Глава 4

-Е, може ли да вляза - попита той.
-Да, добре, но само не вдигай шум, защото още ми се спи.
Наруто кимна и влезе у Сакура, но щом тя затвори вратата, той се просна на земята и така и заспа. Сакура завъртя очи, но и се изкиска. Тя се върна в леглото и отново заспа. Минути след това се чу тропане, може би в кухнята. Момичето отвори очи толкова бързо сякаш въобще не е заспивало, изръмжа и стана с намерението да фрасне Наруто по канчето. Все пак той обеща да пази тишина. Тя тръгна към кухнята и тъкмо щеше да кресне "НАРУТО!" когато видя една човешка фигура в гръб с бели шорти и тъмносиня тениска със знака УЧИХА да ровичка в шкафа с чиниите и канчетата. smile
-Саске?
-Какво?
-Какво правиш в кухнята ми? Защо си станал от леглото си? Трябва да си почиваш.
Саске игнорира въпросите й и продължи да ровичка в шкафа, като оглушително тропаше.
-Кажи ми, Саске, какво търсиш?
-Трябва ми прах за пране. smile smile smile
-Пффффффффффф, хихихи, хахаха!
-Какво толкова смешно има?
-Той не е тук, а в банята. Там е коша за пране, там е и пералнята! Ела с мен, ще ти покажа.
Тя хвана за ръка Саске и го поведе към банята. На вратата го пусна и започна да ровичка в шкафа под мивката, след което извади кутия с прах за пране на която пишеше "Нинджа прах за пране". smile Това накара Саске да се усмихне, защото да има специален нинджа прах за пране си беше смешно. Сакура му обясни колко прах да сложи в чашката и в коя преграда да го изсипе. Той благодари и изчезна. Успокоена, че най-после може да поспи, момичето си легна и сладко заспа. След няколко часа отвори очи и видя срещу себе си някой да се усмихва. Зрението й беше сънено-замъглено, но след секунди разбра, че това е Саске, легнал до нея. Той гледаше спокойно, сякаш се наслаждаваше на Сакура, която тъкмо се събуждаше.
-Саске?
-Какво?
-Какво правиш тук? Какво стана с прането?
-Не знаех как да включа пералнята smile и дойдох тук, но ти спеше толкова СЛАДКО, че не исках да те будя, затова легнах до теб и зачаках да се събудиш. smile
-Ами Наруто?
-Той отиде да "ремонтира" апартамента си.
-Пффф ха-ха-ха-ха!
Тя стана от леглото и бързо се оправи, след това тръгнаха към дома на Саске. Сакура нагласи всичко и включи пералнята.
-Готово! Всичко е наред, като изпере ще я изключиш оттук. Ясно?
-Да.
-Добре, аз ще тръгвам, чао. -Чао - каза тъжно Саске. Сакура вършеше у тях всичката домакинска работа много добре, у Саске също беше пълно с такава работа, но той не можеше да прави нищо. А и в компанията й му беше приятно. Сакура тръгна към дома на Хината и почука.
-Здравей, Сакура!
-Здрасти, Хината! Искаш ли да излезем по магазините?
-Защо не? Ей сега идвам - момичето изчезна и се появи след минутка.
Двете отидоха до Тен Тен и до Темари, после и до Ино. Всички се запътиха към мола с усмивки, предвещаващи щуро пазаруване.
Темари беше пребита и уморена от това пазарене по магазините. Ръцете вече й бяха на отоци от торбите. Господи колко тежаха тези торби!!! Тя реши да мине по-напряко през една малка уличка. Изведнъж в края на уличката се очерта човешка фигура. Темари забави ход и вдигна гарда си на макс. Кой ли беше по това време в тази част на селото? Колкото повече приближаваше фигурата толкова повече разбираше,че познава тази персона. Темари зяпна.