.:Шаринган:.

В Коноха, обстановката бе празнична. Всички жители на селото излязоха от домовете си и весело скандираха. Дори Тсунаде, Петата Хокаге напусна офиса си, оставяйки всичката си работа на Шизуне. Събитието най-накрая настъпи. Селото скрито в листата успя да убеди Саске да се върне и да започне на чисто. За всички бе голямо успокоение завръщането на един от най-силните мисинг-нин. Мъже, жени, деца... Дори съветниците се включиха в посрещането. Всички от Коноха застанаха пред портата, в очакване на своят другар, който отсъстваше толкова много години.

Посрещачите почнаха да скандират. В далечината вече се различаваха образите на Саске, Отбор Какаши и всички останали нинджи, които бяха напуснали селото в търсене на своя съселянин. Човешките фигури все повече и повече се приближаваха, докато най-сетне преминаха портата на селото. Селяните наобиколиха завърналите се нинджи и се надпреварваха кой по-напред да ги поздрави за добре свършената работа. След като свършиха и с това, те хорово започнаха да скандират:

- Реч! Реч! Реч!

Саске се усмихна. Беше щастлив, че го приемат толкова топло, след всичко, което бе причинил на селото. Той пристъпи няколко крачки напред и повдигна ръката си в знак да спрат. Посрещачите замлъкнаха и с интерес чакаха да разберат какво ще каже завърналият им се другар. Саске виновно сведе поглед и започна неуверено речта си:

- Първо, искам да се извиня за всичко, което причиних на селото, на вас и на моите приятели. Ще се радвам ако успеете да ми простите някога... - той преглътна и отпусна юмрука си. Очите му се навлажниха. Саске вдигна глава и се обърна към нинджите, които бяха пратени да го върнат. Той им се усмихна, а те кимнаха. След това премести погледа си към Какаши, Наруто и Сакура. - На вас ще съм вечно благодарен за това, че не спряхте да вярвате в мен. - Саске погледна Сакура. - За това, че независимо как се отнасях с вас, вие не преставахте да ме обичате. - от очите му почнаха да текат сълзи. Той се обърна към Какаши. - За това, че ми имахте доверие, дори когато знаехте, че аз няма да го опровергая. - бившият му сенсей го гледаше усмихнато, а зеницата му започна да трепти. Саске погледна Наруто и продължи. - За това, че независимо колко пъти ви наранявах и отблъсквах, вие не спирахте да се опитвате да изкарате доброто в мен и да ме вразумите. - Учиха вече не можеше да сдържа емоцията. Той искрено се разплака. Отново се обърна към жителите на селото и хлипайки изкрещя. - Да живее Коноха!

- Да живее Коноха! - хорово повториха те и започнаха да изпадат в еуфория. Мъжете хвърляха шапките си във въздуха, жените се прегръщаха от радост. Днешният ден бе празник за тях.

Тсунаде с мъки успя да се пререди и да достигне до завърналия се нинджа.

- Саске Учиха. - каза тя. - Утре искам пълен доклад относно деянията ти по време на изминалите няколко години, през които те нямаше. Но преди това... - Тсунаде се усмихна. - Ще има купон! - извика тя, така че да я чуят всички.

- Урра! - скандираха селяните и се отправиха към кой която пивница намереше.

* * *

В заведението, в което отиде бившият отбор 7 бе претъпкано. След като разбраха, че завърналият се нинджа бе влязъл там, всички жители на селото го последваха. Причината вътре да не е цяла Коноха бе, че просто вече нямаше останали места. За сметка на това, желание имаше, и то голямо.

Всички присъстващи се почерпваха подобаващо, като Отбор 7 не правеше изключение. Дори може да се каже, че половината пиячка бе изпита от тях.

Към 3 през нощта вече почти всичко бе утихнало. Всички бяха заспали. Кой нормално, кой с краката нагоре... Единствените будни бяха Саске, Сакура, Какаши и Анко, която се бе присъединила към компанията им. Въпреки късният час, четиримата бяха пълни с енергия и не спираха да си приказват. Определено им бе весело, въпреки течностите в стомасите им, които напираха да излязат. Дали от огромното количество алкохол или заради силната емоция, която в момента ги обливаше, но поради някаква причина Саске и Сакура, и Какаши и Анко станаха изведнъж доста близки. Последствията от тази близост бяха разхвърлени дрехи и протектори из цялото заведение и множество смучки...

2 месеца по-късно...

