Глава 17

След съобщената лоша новина, Датте пребледня и преглътна, гледайки към пода и стискайки здраво юмруците си. Знаеше, че причината, неговият приятел, който му бе като брат, да е в това положение бе опита му да спре русокоското да направи нещо неразумно докато бе превзет от черната чакра. Санаке, все още задавена с чая, почна да кашля и да плюе капка по капка течността, която бе заседнала в гърлото й. Тя се удари веднъж два по гърба, искайки да спре този момент на слабост и се усещаше, че се готви да изкрещи, но кашлицата я възпираше. Датте скочи и й помогна като я потупа силно няколко пъти докато най-накрая всичко свърши. Тсунаде гледаше сценката, разиграла се пред нея, сбръчка ядосано вежди и се разкрещя:

- За Бога, толкова ли сте нетактични! Да говорите за кома точно пред нея!

- Тсу-Тсунаде-сама... - почна да се обяснява медикът, но бе спрян от яростният юмрук, който получи от Санаке. Придружителят му бе обречен на същото и го получи след две-три секунди.

- Бездарници! - хладно промълви тя. - Вчера нищо му нямаше, а изведнъж го изкарахте пътник!

- Н-не казваме, че ще умре, а че ще изпадне...

- А то не е ли същото?! - кресна му момичето в лицето и докторът, както седеше на пода, започна чрез лактите си да се придвижва възможно по-далеч от нея. Чернокоската започна да ръмжи и да изговаря някакви неразбираеми думи, след което с дясната си ръка хвана кичур от косата си и го стисна, за да я заболи. - Няма... - в окото й грееше яростен пламък, а зъбите й проскърцаха. - Няма да позволя да се случи отново!

- Какво имаш в предвид, Санаке-чан? - попита Датте видимо притеснен, приближавайки се към нея. Тя се бе подпряла на желязната преграда на болничното легло и лицето й не се виждаше от спуснатият, огромен кичур коса от дясната й страна. Момичето се обърна към него, разкривайки насълзеното си око. - Няма да... ъх... - Санаке отново прилепи устни и остана безмълвна. След като си пое дълбоко въздух, каза. - Просто... няма! По дяволите! (~kusooo) - чернокоската светкавично отскочи от парапета на леглото и излезе от стаята, тичайки. Това стана толкова бързо, че четиримата обитатели на помещеннието само мяткаха глави, търсейки я с поглед, очевидно съзнавайки, че си е отишла.

Тя бягаше из коридорите на лечебницата, явно търсейки нещо. Дъхът и стана по-тежък, ритъмът на сърцето й се ускори. Вече доста запъхтяна, тя най-накрая успя да достигне до санитарното помещение, където се държаха метлите и парцалите. Отвори вратата шумно и влезе, след което забеляза тялото на Анджу да спи върху един стар сандък. Санаке се доближи до нея и я побутна нервно, карайки я да става. Момичето сънено потърка очи и се готвеше да се скара, но разказът на Хатаке я разсъни на секундата, тя стана, сложи очилата си и двете заедно се отправиха към стаята на Шоги.

Когато отвориха вратата, вътре бяха същите две медик нинджи и още един чунин. Те погледнаха към момичетата и единия каза:

- Тсунаде-сама спомена, че може да докараш тази и ни нареди да не ви пускаме при пациента, каквито и да са обстоятелствата. Ако се възпротивите... - той посочи към нинджата, който извади един кунай от ръкава си. - ... ще се наложи да приложим сила. Санаке изслуша медика с досада и когато той приключи, тя, без да бърза или да си дава зор, пристъпи до него и го погледна право в очите.

- Сериозно... мислите си, че това ще ме спре? Разкарайте се, бездарници! - изръмжа тя и с двете си ръце хвана ръкавите на докторите, запращайки ги към стената. Те се удариха в нея, като я напукаха и свличайки се надолу към пода, дори не знаеха на кой свят са.

- Стой! - извика нинджата, който бе на пост, след като стана свидетел на този побой и се засили към генинката с ножа в ръка. Тя изкара катаната си и отблъсна цялото му тяло с тъпата й страна, за да не го нарани много. И той се озова при медиците, разбит в стената...

- Лидерката ви сериозно трябва да прегледа файловете на шинобитата ви... И това е чунин... Тц, тц, тц... - зацъка Анджу и се отправи към Шоги. Санаке, след като завърза тримата мъже с едно въже, също се доближи до леглото му и гледайки към системите и всичко наоколо, тя си спомни, че ги е виждала и преди, в стаята на баща си. Момичето се обърна към придружителката си с въпросителен поглед, а Анджу, напълно разбираща какво я гложди, отговори. - Не. Все още не е в кома.

- Р-радвам... се... - въздъхна тя и се усмихна леко. - Но ако искаме да остане така, трябва да предприемем нещо, нали?

- Да, но не бери грижа, нали затова съм тук! - ухили се момичето и сложи раницата си на кревата. Разтвори огромният й джоб и започна да бърка вътре, като още малко щеше да си завре и главата в отвора.

