Глава 18

- Ах, къде се дяна Санаке-чан, само си навлича проблеми така, като бяга ненадейно... - Датте вървеше замислен из коридорите на лечебницата, с поглед, забучен в земята. Въпреки многократното му блъскане в някой медик или пациент, той не го измести оттам, мислите му бяха по-важни в момента. Изведнъж, в глава му се появи проблясък. - Възможно ли е да съм толкова глупав?! Че то е очевидно къде е, в стаята на Шоги! - момчето се затича натам и запъхтяно изрече. - Поне вече имам оправдание да ям от рибешкия специалитет на Ичираку - нуждая се от малко мозъчни клетки в повече, за да се сещам по-бързо.

Точно зад ъгъла, който той наближаваше, бяха Санаке и Анджу, които тъкмо отиваха при него, за да му кажат, че всичко е наред, а и за да може момичето-медик да го прегледа, за всеки случай. Естествено, Узумаки все още гледаше в краката си, а не пред себе си, и свивайки зад ъгъла се блъсна в момичето, което го бе излекувало и я тласна леко назад, като тя се изтърси по дупе, а празните папки, които тя носеше в себе си, понеже не можеше да намери място в чантата си, се разтвориха и попаднаха върху главата й.

- Оопаа... - промълви Датте и загледа като изплашен заек, а дланите му се вцепениха и застинаха на място.

- Опа, а? - саркастично изрече Анджу, докато сваляше нещата от косата си, а веждата й трепна.

Санаке се приближи до нея, помогна й да стане и с огромна капка на тила каза:

- Спокойно, няма нужда за паника, това е Датте все пак.

Намусената физиономия на лицето на Анджу веднага се изпари и отново се прокрадна лъчезарната й усмивка. После вдигна ръка във въздуха в знак на поздрав, а Узумаки само гледаше и недоумяваше какво беше това внезапно сменяне на настроението.

- Да... все едно... - измърмори той. - Нещо ново за Шоги? След като си извикала нея... - той посочи спътницата на съотборничката си. - ... значи пак си вършила нещо на своя глава.

- Вече всичко е наред. - отговори му тя топло.

- Ъм, но как стана всичко... Малко подробности може ли?

- Използвах една доста ефективна билка, която за да подейства са нужни два вида ДНК и Санаке... хмпрф! - Хатаке бе сложила ръката си на устата на медичката и с насилена усмивка и през зъби тя изръмжа.

- Наистина не е важно какво е станало. Нали няма да изпадне в кома... Какво си заразпитал, изведнъж се превърна в големия всезнайко.

Датте сви рамене и каза:

- Еми, сигурно дори нямаше да разбера всички онези термини, които Анджу щеше да използва, но просто бях любопитен...

- Ооо, всичко щеше да разбе... ох! - медик-нинджата отново бе прекъсната, този път от силния ритник от страна на Санаке по пищяла й.

Хатаке се направи на ни лук яла, ни лук мирисала и нетипично за нея, с весел и звънлив глас предложи:

- Хайде на по рамен! Аз черпя! - когато чу тези думи да излизат от устата й, в главата й веднага щукна мисъл: " Браво бе... Точно като нямам достатъчно пари... Но предполагам си заслужава жертвата... Заради каузата!" След това придоби зачуден поглед и досущ като малко дете почна да се чуди аджеба каква точно е тя всъщност. Самата Санаке не усещаше, че интелекта й, с който принципно бе надарена сега никакъв го нямаше и мозъка й бе зает от други работи. Но точно поради тази причина, тя нямаше и как да разбере това...

Датте и Анджу я поеха под рамо и почнаха да я замъкват към Ичираку рамен.

- Какво й стана изведнъж? - попита Узумаки.

- Мисля, че е страничен ефект от една билка... А може би не... Знам ли...

Санаке се осъзна за малко, но не достатъчно, и с празен поглед, като някоя пияница погледна съотборника си и го попита:

- Датте, каква е каузата?

-А?

- Не й обръщай внимание. - засмя се Анджу и заклати глава. Вярно е, че това лекарство имаше леки странични ефекти, но тук определено имаше още нещо.

След двайсетина минути, тримата пристигнаха, и при миризмата на топъл рамен, ноздрите на Хатаке заиграха и това я "разбуди". След като отново бе с всичкия си, тя се скара на медичката, че не й е казала, че има странични ефекти, а след това си поръча ядене. Същото направиха и другите тийнове.

През това време, лекарите, които отговаряха за Шоги влязоха в стаята му и прегледаха състоянието му. Установиха, че опасност от изпадане в кома няма, но момчето ще се възстановява още поне 2 седмици. Единият от медиците се доближи до Учиха и му каза:

- Преценихме, че за времето, което ще останеш тук, което е 14 дни, трябва да има някой, който да се грижи за теб. Затова решихме да ти назначим лична медицинска сестра, но ни е нужно съгласието ти, защото такива са правилата, когато пациент е в съзнание.

