Глава 12

След като бе излекувала съотборника си до известна степен, момичето също затвори уморено очи.

***

Санаке спокойно си спинкаше на тревата, завита с иначе почти съдраният й суитчър и ако някой я погледнеше, щеше да каже, че тя за пръв път има вид на спокоен човек. От време на време измрънкваше някаква фраза от съня си, който бе заел мозъка й в момента. Главно бяха цветисти думи по адрес на познайте кого.

Шоги дебнешком се промъкна до лежащото й, спокойно тяло и се надвеси над лицето й с коварна усмивка. В ръката си държеше главата на Тейку, която беше отрязана(логично, все пак я държи), размяташе я над нея и се готвеше за действие. Беше готов да й отмъсти за стреса, който тя му причини преди няколко часа. Той присви очи и намусено се сети.

---

- Шогиии, събуди сеее, имам изненадааа... - тихичко и миличко шепнеше Санаке над лицето на момчето и той просто нямаше как да не полюбопитства. Отвори плавно очи и поради някакъв инстинкт разпери ръце, сякаш очакваше прегръдка. - Ще ти се... - засмя се тя злобно и изчака съотборникът й да надигне клепачите си максимално. Когато Шоги го направи...

- Аааааааааааааа! Какво по дяволите?! - изкрещя той, след като видя главата на Тейку в скута си, подхвърлена от Санаке в момента, в който той я погледна.

- Хаха, пъзльо... - засмя се момичето гледайки как той истерично размахва с ръце, за да разкара мъртвата плът, която бе положена на корема му.

- Аааа, ще си платиш за това! - ядоса се момчето и се затича към реката да се измие. В ушите му кънтеше кикота на съотборничката му, която видимо се забавляваше на нещастието му.

---

- Хмммм, да видим сега, като си толкоз смела, дали няма да се изплашиш и ти! - намръщи се той и побутна рамото й с крак, за да може тя да се събуди.

Момичето надигна глава, погледна го, а той мигновено стовари главата на Тейку върху корема й. Тя погледна тъпо жалката останка от тяло, погледна него и каза:

- И?

- Ми... - момчето гледаше нервно и вътрешно много се ядоса... - Не е възможно да не те е стреснало поне малко!

Санаке грабна главата за косите, погледна я, пак погледна него и отговори:

- Да ти мязам на уплашена? - той само умираше от яд вътрешно и изцеди едно сърдито "не", след което се приготви да се запъти към палатката. - Не, не, чакай... - рече тя и той се обърна. - Наистина беше отвратително грубо от моя страна да те плаша по такъв начин, особено след като понесе толкова тежки травми! - след тези думи, тя сведе виновно глава.

- Е, нищо, донякъде... беше смешно... - опита се да я успокои той и се усмихна.

Тя палаво прецени ситуацията, пое си въздух, за да не прихне да се смее и извика:

- Мисли бързо! - Санаке захвърли главата към неговата и дори почти откъснатият нос на Тейку се намести в зяпналата му от изненада уста. Шоги посиня и истерично започна да бяга из лагера, като чуждият обект все още се намираше в устата му.

- Аааух, гнусно, гнусно, гнусно! - писна той и откачи от себе си главата на мъртвия шиноби. После отново се втурна към реката, за да се измие, псувайки момичето по пътя.

***

Киба наближаваше къщата на Датте, вървейки спокойно, с ръце сложени в джобовете. Вятърът постоянно наместваше косата му пред погледа му и той видимо се нервеше на това. Часът бе едва 5 сутринта, Инузука ходеше и се прозяваше успоредно с тази си дейност, а клепачите му натежаваха все повече и повече. Мислено псуваше лидерката си, която го бе събудила толкова рано и сърдито си спомни случката.

---

- Инузука КИБА! - крещеше бясна жена, хлопайки на вратата на апартамента му. Ако може да се нарече хлопане, то бе направо трошене, едва след второто "почукване", портата бе съборена, русата змия вече бе вътре, а момичето, което бе в леглото на джонина уплашено загърна голотиите си с чаршафа, с който се бе завил той и за капак го перна жестоко през лицето, мислейки, че това е любовницата му, с която й изневерява.

- Простак! Заменяш ме с блонди, а?! Не те е срам! - хокаше го тя и една две възглавници се строполиха на сънената му глава, като перушината от тях се разхвърча из цялата стая, а едно две перца се наместиха в устата му, карайки го да се задави.

- Мило, това е Хокагето на селото... Не е друга жена... Как може да си помислиш, че ще тръгна с шейсет и кусур годишна бабушкера...

- Бабушкера е майка ти! Тая има вид на трийсетгодишна! - разкрещя се момичето, сочейки хокагето. - Повече да не си ме потърсил! - след тези думи, тя го замери с една близко разположена табуретка и му направи огромна цицина на главата. Сърдито мина покрай Тсунаде и тръшна вратата, или по-точно което бе останало от нея.

- Ох... - Киба се помъчи да отвори залепналите си от гурели очи и се почеса по косата.

- Значи съм бабушкера, а? - надъха се лидерката и набързо го разбуди с един мощен юмрук в носа. Той остана залепен за стената, в която се бе размазал и бръщолевеше някакви неразбираеми думи, които бяха следствие на всичките удари. - Все едно. Тук съм, за да ти кажа нещо много важно! Слушаш ли внимателно?!

- Афффшафл...

