Глава 15

- Датте, успокой си чакрата, ще ни убиеш всичките! - провикна се Шоги, докато закриваше лицето си с лакти поради вихрушката, която се бе образувала заради съотборника му. Той обаче не му отговори. Навместо това се хвана за главата и започна да си скубе косите, докато слузта по лицето му набъбваше и сътвори копие от чакра. То се отдели от лицето на русокоското и се насочи право към генините, които се намираха на няколко метра разстояние.

И двамата гледаха втрещено, не знаеха какво да правят. Ако това нещо ги пронижеше, с тях бе свършено, а едва ли щяха да го отбегнат, тъй като дори да не ги уцели същинското "оръжие", около него се образуваха убийствени маси въздух, които щяха да ги погубят. Санаке не бе виждала досега такова нещо при никой от опонентите си и следователно нямаше "антидот", а и Шоги бе този, който щеше да поеме удара централно. Тя доближи устните си до ухото му и прошепна:

- Копие, състоящо се от нищо друго освен черна чакра, която хич не ми изглежда безобидна. Какво да правим?

- Предполагам, ще трябва да се предпазим. - отговори й той, и преди тя да попита "как", Учиха вдигна ръката си във въздуха, за миг затвори очи и в облак от дим се появи шурикен вятърна мелница в китката му. Съотборничката му все още недоумяваше това как ще помогне. Копието чакра вече почти ги бе наближило. Шоги намести оръжието си пред тялото си и изрече. - Касай! - момичето гледаше опулено, все още не проумявайки: "Огън?! Огънят ще спре тази чакра?!" Чернокоското отново затвори очи, стисна здраво шурикена, който вече бе обвит от пламъци и се концентрира. Мощната вихрушка, която съпровождаше копието, се блъсна в тях, косите и на двамата се разпиляха във въздуха, устните им сякаш се изместиха в края на лицето, дрехите им се изпокъсваха малко, по-малко, а краката им затъваха в калта, придвижвайки се назад, заради предизвикалото се съпротивление. Следващата стъпка бе копието, което вече се намираше на сантиметри от тях. Шоги обаче бе по-бърз. С прегракнал и изтощен глас, той изкрещя, доколкото бе възможно. - Касай... тате! - Огненият Шурикен в ръката му се уголеми, закривайки целите тела на генините. Момчето вложи всичките си усилия да спре копието от чакра, влагайки своята в щита, който бе създал. Санаке можеше да усети, че вятърът свистеше, но не и покрай нея, а чак отвъд границите на огненият шурикен. Тя можеше да чуе как копието се разтапяше, допирайки горещата повърхност на щита. Момичето усещаше, че съотборникът й губи сили, затова реши да му помогне. Положи ръцете си на раменете му и започна да му предава от чакрата си. "Умен ход." - помисли си Шоги и се усмихна - огънят пред тях се уголеми, копието вече бе безпомощно и се разтопи, като когато се разтече върху тревата я изпепели и проникна дълбоко в недрата на пръстта, изсушавайки я до краен предел. Учиха освободи щита и уморено погледна към Датте, който просто седеше там, на средата на поляната, а чакрата му вилнееше около тялото му и досадно се опитваше да се докопа и до врата му, за да може малко, по-малко да завладее всичко човешко останало у момчето. От слузта се чу нещо неразбираемо, като гласът, който го изговаряше беше зловещ и от време на време се смееше, а малки озъбени усмивки се появяваха изпод черната чакра, пригласяйки със своят кикот. Шоги се изправи след кратката почивка, която си бе взел и обръщайки се към съотборничката си каза. - Отиди до вътрешността на селото за да поискаш помощ! Аз ще му привлека вниманието, за да не те забележи. Тръгвай!

- Луд ли си? Нямаш шансове срещу тази чакра! Та ти едвам стоиш на краката си още след първата атака! По-добре отиди ти, аз имам повече сили, тъй като не съм се била все още! - изкрещя му тя ядосано.

- Не! Отиваш за помощ и точка! Твоите техники са главно атакуващи, а аз имам цял набор дефанзивни. Ще се справя!

- Откъде пък знаеш какви са ми уменията?! Недей да си мислиш, че си видял всичко, на което съм способна.

- Изброй ми поне две джутсута за защита, които владееш. - изхили се той и смигна. Тя само изръмжа, нацупи се и ядосано му пусна тениската, която досега стискаше.

- Хубаво! Това ще е твоето погребение така или иначе!

След тези думи, тя отскочи настрани и се затича към вътрешността на селото. Датте се обърна към нея и чакрата върху лицето му образува ново копие, което насочи към бягащото момиче. Шоги обаче застана на пътя на атаката и отново активира огненият си шурикен, блокирайки удара.

