Глава 11

- К-к-какви ги говорите, госпо... дарю... - жената преглътна, а очите й се насълзиха. Отново погледна към момичето и болка прониза сърцето й. Всичко, което бе правила досега бе напразно - Коноха отново имаше нинджи, притежаващи прокълнатия знак... - Не, не вярвам, не е възможно! - тя хвана главата си с ръцете си и сълзи се стекоха по бузите й.

Кабуто я изгледа и въздъхна. Знаеше си, че не трябва да я приема в организацията си, чувстваше, че ще го предаде рано или късно. Но така или иначе, той повече не можеше да крие истината от нея, тя рано или късно щеше да я разбере.

- За последен път те предупреждавам. Напускай или бъди с мен докрай, независимо какво трябва да изпълниш! - той каза това тихо и уж спокойно, но плановете му зависеха от отговора й и в гласа му можеше да се забележи и нотка на колебание.

Жената избърса сълзите си, погледна решително Кабуто и каза:

- Колкото и да ми е тежко, аз ще Ви остана вярна, заради всичко, което направихте за мен, господарю. Моят живот преди да се присъединя към вас вече не е от значение. Онова там е просто нормално момиче, към което няма да съм толерантна, само защото някога е излязла от мен. Дано тя някога ми прости... за това, което ще сторя за в бъдеще...

- Хммм. - Белокоското недоверчиво изгледа Анко, след което подхвана една змия, която се изкачваше по клона и усука ръката си, за да може тя да се разположи удобно на нея. - Добре. Ще ти повярвам, и не защото ти имам доверие, не защото някога си била част от привържениците на Орочимару-сама мир на праха му, а просто защото знам, че ти... - той се изхили саркастично и погали влечугото, което се бе наместило на крайника му. - ... ти нямаш друг избор така или иначе.

Жената сведе тъжно глава и погледна отново Санаке. Зъбите на момичето се издадоха, ставайки по-остри, езикът й предизвикателно се показа от устата й, наподобяващ змийски такъв, а шарингановото й око бе по-кърваво червено от всякога. Перчемът й бе закрил изцяло лявата част от лицето й, закривайки го, а самата й коса бе променила цвета си. Тя бе станала крещящо синя, вследствие от печата и действието му. Суитчъра й се разкъса на малки парчета и изпод него се показа черната й тениска, а маската й напълно се откъсна от лицето й, показвайки изцяло мутиралата й зловеща физиономия, която бе описана одеве.

Сини искри засвистяха около тялото й, докато пушекът от самата енергия изчезваше в пространството. Санаке премахна ръката си от лявото си рамо и оттам се показа печата, който бе непълен, а само наполовина. По кожата на момичето все още не се появяваха знаци и това учуди майка й. Тя попита Кабуто какво става.

Той й отговори:

- Наследственият печат има различни функции от оригиналния. Орочимару-сама сподели с мен, че е предвидил това да е нещо като вирус, от който да не можеш да избягаш, той имаше много планове относно този прокълнат печат. За съжаление не успя да ги осъществи, а и не ми предаде силите си, за да мога и аз да дарявам хората с него. Той каза, че наследственият ще е два пъти по-слаб от майчиния и освен това, няма да е в пълната си форма, а ще е наполовина като изображение. С поколенията, образът се цели да става все по-малък и по-малък и все по-слаб. Прокълнати знаци не се получават, тъй като този "нов" прокълнат печат служи само за увеличение на скоростта и чакрата, поради преминаване във фаза 2.

- К-к-какво?!

- Да, дъщеря ти в момента е във фаза 2, нима не забеляза, че е... различна?

- Ъх... - Анко стисна юмрук, поглеждайки към злобния поглед, жадуващ за кръв, който сега бе заел лицето на Санаке.

- Както и да е, не това е най-интересното в цялата история. - продължи Кабуто, все така галейки змията около ръката му. - В момента на света има само двама с "наследствен прокълнат печат"... тези генини там долу. - той посочи към Шоги и съотборничката му. - Когато се съберат на едно място и някой от тях загуби контрол или пък просто реши да използва придобивката си, тогава другия също преминава във фаза 2. Те притежават два непълни печата, които когато се съберат в едно и образуват изображението на майчиния такъв стават непобедими. Преспокойно могат да победят... Господарят Орочимару например. Само дето им трябват първо солидни тренировки, а доколкото виждам, момчето май дори не знае, че притежава този печат, тъй като той е видим само като се активира...