Шоги погледна с интерес към докторите, а искри заблестяха в очите му. Класиката от порно списанията - лошата медицинска сестра... Мечтата на всеки перверзен момък. В главата на Учиха се заформиха интересни фантазии как жената го разтрива, как му дава да яде, как танцува пред него. Перверзна усмивка се появи на лицето му, а очите му бяха стиснати силно, за да може никога да не свърши този момент на блаженство. По едно време, лицето на Санаке измести това на русата сестра, и сега в представите му, тя бе в бяла престилка и с бели, дантелени жартиери. От това негово състояние го събуди лигата, която се стече по кожата му и го олигави целия. Момчето разтърси главата си и одобрително каза:

- Нямам нищо против да имам лична сестра!

- Така да бъде. - усмихна се единият медик и даде знак на всички да напуснат, след което и той ги последва.

След около две минути през вратата влезе и дългоочакваната жена. Шоги тъкмо отново бе зает да пременява Санаке в най-различни костюми, когато някаква гадна миризма го разсея и той отвори очи. Оказа се, че вонята идва от устата на набитата мъжкарана, която бе облечена в бял халат. Изглежда това е назначената му лична медицинска сестра. Той успя само да преглътне, мисловно да си помисли "WTF", а след това изкрещя:

- Мили Боже! Контрастът! Аах... - Учиха зарови лице във възглавницата си и вече официално не си падаше по секси лекарки, след като тази дебелана му развали мечтите. Системата, която бе в ноздрите му се заби в носа му и го болеше, но момчето за нищо на света не посмя да помръдне главата си, от страх, че отново ще види най-лошият си кошмар.

През това време, Датте, Анджу и Санаке си говореха относно чакрата на русокоското. Стигнаха и до частта с използването й.

- Значи казваш, че мога да превърна този феномен в мое оръжие? - изумен попита Узумаки.

- Да. - отговори медик-нинджата, хапна малко рамен и продължи мисълта си. - Но за целта трябва да ти подготвям специални смеси от различни химични елементи, иначе никога няма да стане самото взаимодействие, дори и между теб и тази черна плазма да има разбирателство.

Датте стоеше със затворени очи и кимаше, като че ли попива всичко, което му казват, но не беше така.

- С други думи... от мен науката, от теб - волята. - обясни му момичето. - Ако искаш да овладееш силата й, ще трябва да положиш много труд!

Санаке, още с пълна уста, потупа силно съотборника си по рамото и след като преглътна каза:

- Не се и съмнявам в него, той е кораво момче. Все пак е от моя отбор, а в моя отбор място за слабаци няма. Нали така, Датте? - попита го тя весело, явно пореден страничен ефект от билката, която бе сдъвкала.

- Ъъъ, да... - отговори неуверено русокоското и се усмихна. - Няма да те разочаровам, обещавам!

- Това да се чува. - допълни момичето и пак го тупна по гръбнака, достатъчно силно, за да му изкара въздуха.

- И все пак... - Анджу звучеше обезпокоена. - Не разполагам с абсолютно всичко нужно за първото приложение, на което ми се иска да се научи Датте-кун...

- Няма проблеми. - отговори Санаке. - Ще откраднем нужните ни смеси, елементи или каквото там от лечебницата и готово! А после ще отидем на площадката, за да потренираме. Навити ли сте?

Въпреки че това си бе един вид престъпление, двамата тийнове кимнаха. Все пак, и те бяха не по-малко чалнати и не им пукаше особено за последствията.

- Хокаге-сама! - провикна се един чунин, като отвори врата на кабинета й, без дори да почука.

- Защо не чукаш?! - стросна му се тя и го замери с писалката си.

- Моите извинения, г-жо, но... Лечебницата е била обрана! Липсват колби с едни от най-опасните химични елементи, някои от тях са радиоактивни!

- Какво? - вбеси се лидерката и побърза да облече халата си. - Има ли заподозрени?

- Да, всъщност, ние знаем кои са, защото ги видяхме чрез записи на камерите. Извършителите са Санаке и Датте от Коноха и страснтващата медик-нинджа Анджу!

Тсунаде гневно заби юмрука си в бюрото и от яд хвърли стола си през прозореца, като той се строполи върху главата на Киба.

- Ау...

Хокагето го повика при себе си, и преди той да се намръщи задето е бил уцелен с този нелек предмет, тя му съобщи за станалото. Инузука се плесна по главата и разклати глава, след което обеща да помогне в издирването.

