Глава 8, Sasusaku
Глава 8
30мин. По-късно:
Ах Сакура,ах
Сакура,къде се навря. Каква е тази тъмна стая и как се излиза
от тук?О,има и легло, но май е само това.Ох,ох….Мислеше си Сакура
-Game over!Знам че си тук.Време е вече да си ходиш.
,,Тряс’’…
-Олелле тук има само едно легло,какво пак счупии? Извика Саске
-Ъм,паднах.Опа.Не съм тук,забрави.
-Да добре тогава си тръгвам…ама друг път!Ела веднага.В
тези моменти тези свещници са полезни.
-Не беше нужно да палиш толкова свещи…запали
лампата,лампата.Извика Сакура
-Няма лампа,лампа….
-Поне не осветява цялата стая!Забрави че си ме
видял,отивам в тъмния ъгъл ейй там при леглото и си върви.
-Как може да си толкова спокойна?
-М?
-Не сме се виждали от известно време и не ме познаваш
вече толкова добре.Сами сме в къща,по точно в стая!Тъмна стая!Аз съм мъж, а ти
в момента си безпомощна жена.
-Човек не се променя толкова бързо и ъм,аз съм грозна
жена,така че защо да се притеснявам?
-Защото все пак си жена!
-Не би ми направил нещо дори и да ме мразиш толкова.
-Не бъди толкова сигурна.
-Саске?Добре ли си?
-Перфектно!
-Ами добре тогава,хайде да излизаме от тази стая.
-Защо?Тъкмо стана забавно.Вчитай че ако останеш тук,няма
да ти е толкова спокойно,защото няма да те оставя на мира…ако трябва ще
тропам,няма да те оставя да се наспиваш и други неща мога да ти направя.
-Глупости!Не ме е страх от теб.
-Защо?Това че си влюбена в мен не значи,че ще ти помогна
или ще те съжаля!
-Бях влюбена в теб преди няколко години.Сега просто
си…ъм,нещо като приятел,това е!
-Дори ти не си вярваш в това!
-И защо да продължавам да те харесвам и да съм влюбена в
теб при положение,че теб това не те интересува.Защо само аз да страдам от
чувствата си,защо само мен да ме боли?
-Това не променя факта,че си заключена тук с мен.
-Заключена?
-Тази врата щом се затвори и трябва ключ или балтия за да
те отвори или да я счупим…не е ремонтирана още.Когато влязохме я изпуснах или
по точно изобщо не зацепих за нея.
-О,не!
-Да и аз това казвам.
-И на всичкото отгоре е студено тук.Каза Сакура
-Забелязвам. Измрънка Саске
-И сега какво?
-Ами ще се пробваме да отворим вратата,не ми се стои тук
с те…
-Да разбрах, няма нужда да довършваш. Каза Сакура
-Ясно.
-Ох, не става. Измрънка Сакура
-Забелязвам.
-Стига с това ,,забелязвам’’. Извика Сакура
-Много си нервна нещо…да не си в цикъл?
-Да,в пет цикъла съм.
-Забелязвам.
-Ще те ударя.
-Чакам.
-Саске!Защо си такъв кажи ми,защо?
-Нали ти каза,че съм се променил,какво още искаш.
-Теб… - Каза тихо Сакура,колкото да не я чуе Саске
-Какво?Не те чух,какво каза?
-Нищо.съвсем нищо.
-Няма да настоявам.
-Благодаря.Умирам от глад и ме боли главата,хайде да се
махаме по бързо.
-Мислиш ли че ми е забавно тук? Каза Саске
-Просто казвам.
-Тук някъде би трябвало да има ключ,потърси го.
-Не го намирам. Каза Сакура
-Защото аз го
намерих! Извика Саске
-Уесс най сетне.
-Светлина….
-Къде е кухнята?
-Много си припряна.Няма да ти кажа.
-Искаш, не искаш оставам.
-Как го реши?
-Не ме хвана,а играта свърши.
-Никой не е казал,колко време ще трае!
-Нима мислеше,че ще играем цял ден?
-Не знам,мислех,че на теб щеше да ти хареса да си
,,играеш’’ с човека в който си влюбена…
-Защо ме дразниш?
-Защо винаги се палиш?
-Забрави,тръгвам си,разбрах те.Не се притеснявай.
-Ти сама каза за споразумението,не съм го измислил аз.
-Сега пък да не би да искаш да остана?А и не си се
съгласявал с него така че…
-Прави каквото искаш,защо да ме засяга.
-Ясно.Чао.
-Чао.