- Кабуто-сама... Истината ли говорите?! Те двамата са достатъчно силни да победят...

- Аа.

- И сега, Тейку ще...?

Белокоското кимна и допълни:

- Да, той ще умре. Знаех го още отначало.

- Пратили сте го на сигурна смърт?!

- Исках да се уверя, че наследственият печат съществува. Сега разбирам, че Орочимару-сама е казвал истината. - Кабуто въздъхна. - А сега, идва неудобният момент... - той погледна Анко, която просто кимна, преглъщайки болката си. На нея планът му, целта въобще на цялата тази организация й бе ясен. Всичко е за да може Кабуто да се добере до най-големите заплахи за него в момента, а именно - Шоги и Санаке, притежателите на наследствените печати.

- Разбирам. Ще направя всичко възможно да ви помогна да осъществите целите си. - каза тя твърдо и се изправи. - Ако не възразявате... повече не искам да гледам това, бих желала да си тръгна.

- Добра идея. - съгласи се Кабуто. - и без това Тейку няма да има никакъв шанс и няма да ми е интересно да гледам как го разкъсват. Ще дойда направо с теб.

След тези думи, те двамата изчезнаха в облак от дим.

На земята, Тейку усети отсъствието на лидера си и се учуди. Не вярваше, че ще го оставят, но така или иначе, той бе сигурен, че ще победи. Нинджата продължи да налага с шокови удари Шоги, който вече нямаше сили дори да стене и малко му оставаше да се отпусне. Санаке изпука пръсти и жадно изгледа врага си, изхилвайки се злобно. Тя се бе превръщала в тази си форма едва 2-3 пъти, когато опонентите й са били по-силни от обикновено. Последиците от това винаги бяха хвърчащи късове плът, органи и най-често глави. Тя определено не разсъждаваше когато бе в тази си форма или по-скоро не желаеше. Сега обаче, за пръв път се бе преобразила не защото й трябва екстра сила, а защото е екстремно ядосана. Санаке изпсува с мутиралия си глас и Тейку се обърна към нея, като я изгледа.

- Това е...

Той не успя да довърши защото тя хвана врата му с всичка сила и впи ноктите си в плътта му. Кръв потече от гушата му, а той, едвам едва каза:

- Не действай така нехайно, това е тялото на съотборника ти...

Санаке само го гледаше с червеното си око и се усмихна още по-зловещо. Зъбите й се облещиха и издрънчаха, след като тя ги протърка. Жадуваща за кръв, тя продължи да го стиска, а душата на Шоги се хвана за холограмния си врат и скимтеше от болка, но и от успокоение, че тя най-накрая е решила да направи това, което й е казал - да убие Тейку.

Изведнъж, поради допира не телата, и двамата получиха остри болки в лявото си рамо, като момичето я болеше по-малко, защото бе свикнала. Тя пусна врата на врага си и клекна, за да се възстанови. Тейку изкрещя от болка, очите му се изцъклиха и той прехапа езика си... Шоги също го болеше, но не толкова, все пак не бе в тялото си. Момчето изгледа врага си и забеляза половината печат, който се появи на рамото му, и се почуди какво става.

- Аааааа! Не мога да търпя повече тази болка!!! - опонентът на генините се превиваше и прехапваше кожата на ръката си, за да се успокои, но не можеше, тялото на Шоги искаше да се превърне във втори левел, но тъй като това бе първия път на използването му, това нямаше да стане. И въпреки това, болката със самото появяване бе убийствена. Тейку изкрещя. - Кай! - той изскочи от тялото на момчето и Учиха моментално се върна в него, след като врагът го напусна. Шоги, безпомощен, а и все още усещащ печата да гори на рамото му се строполи в безсъзнание на земята, докато Санаке вече се бе оправила и се изправи. Видя, че съотборникът й е добре и просто се нуждае от малко сън, след което забеляза опонентът си, който се приготвяше да я нападне с някакво джутсу.

