула. Тя затвори силно очите си, за да се съвземе и след като ги отвори, видя зад панталона на Какаши нещо черно. Той разбра любопитството й и се отмести наляво. Момиченцето зад него също се отмести наляво и отново се вкопчи в панталона му.

- Не бъди срамежлива, Санаке, покажи лицето си... - усмихна й се топло баща й и отново се измести. Санаке остана права, като около нея нямаше никого. Беше свила краката си, а ръчичките ги мяташе назад-напред. Шоги и Датте видяха момиченцето и тя много им допадна. Беше с черно панталонче, мини маска на лицето, като тази на баща й, ръкавички без пръсти, и червен мини суитчър, чиято качулка бе върху главата й, като косата излизаше и от двете страни, показвайки прекрасният си катранено черен цвят.

Тишината бе прекъсната от изкашлянето на Какаши.

- Добре, Санаке, бъди послушна, слушай леля Хината и се запознай с тези две момченца, стига си стояла затворена вкъщи... - както бе клекнал, той се изправи и понечи да си тръгне, но момичето го хвана за крачола и каза тъжно:

- Не, татко, недей...

Какаши отново се обърна и този път, по-настоятелно й каза:

- Татко трябва да отиде да се бие. А ти да стоиш тук послушна! - след тези думи я целуна по челото и прекрачи прага на вратата.

В очичките на Санаке се заформиха сълзи... Спомни си... Беше сънувала същият този сън... Баща й повече не се връщаше... Умираше пред очите й... Дори насън бе ужасно, а не искаше и да си представя какво е като реалност. Тя изкрещя:

- Ами ако ти се случи нещо?

В съзнанието на Какаши се въртяха какви ли не мисли... Но знаеше, че трябва да изпълни дълга си.

- До скоро, миличка. - усмихна се той и изчезна в облак от дим. Дъщеря му се строполи на земята. Нещо студено я обгърна... Сърцето й като че ли се вледени. Тя механично стана и излезе през вратата. Хината се стресна и хукна подир нея викайки:

- Санаке, чакай, къде отиваш??

- При татко. - отговори тя и се обърна. Дясното й око бе червено. Очите на Хината се вцепениха... Как четиригодишно момиченце можеше да използва генджутсу? Но явно може. В следващите 5 минути, тя стоеше като застинала и не можеше да мърда, или поне така я караше да мисли джутсуто.

- Мамо? Мамо? - Датте тресеше Хината за раменете, докато тя най-накрая се разбуди. Светкавично обърна главата си наляво, надясно... От Санаке нямаше и следа.

- Няма я. - отговори кратко, точно и ясно Шоги на въпроса, който трескаво се питаше кръстницата му толкова много време.

* * *

Наруто, Саске и Сакура се криеха в един храсталак и чакаха удобен момент да нападнат. Орочимару и Кабуто от своя страна пък претърсваха за тях... След няколко минути пристигна Какаши. Той поздрави бившите си ученици и ги попита какъв е плана. Наруто отговори, че такъв все още няма. Сакура замисляше една стратегия от доста време и я сподели с останалите:

- Какво ще стане ако изведнъж скоча аз на хоризонта? Отговор: Те ще се нахвърлят върху мен, или поне един от тях. Тогава идва ред на Саске, той скача и поема втория... А вие останалите ще ни бъдете подкрепление.

- Никак не е зле, Сакура... Добра идея. - похвали я Какаши и се ухили изпод маската си. През точно това време обаче, една змия минаваше край четиримата шиноби и дочу всичко. Тя се върна при господаря си и му докладва какво е чула.

- Отлично. - изсмя се Орочимару и сподели на Кабуто плана си.

След около половин час, Оро излезе на голото поле в очакване някой да му налети.

Сакура стисна юмруците си.

- Hell Yeah! - изкрещя тя и изскочи с бясна скорост от храсталака. Саанинът се засмя и наум и си помисли: "Глупаво момиче. Това ще са последните ти думи..."

Обонянието на Саске се изостри. Той усети прехвърчащ кунай право към тялото на жена му. Изглежда Кабуто е нападнал от засада. Учиха пребледня и с цяло гърло изкрещя:

- Сакурааа! НЕЕЕЕЕЕ!