- Знаеш ли какво търсиш? - попита я Санаке, а Анджу само кимна и продължи да ровичка. След около две минути, тя се ядоса, запретна ръкава на медицинският си халат и започна да хвърля едно по едно нещата, които й пречеха да намери нужният обект. Какво ли не попадна на пода - сникърсчета, гумички, няколко молива, един, от които имаше пружинка на дъното си и подскочи из стаята, завършвайки полета си, като се удари в челото на единият завързан медик-нинджа... И още... - ластички, копчета, фигурки на китари, барабанчета, няколко безопасни игли, цяло кълбо прежда, след него още едно, две-три запалки със странни форми, торбичка със съмнително съдържание, гумени топчета, силиконови топчета, дъвки, пръстени, обеци, малки черепчета... И още поне 50 странни работи, които заеха изцяло пространството и трябваше да газиш, ако искаш да преминеш през тях. След като и това не помогна, Анджу взе раницата си и я обърна с дъното нагоре, изсипвайки останалото съдържание. Чу се дори едно сладко пискане от плюшеното мече метълист, когато главичката му докосна земята.

- Shit! Метъл Теди! - разстрои се тя и веднага го пое в обятията си, в знак, че не е искала да му се случи това. Санаке, както и тримата заложници гледаха тъпо и със зяпнали уста. Най-накрая момичето откри билката, която търсеше. - Аха! - зарадва се тя и се затича към системите на момчето, като по пътя се препъна в купчината от дреболии. - Уф... - ядоса се Анджу и се изправи. - Добре... да действаме. Между другото... - тя се обърна към Санаке и каза. - Това може да ти се струва гнусно, но лекарството трябва първо да бъде сдъвкано от някой и тогава да се даде на пациента, но без да го вадиш с ръце от устата си, защото по тях има микроби, които ще унищожат силата на взаимодействието на слюнката и билката. С една дума, външни дразнители, не трябва да се доближават до нея, дори да си с ръкавици, след като е "олигавена", пак не може.

- Чакай, чакай... - защо трябва да се дъвче от друг човек? И как тогава ще се даде на Шоги лекарството, ако не с ръце?!

- Чуждата слюнка е нужна за правилното протичане на ефекта от растението... Разбираш ли, за да подейства, трябва да бъде "овъргаляно" от два вида ДНК, иначе не става. А относно ръцете - както виждаш... - Анджу показа дланта, с която държеше билката и продължи. - аз съм със ръкавица, когато я пипам, а преди да го направя я държах в стерилна опаковка. Преди олигавянето й, мога да я пипам, макар и само с ръкавици, но след това е забранено! И така, начинът, по който ще я предам в устата му е най-проста целувка, дори непълна. Но схващаш смисъла де... А сега, отдръпни се малко, за да направя нужното.

- Ъъъ, добре-е... - недоумяващо отговори Санаке и се отдалечи, като без да иска стъпи върху едно сникърсче.

- Хей! После ти ще ми купиш ново! - скара се медик-нинджата и отвори широко уста. Приближи билката почти до устните си, когато...

- Чакай! - викна съотборничката на Шоги и се затича към нея, след което й хвана ръката. - Може да ти се стори налудничаво, но... хмм... - тя не продължи, защото всъщност и не знаеше защо я бе спряла. Анджу се засмя и след като Санаке отпусна захвата си, тя насочи ръката си към нея, като натика билката в зяпналата й от учуда уста. - Ха?! Н-н-не! - Хатаке започна да мятка главата си насам натам, а ръцете й правеха някакви странни мимики.

- Късно е вече. Това ми е последният екземпляр, а ти вече го лапна, ДНК-то ти е навсякъде около него...

- Не съм те молила да...

- Стига, стига. - засмя се пак Анджу и побутна момичето до Шоги. - Какво чакаш? Да изпадне в кома ли? Ако му дадеш това лекарство ще предотвратиш това и ще се размине само с няколко дена на болнично легло!

- Добре... - измрънка Санаке и започна да дъвче. - Но го правя само за да не му се случи същото като на баща ми! - допълни тя и се наведе над лицето му, разтваряйки устните му. Момичето долепи своите до неговите и чрез езика си постави сдъвканото растение в устата му. След това, бавно оттегли лицето си назад и преглътна. Постави едната си длан върху косата, а другата върху брадичката му и притискайки ги, го накара да подъвче малко билката. После надигна врата му и като погъделичка адамовата му ябълка, го предизвика да преглътне. После се отдръпна и сърдито застана до Анджу. - Това... ще ти струва скъпо! - престори се на много ядосана тя и след това добави с жален глас. - Знаех си, че не трябваше да си пера маската точно вчера, когато нямах пари, за да си купя резервна...

Медик нинджата само се засмя и започна да прибира нещицата си. Санаке развърза тримата заложници и ги пусна до тоалетната, защото видимо им се ходеше.

- Анджу, трябва да се омитаме. Вече направихме каквото трябва, няма причина да стоим тук. - напомни й момичето и отвори вратата.

- Ида, ида. - с досада отговори тя и се изправи. Достигна до портата и излезе, а Хатаке понечи да направи същото, но преди това погледна като за последно Шоги, който спокойно си лежеше и бълнуваше някакви неразбираеми работи.

- През какво ме караш да премина... идиот такъв. - измърмори тя и затвори вратата след себе си. Секунди след това, Учиха изръмжа и се прозя. Действието на билката наистина беше бързо, защото още докато я вкуси, той се бе върнал в съзнание, макар и с жестоки болки в главата, също като онзи път когато се бе напил като свиня. Отвори леко очите си и перверзна усмивка се появи на лицето му и понечи да се изхили, но дробовете го заболяха..

- Ох, ох... - изохка той и се хвана за гърлото. Огледа се дали има някой наоколо и после, през зъби успя да измърмори. - Хехеее... Ох, ох, ох...