*Бум!*

Анджу отново бе сбъркала дозата и сместа, която приготвяше и предизвика взрив. Това вече бе 10-ти пореден. Санаке и Датте стояха отстрани и гледаха тъпо и безмълвно. На 11-ия път обаче, тя най-накрая сполучи.

- Success! - зарадва се тя и извлече от течността чрез спринцовка, след което я заби във врата на Узумаки, без дори да го предупреди.

- Аууу! - намръщи се той и се потърка по болното място.

- Нека ти обясня как работи... Вече имаш възможността и условията да създадеш юмрук от чакра, който евентуално да ползваш в битките си. Само трябва да се научиш как да го осъществиш.

- Няма ли ти да ми кажеш как? - примоли й се русокоското и я погледна с мили очички.

- Съжалявам, но си нямам и на идея как трябва да стане... Но Санаке е тук, тя ще ти помага. А сега аз ще лягам, че много ми се спи... - още преди да се е изказала, Анджу се прозя и се свлече на земята, заспивайки.

- Ъм... - Датте, все още не схващайки, се обърна към съотборничката си и каза. - Ама тя нищо съществено не ни каза... Сякаш искаше колкото се може по-бързо да легне да спи...

- Хмм, може би има нещо вярно. - кимна Санаке. - Но съгласи се, пак помогна твърде много, без да ни дължи абсолютно нищо, нали така? - момчето кимна и се оттегли към средата на поляната, за да има пространство. Съотборничката му изпъхтя, изпука врата си и се приближи към него. - Анджу ми каза, че за да призовеш черната чакра извън себе си, трябва само да затвориш очи и да се коцентрираш. Когато усетиш наплива на енергия ги отвори и това е. Само дето щяло да бъде болезнено...

- Е, ще направя каквото е нужно, явно призванието ми не е да съм просто обикновена нинджа като всички останали.

- Хей! - засмя се Санаке и се престори на сърдита. - Обикновена ли ме наричаш?

- Не, просто...

- Хайде, хайде, свърши. Злото семе е посято вече! - измърмори тя и след това се заля от смях. Датте учудено я погледна и настоятелно й се скара.

- Не ми се присмивай де. - изрече той и също се засмя. - Удари ме с камък ако греша, но ти се смееш! - избъзика я той и почна да си държи корема да не "падне" от толкова много хилеж.

- Хахаха... хъммм... -тя изведнъж секна кикота си и погледна сериозно към момчето. - Кажи на някого и ще си изпатиш. - след това погали дръжката на катаната си, която се намираше на гърба й и отново придоби весело изражение.

- Просто не знаех, че можеш. - иронично подхвърли той и инстинктивно сложи ръце пред себе си в гард, за да се пази ако го нападнат.

- Ти какво... за някоя психопатка ли ме взе. Няма да тръгна да се бия с теб заради това, което каза. Много повече провокация ми трябва, за да посегна на приятел.

- Аа... - озадачено отговори той и я погледна странно. Това, което си мислеше ли чу?! Като че ли вече нямше и следа от предишната хладнокръвна Санаке, която дори не ти позволяваше да й прекъснеш четенето. - Да.. тре-тре-тре...

- Езика ли си глътна? - засмя се пак тя и го тупна леко по главата. - Ако думата приятел те плаши, как ще реагираш ако някое момиче всъщност те поиска за нещо повече, а?

Датте почервеня като домат и се вцепени.

- Почваш да ме плашиш... донякъде. - измърмори той едвам едвам, докато си тресеше главата, за да спре да червенее.

- Нека почнем с тренировката... Хайде, пробвай да призовеш черната си чакра. - рече тя и пак се изсмя, този глупчо искрено я забавляваше.

Тсунаде, придружена от две АНБУ-та и Киба наближаваше тренировъчната площадка. Вече бе претърсила домовете на палавниците, това бе единственото място, за което се бе сетила като алтернатива. По пътя, неколкократно хвърли злобни погледи на Инузука, а той само преглъщаше и се молеше да оживее след като тя се разправи с този проблем. Тишината, която цареше покрай четирите нинджи бе нарушена от внезапния крясък на лидерката:

- Не! Не мога да повярвам!

Шинобитата се спряха и се разположиха на един дълъг клон.

- Хокаге-сама, карате му се вече за пети път... - отбеляза едното АНБУ, но бързо устата му бе затворена от стръвнишкия поглед на жената.

- Как може да си толкова несериозен, поверих ти ги, именно защото предизвикват хаос, когато няма надзор над тях! И за Бога, дори единият е в болница. Остават двама! Само двама, които трябва да контролираш. Толкова ли е сложно?!?!

- С-с-с-съжалявам, г-жо, аз... - Киба се опита да се оправдае, но тя го изпревари.

