Глава 1, Sasusaku-Two sides

Глава 1, Sasusaku-Two sides

Глава 1

-Сакура...-Прошепнах, затваряйки очите си за последен път.
- Не умирай, Учиха! НЕ МОЖЕШ ДА МИ ГО ПРИЧИНИШ!- Това момиче...Толкова е досадно.
-Ще...те...обичам...завинаги...-Не издържах повече.Това беше. Без светлина, без магия.Просто аз, излизайки бавно от тялото си.
----
-Мъртъв е!!!Разбери го!Защо не го разбираш?- Той викаше на мен, но и двамата знаехме, че тези думи не бяха предназначени за мен, а за самия него.
-Наруто..Знам...-Болката в гърдите ми ме повали.Лежах на пода,гърчейки се.Русото хлапе ме гледаше, без да мърда, без да говори, просто гледаше
---
Отоворих очи и първото нещо, което видях беше тавана.Опитах да стана, но тогава спомените нахлуха в главата ми.Следващо не видях, защото очите ми бяха пълни със сълзи.
-Сакура...Знам, че е трудно.Наруто също беше мой приятел!
-Н...Наруто?-Обърнах се и видях ангела ми-Саске?
-Да, малка глупава черешке!
-Защо съжеляваш за Наруто и защо си тук?
-Един отговор, два въпроса:На път си да умреш!Но скоро ще се оправиш.Тсунаде се справи страхотно!
-Но...не искам да живея без теб!
-Съжелявам,любов, времето ни изтече!
-САСКЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!-Ехото от вика ми още бучеше в главата ми.

-Скъпа, всичко ще е наред.-Една сладко-изглеждаща сестра ми каза-Лежи долу, ще викна Тсунаде.
Не можех да чакам толкова.Бях твърде уморена.Очите ми се затвориха...
~~~
-Саске!
-Сакура!
-Къде си?-Опитах се да го намеря в тъмното.
-Опитай се да ме спасиш!Сакура,СПАСИ МЕ!

~~~

Събудих се потна.Същия кошмар вече 1 година, всяка вечер.Да, след 5 седмици щеше да стане 1 година без Саске.Тогава случаен спомен мина през ума ми:
-Хванах те!-Той ми се усмихна,обвивайки ръцете си около мен.
-Не е честно!Твърде си бърз!
Той целуна носа ми.
-Сакура?
-Дам?
-Какво ще направиш ако...умра?
-Глупав, Саске, как можеш да питаш? Ще те спася!


Не можех така повече!Отивам при Итачи!Може да знае как да ми помогне...на нас...Почуках на вратата.
-Кой е?
-Итачи-семпай, аз съм-Сакура!
-Охх,Сакура, радвам се, че си добре!
-Итачи, имам нужда от помоща ти.
-Моля, влез.
Направих крачка на върте и видях най-голямата къща, която съм виждала.
-Как мога да върна Саске?
-Знаеш,че...
-Млъкни!-Изкрещях и му ударих плесница.Ако не бях толкова ядосана щях да съжелявам.
-Добре.Има начин...
-КАКЪВ НАЧИН?-Нервите ми се късаха и той щеше да го получи.
-Трябва да жертваме някой, които значи много за него.
-Знам точно човека!
-Нямам предвид теб, Сакура.Мислиш ли, че Саске ще е щастлив без теб? Не мисля така.Приготви се отиваме на пътуване.Ще се видим в 5часа сутринта!
-Но защо?
-Ще намерим този човек.
---
-Итачи!-изкрещях правейки си път през реката от хора.
-Тук съм!-Той хвана ръката ми нежно и ме дръпна към дърветата.-Ще тичаме.Трябва да сме там по залез слънце, един ден преди Саске да умре отново.
Започнах да тичам след него.Боже, беше толкова бърз.Енергията ми щеше да се изхаби толкова бързо, ако поддържахме това темпо.
-Какво имаш предвид “да умре отново”? И колко време ще пътуваме?
-Имам предвид, че трябва да сме там един ден преди да се направи цяла година без него и бихме пътували нормално около 2 месеца, но сега трябва да сме там за 5 седмици.
---
Тичахме с дни, понякога не спяхме изобщо.Понякога Итачи ме носеше на ръце, така че да мога да спя.Почети беше същия като Саске,но иначе беше много по-различен.Итачи бе по-студен (сигурно ви е странно да чуете, Саске беше толкова мил, когато искаше), мрачен,блокирайки всички с невидима стена.
---
Тичахме с дни, понякога не спяхме изобщо.Понякога Итачи ме носеше на ръце, така че да мога да спя.Почети беше същия като Саске,но иначе беше много по-различен.Итачи бе по-студен (сигурно ви е странно да чуете, Саске беше толкова мил, когато искаше), мрачен,блокирайки всички с невидима стена.
---
Стигнахме.-Итачи оповести и отиде до тва големи камъка, които изглеждаха като легла.Отвори чантата си и...измъкна тялото на Саске. Бях шокирана.Този човек... беше носил тялото на Саске, мен и още няколко раници?

-Кой ще жертваме?-попитах объркана.
-Мен!-Каза чернокосия, слагайки тялото на Саске на единия камък и лягайки на другия, до него.- Сега чуй какво ще направиш: Ще ме убиеш с куная и ще заживеете щастливо.
-Но...Итачи-семпай...
-Никакво НО!ПРОСТО МЕ УБИЙ!
Направих каквото каза, без да мисля какво правя, имах само образа на Саске в съзнанието ми.Светлина подхвърли тялото на Саске и го вдигна нагоре, а Тялото на Итачи беше погълнато заедно с камъка.Светлината беше твърде силна и затворих очи.След няколко минути ги отворих бавно.Саске седеше на камъка си, светлината беше изчезнала, както и Итачи.
Изтичах при чернокосия ангел и го прегърнах сякаш няма да има утре.
-Знаех, че ще ме чуеш!-Целуна ме по челото, после по бузата, по другата, по носа ми и накрая по устните.-Каква година...Бях и от двете страни.
!!! КРАЙ!!!

Бележка: R.I.P. ITACHI! Винаги саможертвен!

Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Коментари за глава 1

Публикувай своето мнение...

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