- I don't think so! - изръмжа тя с мутиралия си глас и се насочи към него с катаната си. Скоростта й бе неописуема, благодарение на печата и Тейку дори не се усети когато сабята й преряза гърлото му. Главата му се потърколи по тревата и се намести близо до кървящото тяло. Момичето обаче все още не бе свършило. - Шине! - изкрещя тя гневно и започна да замахва с оръжието си по останките му. Наряза го на десетки малки парчета, също както всички останали, които я бяха виждали в тази нейна форма. След като изтръгна и очите му, тя вече се поуспокои и се строполи на земята изтощена. Печатът на рамото й плавно изчезна, косата й изгуби синия си цвят и отново стана черна, лицето й възвърна нежният си вид.

***

Няколко часа по-късно, Санаке се събуди, с леки болки в главата. Изправи се и се приближи до спящия Шоги, след което го отнесе в палатката и го положи да спи. Зави го с одеалото си и излезе. Намести се до огъня и заспа там.

Скоро, момчето се разбуди и потърка очите си. Прозя се гръмогласно и първата му мисъл беше: "Какво по дяволите правя в палатката на Санаке?!", след което се огледа, но нея я нямаше вътре. Той излезе навън, едвам-едвам ходейки, понеже адски много го болеше цялото му тяло. Той видя момичето да спи до огъня и седна на отсрещната страна, за да не й пречи, а и не искаше пак някой шамар у главата, защото бил досаден. До мястото, на което бе седнал имаше кошница пълна с малини и той ги изгледа тъпо, спомняйки си, че тук преди не е имало такова нещо. Санаке се разбуди от шума, който вдигаше съотборникът й и сънливо каза:

- Какво чакаш, яж, това, че съм ги брала аз, не значи, че са отровни.

- Huh? - Шоги я изгледа и не можа да повярва, че тя му дава от храната си. Друго нещо, което му се стори невероятно беше липсата на маската от лицето й. Той напрегна мозъка си и се сети за печата и всичко останало. Момчето бръкна в кошницата, хапна една-две малини и каза. - Санаке, не знам дали е било сън, но ти се преобрази изцяло, заради някакъв печат, после видях същото нещо и на моето рамо, а и много неща...

- Сънувал си. - отговори рязко тя, опъна се след съня си и се усмихна.

- Може би си права... - измрънка той и глътна още една малина. - Ама ти сериозно ли току-що се усмихна?! Лелее, кълна се, няма да спра да те бъзикам за това. - ухили се той, сочейки я с пръст и едвам сдържайки се да не избухне в смях.

Санаке го изгледа ядосано и му изигра един юмрук в главата:

- Просто замълчи и без това повече няма да го видиш! - скара му се тя и го тръшна на земята.

- Аааа, болии... - изохка Шоги и се хвана за главата. Тя изпъшка и се намести до него, след което изрече някакво заклинание и зелена чакра обви дланите й. Съотборникът й се почуди какво става и попита с изумление. - Медицинско джутсу?!

- Да. - отговори тя. - Копирах го от един медик-нинджа докато лекуваше другаря си, който по-късно разсякох на две. - спокойно продължи изказването си тя и положи ръцете си на корема му, лекувайки малко по-малко раните му. Шоги придоби тъп поглед като си представи картинката, а и лежащите късове плът около цялата полянка след битката й с Тейку му спомогнаха още повече за това. Тя допълни. - И все пак, не е достатъчно добро все още, в края на краищата не това ми е специалността.

- Ммм... - той изстена от облекчение, понеже тя затваряше раните му, макар и леко болезнено, поради малкия й опит. Шоги я погледна и каза. - Благодаря ти все пак... за всичко.

Тя се усмихна и продължи лечението, като се замисли защо ли не уби този досадник. Сенсеят й го нямаше, лeсно можеше да излъже, че е умрял в битка. Нещо обаче я спираше. Същото това нещо, което сега я караше да си даде и последната й останала чакра за негово добро. Шоги отново погледна с ухилена уста усмивката й и се подготви да изръси някоя глупост, но тя хладно отсече, прекъсвайки всякакви негови мисли. - Не си и помисляй да ми се присмиваш отново, че иначе ще ти отворя пак раните и този път не се шегувам.

- Х-х-хай... - измрънка той, а клепачите му натежаха. Той отново се приготвяше да заспи, но преди това, не забрави да запише в колекцията си със спомени лицето на съотборничката си, което сега, поради някаква причина бе разкрито. Той знаеше, че щом се събуди, вече там отново ще има маска и той няма да има възможност да го види отново. Ухили се хем перверзно, хем странно и някак си привързано и се унесе.