- Аз съм твоят опонент! - изкрещя той, а Санаке се обърна и погледна съотборника си, който се бореше да я предпази от удара. Тя само стисна юмрука си и отново се обърна напред, продължавайки да тича.

След около минута на ожесточен двубой между огъня и черната слуз, тя се предаде и се свлече на земята. Шоги премахна щита си и сметна, че за момента е най-добре да предотврати следваща атака на Датте, защото не знаеше дали щеше да понесе нова такава. Той преглътна, забучи дланите си в тревата и прошепна:

- Съжалявам, приятелю. За твое добро е... - момчето придоби червен цвят на лицето си, вложи всичката си налична чакра в този удар. Вените му изпъкнаха, очите му също, той крещеше с цяло гърло... Около Датте се образуваха няколко огнени кълбенца, които образуваха кръг, който наобикаляше тялото му. Кълбетата започнаха да се уголемяват и да придобиват форма на вериги. Учиха изпуфтя, крясъците му станаха по-силни, той вече бе на лимита си. Веригите от огън изведнъж изскочиха с всичка сила от недрата на земята, те сякаш нямаха начало, нито край. Увъртяха се около тялото на русокоското и се притиснаха здраво в него, като не му позволяваха да мърда от позицията си, тъй като се бяха закрепили за земята. Или поне така беше на пръв поглед. Всички разклонения на онзи огън идваха от двата снопа, които излизаха от дланите на Шоги и заравяйки се под земята, те бяха достигнали до противника и се бяха разделили на няколко разклонения, за да могат, превръщайки се във вериги, те да го укротят и спрат.

През това време, Санаке бягаше из селото, в опита си да намери някой, който да помогне на съотборника й. Все още обаче беше ранна утрин, всички спяха и бе изключително трудно да срещнеш буден човек по това време, какво остава за нинджа. Минавайки покрай близката кръчма, момичето чу познат глас да се смее. Тя влезе вътре и видя сенсеят си, целият в червило, без джонински джакет на гърба си и с кървясали очи. Той я забеляза като влезе и й се скара:

- Санаке, какво правиш в място като това? И къде по дяволите е Учиха?

- Киба-сенсей, трябва да дойдете бързо. - запъхтяно отговори тя, без да се обяснява много. Хвана го за ръката и го повлече след себе си. - Нещо стана с Датте и в момента Шоги се опитва да го укроти, но се опасявам, че може да пострада много, ако не стигнете навреме.

- Какви ги говориш? - опули се Инузука и тръгна след нея. Тъкмо щеше да попита дали си прави майтап, но го секна сцената, която се разиграваше на хълма до скалата с изваяните хокагета. Във въздуха се разнасяше черна чакра, а крясъците на Шоги се чуваха отдалеч. - Какво е станало?! И къде е Джуниър, бях го оставил да наблюдава и да ми съобщи ако стане нещо нередно! - още преди да се е изказал, кучето му излезе от близкия месарски магазин с върволица кренвирши в устата си и размята опашка. - Ясно... - въздъхна Киба и направи знак на Санаке да побързат. Докато бягаха към генините, тя му разказа накратко какво е станало. Той придоби сериозен поглед и рече. - Това е много лошо. Животът на Шоги наистина е в опасност...

- Аааааааааагх! - Шоги не издържаше болката беше непоносима. Чакрата на Датте очевидно не желаеше да бъде манипулирана и бе решила да премахне тези вериги, които я възпираха да действа нормално. Малко, по-малко, слузта поглъщаше огъня и проникваше все по-близко до Учиха. Веригите му вече не бяха от жар и пламък, а от чакрата, която приличаше на петрол. Скоро тя достигна дланите на момчето, откъдето той бе пуснал в действие огнените си снопове. Слузта навлезе в тялото му и го караше да се тресе, да не знае къде се намира. Единственото нещо, което я възпираше да превземе напълно отслабналото му вече тяло бе татуировката, която се бе появила на рамото му. Чакра и прокълнат печат водеха ожесточена битка за превземане на тялото му, но нито едно от двете не успяваше да постигне това. А Шоги крещеше и се гърчеше, от време на време правеше подскоци непонятни за човешкото око. - Кхак! - той изплю огромно количество кръв, която заформи локвичка до него. Гърчът го накара да се наведе, като това докара до потапяне на брадичката му в топлата червена течност. Зъбите му скърцаха, той все още се опитваше да не пуска джутсуто, знаеше, че това щеше да остави Датте, или по-точно чакрата му да вилнее както си поиска и да нарани невинни хора. Опитваше се да го предотврати, дори това да му причиняваше болка, дори това да го убиваше.

Киба и Санаке вече бяха само на метри от Шоги. Инузука се обърна към ученичката си и каза:

- Отиди до него и му предай от чакрата си, за да изхвърлим натрапника от тялото му и аз свободно да мога да се заема с унищожаването му!