- Добре тогава. - тя му подхвърли един свитък, който се приземи на леглото. - Още сега отиваш при Датте и го научаваш на Shadow Clone Jutsu. Ако го умее, ще може да разучава техники безпроблемно и много бързо. Идеалното решение! И никакви възражения! Хайде, по-бързо, омитай се!! - тя го хвана за косата и го хвърли в коридора на панелката, в която се намираше апартаментът му. Върху главата му се приземиха свитъка, дрехите му и един презерватив, изпаднал от джобовете при сблъсъка.

---

- Ето това е спомен, който определено не искам да помня. - мънкаше той, докато хлопаше на вратата на Датте. - Не стига, че ме събуди преди първи петли и че ме изгони гол от срутеният ми апартамент, който тя допълнително разруши, ами и разкара момичето ми. *Sigh*

Той прекъсна оплакванията си, защото чу шум от вътрешността на къщата. Русокоското сърдито отвори вратата и ядосано изпъхтя, питайки какво по дяволите иска сенсеят му по това време. Без много да се обяснява, Киба повлече Датте след себе си и го замъкна на площадката.

- Ама сенсей, аз съм още по пижама! - противеше се момчето, ритайки с крака във въздуха, докато учителят му го мъкнеше по земята, хванал здраво яката му.

Инузука седна на близкия камък, извади свитъка от джоба си и го подхвърли на ученика си, обяснявайки му какво е поръчала лидерката на селото.

- Но.. но... - Датте се опита да каже нещо, разглеждайки съдържанието, изписано на парчето хартия. - Това е... джутсу на джонинско ниво!

- Да, еми... - Киба се опита да окуражи с нещо нескопосаният си ученик и да го увери, че е уверен, че ще се справи, но преди да се изкаже, момчето го прекъсна с весел крясък.

- Ехаааа, наистина ли вярвате, че имам толкова много потенциал в себе си, че да ми поверите разучаването на нещо толкова яко?

- Ми...

- Уохууу, знаех си, че не съм за изхвърляне, чаках само вие да го проумеете! Хахаа, сега таланта ми ще се прояви! Знаех си, че този ден ще дойде! Денят, в който ще се възхищавате на уменията ми до такава степен, че да ми поверите такава техника за изучаване!

Киба реши да остане безмълвен, макар че капката пот, стичаща се по тила му, докато ученикът му весело кръжеше наоколо със свитъка в ръка, възгордявайки се, показваше истинското му становище.

***

Изминаха няколко дни, откакто Санаке и Шоги безцелно търсеха прословутата билка. И двамата бяха изморени, скапани и нервни, поради причината, че трябваше да прекарват всичкото това време заедно, САМИ. Дори понякога тази мисъл ги крепеше да продължат тази лудост - да търсиш игла в купа сено - мисълта, че те все някога ще се отърват от това досадно положение. Още по-тъпо беше след случката с главата, сега момчето въобще пък не й говореше, твърдейки, че й се сърдел. На нея не й пукаше особено, тишината така или иначе я успокояваше, но той вече се бе побъркал. Не бе чувал хорска реч от дни и мислеше, че ще полудее. Дори на няколко пъти обмисли варианта да й проговори, само и само да чуе нещо. Санаке усещаше каква е работата, но за нищо на света не искаше да прекъсва това затишие, именно защото съотборникът й страдаше, а той бе адски смешен като е изнервен.

По едно време, те наближиха едно езеро край което имаше страшно много цветя и билки. Момичето погледна снимката на търсеният от тях "обект", погледна и към полянката...

- Бинго! - зарадва се тя и се затича натам. Точно измежду всичките маргаритки се бе разположило и едно стръкче от толкова търсената от тях билка. Тя я откъсна и ухилено се върна на хълма, на който я чакаше Шоги.

Той недоверчиво я погледна и каза:

- Хммм, я дай да я държа аз... В моите ръце ще е в безопасност... - момчето посегна към стеблото на билката, но Санаке плесна един шамар на дланта, която се бе присегнала.

- Мечтай си! Най-много да я загубиш, с тези твоите кашкавалени ръце... - засмя се тя и стисна здраво "обекта".

- Колко странно! Мислех същото... с единствената разлика, че бе адресирано към теб! - той отново се присегна и стисна цветчето на билката.

- Идиот, пусни!

- Няма!

Те започнаха да се сдърпват, успоредно с това да си нанасят не много леки удари. Натиска над горкото растенийце бе твърде голям и то се скъса на две, като в дланите и на двамата имаше част от него.

- Виж какво направи! - разкрещя се Санаке.

- Това нямаше да стане, ако просто го беше дала! - скара й се Шоги и я хвана здраво за косите. Почвата, на която бяха стъпали бе хлъзгава и двамата загубиха равновесие и се подхлъзнаха, падайки сред високите треволяци около езерото. Момчето се бе приземило отгоре й и даже при срещата със земята, челото му се удари в нейното. Естествено, на перверзника му беше много удобно, да си лежи така на мекичките "възглавнички" на Санаке, но тя определено не бе на същото мнение.

- Get off me! - ядосано изцеди тя през зъби и го удари в чатала, което предизвика огромна болка за него и още по-голям натиск над нейното тяло. Шоги стисна здраво косите й, за да не изкрещи, а тялото му още повече я притискаше. Търпението на момичето беше на изчерпване, но в създалата се ситуация, тя не можеше да помръдне и следователно, тази стойка остана непроменяна, предизвикваща както удоволствие така и един вид "страдание" за Шоги, тъй като съотборничката му гневно го дереше по корема, опитвайки се да го разкара от себе си.