След случката на партито, Саске и Сакура се бяха привързали един към друг. Докато за Какаши и Анко онова си бе просто авантюра. Оттогава повече не се бяха виждали...

Учиха заведе приятелката си на лекар, защото напоследък повръщаше и й се гадеше постоянно. Докато те двамата трескаво чакаха резултатите от изследванията, седнали на една пейка в чакалнята, те видяха Анко. Тя говореше с техният лекар и изглеждаше угрижена. След разговора изчезна в облак от дим, а докторът се приближи към тях и весело им съобщи:

- Ами... Сакура Харуно е бременна, затова не се чувства добре напоследък. Честито! - усмихна се той и потупа Саске по рамото. В следващите няколко минути, болницата ехтеше от веселите им викове. Изглежда се е случило тогава... на онзи купон.

7 месеца по-късно:

- Напъвай! - крещеше Тсунаде, докато Шизуне и попиваше потта от челото. - Хайде, Сакура, напъвай!

- Не мога повече... - ядосваше се Сакура и удряше Саске по главата.

- Хайде, малко остава... - прошепна й той.

- Лесно ти е на тебе, само едно семе си сложил, и това е! Ти не трябва да преминаваш през това... Какво знаеш ти?!

Тсунаде и Шизуне се усмихнаха. Чу се бебешки плач. Сакура бе толкова заета да се кара на Саске, че въобще не забеляза, че детето е вече родено.

- Момче е! - засмяно каза Хокагето.

Родителите я погледнаха учудено. За миг, лицата им от изтормозени се превърнаха в ухилени. Саске сряза пъпната връв и Шизуне отиде да измие пеленачето. После го подаде на Сакура. Тя го взе в обятията си със сълзи на очи и каза:

- Детето ми... Нашето дете... Наследникът на Учиха!

Саске не можеше да спре да се усмихва от радост и целуна жена си по челото.

- Как да го кръстим? - попита го тя.

- Шоги. - отговори той и целуна и него по челцето.

- Колко сладко име. - през сълзи каза Сакура.

2-3 седмици по-късно:

Навън имаше буря. Вятърът огъваше дърветата до почти 90 градуса, а после ги връщаше в началното им положение. Дъждът шумно валеше, заглушавайки всичко покрай себе си.

Тайнствена жена бродеше из улиците и се бореше с вихрушката. В ръцете си носеше бебе, увито в хавлиена кърпа. То плачеше силно, толкова силно, че в някои моменти дори заглушаваше дъжда. Жената стигна до една къща и плахо почука на вратата. След това остави бебето на постелката и си тръгна. Тя използваше бурята като прикритие, което да скрие самоличността й и да заглуши стъпките й.

Какаши отвори. Отпред нямаше никого. Той издаде глава напред и се огледа. Нямаше жива душа. След като сви рамене, понечи да затвори, но го прекъсна бебешки плач. Той погледна надолу и видя бебето, с бележка поставена в шапчицата му. Какаши взе пеленачето, тръшна вратата и погледна бележката. На нея пишеше:

"Това е твоето бебе.

Анко.

п.с. Ако не вярваш, виж дясното й око."

Какаши стисна това парче хартия, направи го на топка и го хвърли в камината. Отначало си помисли, че това е абсурдно, но после се сети за нощта, която прекара с Анко преди 9 месеца. Пред очите му причерня. Той погледна надолу и едва не изкрещя. На пръв поглед, бебето бе като всички останали, но дясното око... то бе различно. За разлика от лявото, то бе затворено, а върху клепача имаше белег. Какаши побърза да се обади на Анко, но тя не отговаряше. Затова звънна на Хокагето.

- Какво искаш? Заета съм! - стросна му се тя.

- Извинявайте, Тсунаде-сама, но имам един въпрос... Знаете ли нещо за Анко?

- Анко? Да, разбира се, тя пожела да й позволя да напусне селото преди няколко месеца. Щяла да живее с някакви нейни роднини.

- Разбирам.

Какаши плавно постави слушалката на мястото й и пое дълбоко въздух. Все още не можеше да разбере защо Анко ще изостави детето си. В крайна сметка, той вече не се съмняваше в бащинството си. Въпреки изненадата и шока, той бе щастлив. Какаши се приближи към новороденото и го вдигна във въздуха. Бебето започна да се смее, той също.

- Е, как да те кръстя? Понеже... изглежда ще живеем заедно от сега нататък. - той се усмихна. - Знаеш ли, имам чудесна идея. Ще те кръстя Санаке. Харесва ли ти?

- Агу... - засмя се момиченцето и замаха с ръчички