- Веднага, сенсей! - отговори тя и се хвърли до съотборника си, слагайки дланите си на главата му. Той измрънка нещо неразбираемо и изкашля. - Слушаш ли ме? - Учиха издаде някакъв изтормозен звук. - Искам да се концентрираш и да поемеш правилно чакрата, която ти предавам в момента. Целта е да изхвърлим слузта от теб и тогава да я унищожим. Ще опиташ ли?

- Аа. - измрънка той и затвори очите си. Усещаше потокът от чакра, дори прекалено силно и не схващаше как всичко стана толкова лесно. След като с помощта й измести слузта само в долната част на тялото си, той повдигна глава, за да я погледне. Пред него отново стоеше онзи образ, който бе видял при битката с Тейку - синята коса, разкъсаната маска... Тя също гледаше към него, или по-точно към рамото му - много беше учудена като забеляза половин прокълнат знак там. Момичето усети болка в своя и забеляза, че когато това се случваше, неговият сияеше в черна светлина. "Какво по дяволите??" Тя се опитваше да разбере, да схване, нима знаците им си взаимодействаха по някакъв начин? Нима това бе причината толкова лесно да пропъдят слузта? Обединената сила на тези две половинки? Киба от своя страна не бе забелязал промените в Санаке, нито татуировките по рамената и на двамата, тъй като беше зает да обмисля какво да прави.

- Сенсей! - изкрещя ученичката му и го погледна. - Изхърлихме я от тялото му! Може да действате!

- Толкова... бързо?! - той недоумяваше какво става. Но в действителност, черната чакра отстъпваше и на нейно място се появяваше огънят от джутсуто на Шоги. Санаке бе възприела началната си форма, след като вече не й се налагаше да се напряга толкова много, затова и учителят й не успя да я види. Единствено го учуди разкъсаната й маска, но предположи, че е от прекомерно използване на енергия. - Добре! - той запретна ръкава си и изрече някакви слова, на език, непонятен за останалите. На дланта му се образува черна точка. Той я заби в косата на Датте, който все още бе в плен на огнените вериги, които одеве бяха отново възприели оригиналният си вид. Слузта като попарена се стече натам и се прибра на място. Лявата част на русокоското обаче беше обгорена въпреки всичко... След употребяването на този сийл, той нямаше никаква енергия и припадна, но Джуниър го пое на гърба си. Джутсуто на Учиха се отмени от само себе си и всичките пламъци се прибраха в дланите му. Киба се доближи до другите си ученици и качи Шоги на гърба си. - Санаке... трябва незабавно да отидем в лечебницата!

- Разбира се! - кимна тя. Учителят й и кучето му се втурнаха по посока натам, а тя ги последва.

Един ден по-късно:

- За пръв път виждам нещо подобно! - изумена каза Тсунаде, след като изслуша разказа на Инузука.

- Този сийл е временен, не се знае още колко ще държи. - притеснено допълни той, гледайки към Датте, който спокойно спеше на болничното легло. - Сигурна ли сте, че досега не се е случвало нещо подобно?!

- Абсолютно! - все още така учудено отговори тя. - Във всеки случай, трябва да измислим нещо, да изследваме... Да сътворим уникален сийл като за него и т.н.

- Перфектно, тогава да се...

- Инузука Киба! - ядоса се Тсунаде. - Може да звучи лесно на думи, но не е! Трябва ни някой специален учен, който да разбира от всякакви аномалии! Нещо, което... трудно ще намерим, особено когато съм пратила 80% от най-добрите медици в Селото скрито в пясъка, за да помагат на тамошните селяни да се излекуват от чумата, която ги е налегнала.

- Но... не можем да стоим със скръстени ръце! - изкрещя Шоги, който се намираше до стената, седнал в инвалидна количка и целият превързан в бинтове. Санаке, която стоеше права до него, опряна на близкия гардероб, само хвърли тъжен поглед към Датте и отново заби поглед в книгата си.

- И какво предлагате да направя?! - стросна им се Тсунаде, хем ядосано, хем и тъжно поради факта, че не може да помогне на сина на Наруто.

- Може би аз мога да помогна. - каза момиче, което тъкмо бе отворило вратата на боличната стая, но явно е подслушвала всичко. Шоги, Киба, дори Санаке я изгледаха тъпо, а веждите им потрепнаха. Причината беше, че тази тийнейджърка, която се натресе насред този важен разговор изглеждаше... леко смешно. Разбира се, Инузука и ученичката му запазиха мълчание от възпитание, но Учиха се изсмя гръмогласно, или по-точно издаде някакъв писклив звук и гърлото го заболя.

- Ммм... - той се хвана за гушата, защото смехът, който избухваше в него му причиняваше болка на гласните струни.

Тсунаде изгледа момичето недоверчиво, видя че върху интересните си на вид дрехи тя има бял, медицински халат и попита:

- Коя си ти?