*Хряс*

Приятният леко хладен ден поглъщаше всеки един звук в пространството, правейки го маловажен... Изведнъж, за части от секундата се чу забавяне ритъма на сърце. След това една женска кашлица, придружена с кръв замести този ужасяващ звук... Последното, което се чу от розовокосото кунойчи бе нейният пад на земята, който бе така тромав и тежък, че чак земята се разтърси... Зелената чакра, която тя бе приготвила в юмруците си бавно изчезна докато накрая напълно изгасна...

- САКУРАААА! - крещеше Саске от гняв, болка и яд... Той отскочи от храсталака и се насочи към Орочимару... Какаши и Наруто го последваха и също се заеха със Саанинът. Кабуто само доволно гледаше отстрани и се усмихваше злобно...

След тежки минути на битка и скръб, Саске и бившият му учител бяха отхвърлени близо до една пропаст, а Наруто се бе превърнал в Кюби... Орочимару не се даваше лесно и умело отбягваше атаките на Лисицата със своите змии. Моментът обаче най-накрая настъпи... Кюби скочи високо във въздуха и замахна с ръката си... Сянката, която се оформяше бе огромна, Саанинът не можеше да прецени къде точно да прати защитната си стена от змии...

Получи се нечуван взрив, приличащ на черна дупка, която бе готова да изгълта всичко около себе си... включително и Наруто.

За щастие, към мятото се отправяше Ямато, който веднага реагира и направи Seal техниката на Кюбито... Черната дупка успя да всмукне само Оро, а Наруто бе се още жив, макар и с много изгаряния и поражения.

От цялата суматоха край запечатването на Лисицата и всичкият този шум, Саске се събуди със сълзи на очи... Жената, която обичаше бе просната мъртва на земята и то заради него.

"Ако само можех да усетя присъствието на онзи кунай по-рано..." - мислеше си той и стискаше зъби. Изведнъж, нещо му вдъхна надежда за отмъщение... С крайчеца на окото си той успя да види как Кабуто се крие зад едно от дърветата. Саске се изправи и гневно побягна към него с кунай в ръка. Какаши също се бе разбудил, и виждайки лудостта, която вършеше Учиха той изкрещя:

- Недей! Той точно това иска! Не се поддавай на емоциите! Имаш син, помисли за него!

Вече бе твърде късно... Кабуто причака Саске и го отблъсна назад с бясна скорост с помощта на чакрата, която сформира в ръцете си... Той прелетя почти до Какаши и сигурно щеше да пропадне в пропастта, ако бившият му учител не го бе хванал.

- Пусни ме! - изкрещя чернокоското , но Копи нинджата го бе хванал здраво.

Санаке най-накрая стигна до мястото и видя баща си да лежи ранен до стръмна скала, държейки за ръката някакъв мъж.

- Татко! - извика тя радостно, но той... не можеше да я чуе... Кабуто бе изстрелял приспивателно във врата му и той се отпусна. Захвата му над ръката на Саске постепенно отхлабна и момчето полетя надолу проклинайки този ден. След само части от секундата, припадналият Какаши се хлъзна на едно от камъчетата край него и също полетя надолу... Пред очите на дъщеря си... Както беше усмихната, изведнъж усмивката на Санаке застина. Очите й се напълниха със сълзи, а краката не я държаха. Тя се строполи на колене, след което постави ръце на земята, зарови главата си в пръстта и изкрещя:

- ТАТКООООООО! ТАТЕЕЕ! - плачът й ехтеше из цялото село, а нинджите, които бяха дошли на помощ я гледаха безучастно. Тя бавно се изправи. Очите й бяха подпухнали от плач. Санаке се впусна надолу по урвата и там долу... видя баща си, редом до другият мъж, който бе мъртъв след удара... Какаши бе размазан на земята, а около него имаше локва кръв. На лицето й се изписа страх, но въпреки това, тя бавно пристъпваше все по-наблизо...

- Таткооо... - шептеше тя, надявайки се той да я чуе. - Таткооо?

Санаке се хвана за главата и се разстрои още повече:

- ТААААААААТКОООООООО! - изкрещя тя с всичка сила, а очите се напълниха с още повече сълзи. Бузите й бяха целите мокри, намокрени от дъждът на скръбта... Един джонин се приближи към нея и я хвана за ръката.

- Да тръгваме. - предложи той.

- Не! Първо трябва да... да... да видя татко, да се уверя, че е жив! - противопоставяше се тя и на джонинът му се наложи да приложи сила. Той я хвана така, че ръцете й да не могат да мърдат и я отнасяше обратно на върха. Санаке риташе бясно с крака и крещеше с всичка сила:

- ТАТКОООООО!