- Недей съжалява! Сигурно пак си бил на кръчма или някъде другаде! Не! Не мога да повярвам! - Тсунаде изпръхтя от гняв, а след това изпокъса ръкавите на халата си от всичкото онова стискане, което прилагаше с дланите си. - Продължаваме! - изведнъж изрече тя и хукна по посока площадката.

- А-а, хай! - отговориха трите нинджи и я последваха.

Датте затвори очите си и се коцентрира изцяло, пращайки енергията си към дясното си око. Момчето стоя така около две-три минути. Изведнъж, пареща болка го преряза изведнъж, сякаш разделяйки главата му на две. Той можеше да усети как чакрата се придвижва по вените му, без да му спестява нищо. Когато тя наближи зоната на зрителния му орган, русокоското се свлече на колене от болка и се хвана за болното място. Писък, напиращ да излезе зае позиция в гърлото му, и се натрупваше все повече и повече, като от него се чуваше само едно монотонно ръмжене. След няколко секунди, Датте отдръпна дланта си от там, защото нещо горещо го докосна. Това беше черната чакра, която започна да излиза от пространството между очната ябълка и кожата на клепача и тази под самото око. Скоро, слузта зае половината му лице и спря да наплива, като мигновено се изстуди, или поне пластът, който се докосваше до плътта му го направи. Санаке наблюдаваше всичко това внимателно. Бе получила заръки от Анджу, ако нещо нередно стане да я събуди. Тя се доближи до съотборника си, който тъкмо се изправяше, готов да се учи как да използва тази черна слуз.

- Датте, добре ли си? - попита го тя.

Той рязко обърна главата си към нея, като започна да говори:

- Разбира се, суп... - това движение му коства много и болката го сряза право в дясното око. Санаке можеше да види, че той губи контрол, и че самата чакра започва да превзема все по-голяма част от лицето му. Момичето подскочи и веднага отиде до Анджу, като започна да я тресе и вика по име, за да се събуди. Медичката отвори очи и веднага разбра за какво става за въпрос. Тя бръкна в раницата си, извади една спринцовка и се затича към него. Скочи на гърба му и заби иглата във врата му. Чакрата веднага започна да се стича към вътрешността на тялото, минавайки по същия път, по който бе дошла. След около пет секунди всичко бе свършило, а Датте осъзна, че има товар. - К-какво...

- Санаке, какво стана, че се получи това? - попита я Анджу, като продължаваше да стои върху тялото на русокоското.

- Той направи едно рязко движение и изглежда е загубил концентрация.

- Ясно... Мислех, че се разбрахме... - тя се обърна към момчето и го лопна по главата. - Трябва да си абсолютно концентриран когато я използваш. Въпросът не е само да я изкараш навън, но и да я контролираш.

- Това звучи прекалено сложно. - намръщи се Датте и с навъсени вежди я погледна, след като си обърна главата назад, а погледа нагоре. - Няма ли да слезеш вече от мен? Тежиш...

- НЕ! Докато не се научиш да я контролираш, те наказвам да ме носиш на конче, колкото е нужно и когато си поискам!

- Какво?!

- Хаххахаха... - Санаке се заля от смях и едновременно съчувства на горкия гръб на съотборника си. - Анджу, сигурна ли си, че е нужно? - през сълзи от смях я попита тя.

- Абсолютно! Така ще мога да му забия инжекция много бързо всеки път когато излезе извън контрол. Също така ще мога да му давам полезни съвети по време на тренировка. Само дето ги местим вечер. През деня спя. О, да, тъкмо ще си имам легло! - момичето се усмихна и стисна гушата на Датте силно с ръцете си, за да не падне, понеже той се опитваше да постигне точно това.

- Слез от мен! - ядосваше се момчето и бягаше из цялата поляна, за да й се завие свят.

- Няма пък! - изплези му се Анджу и хвана един от кичурите му, за да го оскубе. Тогава забеляза лилавите корени на космите и очите й грейнаха. - Kawaii!!!!

- Ох, ох, пусни...

Санаке се затича към двамата за да ги успокои, но само въвлече и себе си в тази битка на щипане, хапане и прочее.

Виковете на тийновете, които се налагаха по този "жесток начин" се чуваха отдалеч и четирите нинджи, които бяха тръгнали по петите им, ги чуха. Те наближиха мястото и от клона, от който наблюдаваха, мигновено скочиха на земята, озовавайки се пред тях. Генините спряха боя си и погледнаха тъпо към лидерката си, сенсея си и другите две елитни нинджи. Позата, която бяха заели плачеше за ироничен коментар, но сега на Тсунаде не й се занимаваше с това. Тя ги погледна строго и тримата и злобно изкрещя:

- Най-накрая ви намерихме! Сега ще си понесете последствията!