Глава 2

Аз тръгнах към нея и като отворих вратата бях долепена до едно момче закъсняло за даскало -гаара-
- ейййй.. я бъди малко по-внимателен де, еее.. защо все такива тъпи момчета има в това даскало, а няма както в България.-започнах да се моля и му зашливих един шамар за да внимава другия път.
- Ама аз да не съм ти църква за да ми се молиш и не се надявай пак да ми зашливяваш шамар, защото незнаеш с кого се забъркваш сладорано! -дяволска усмивка-
- ТЪПАК не мислиш че ще ме уплаши такова бебе като теб и ако още един път ме наречеш -сладорана- ще те прибия. Говоря истината- аз го заплаших , избутах го за да се махне от пътя ми и тръгнах към тоалетната. Аз чух някакви гласове да се чуват от долния етаж и слязох да видя кой се усмелява да говори по време на часовете и бяга от тях. Слязох и видях голяма група идваща сигурну от друго даскало батковци. Очите ми се разщириха и лигите ми потекоха, аз се избърсах и реших да отида на долната тоалетна за да мога да го огледам!!
- Хеи момчета... вижте това сладурче, ще го изпапкам.- каза едно момче с черна гарванова коса и много яки черни очички. Той беше облечен с едни дънки и с бяла блуза, която се вливаше с моята блузка.- аз се обърнах и замахнах ръката за да го ударя, ама госпожа Тсунаде ме спря:
- Сакура какво мислеш, че правиш искам да се държиш добре с тях!
- Съ..с..съжелявам Тс...Т..Тсунаде.
- Защо не си в час???
- еми.. доходи ми се и излязох, ама чух гласове и слязох да видя какво става и ви видях, като онова момче ме убиди т.е.(тоест) започна да ме обарва и аз..аз посмях да го ударя и вие ме спряхте..
- Разбирам те, ще поговоря с тях, а ти се прибирай в час.-Аз поклатих глава в знак на съгласие , отидох в тоалетната и се прибрах в класната стая. Господина ме попита, защо съм се забавила и аз му убесних това, което казах и на Тсунаде.
- Добре тогава.. сядай си на мястото. - каза ми той и аз седнах. Часовете минаха много бързо и дойде време за ядене ( голямо междучасие)
- Хин, направо ако видя някой готин батко ще го изям.. Толкова съм гладна нямаш си й на представа. xD..
- Сак, малко потърпи, сега ще извикаме другите момичета и отиваме да похапнем.
- Окии Хин...- Ние ги извикахе и на път към магазините групата момчете, които видях в коридора с Тсунаде ни попита:
- Момичета, ще ни разведете ли около даскало и около него?? - попитаха ни с -кучешка усмвка-
- Я чакай малко вие сте ония,коит...които бяха в коридора. Я какво съвпадение сега да ви е гадно, защото няма да стане, пък кучешката усмивка само аз я ползвам!?! - намръщих се, защото хем си пасваше с неговата блузка, а и той знаеше тази нейна тайствена усмивка.
- Много си приличаме с теб.. Не бъди толкова лоша! плс плс плс – молеше ми се той, че замалко да ми падне на колене. :Д
- ъмм.. плс изправи се не съм църква за да ми се молиш, но ако се държите добре може и да дойдете с нас -дяволска усмивка- Тогава тайно Гаара видя как той й се покланя ( това беше неговия номер), а Сакура го хвана за раменете за да се изправи той я доближи до себе си. Те стояха много близо един до друг и Гаара гледаше как още малко щяха да се целунат.Той се изнерви, понеже беше убикнал това момиче от миналата година и сега ревнуваше. Чернокосото момче се доближаваше все повече до нея с намеренията да я целуни, а Сакура стоеше като препарaлизирана. Гаара тръгна към него за да го махне от нея и тя да се съвземе а другите почнаха да викат “бой” - “бой” докато Сакура се упитваше да ги раздели, но тя неможеше и разплакана отиди към тоалетната за да си избърши сълзите си....