Глава 11

Сутринта настъпи.Сакура протегна ръка,с надеждата отново да докосне тялото на своя любовник.Силата,страстта,която струеше от него я караше отново и отново да напира тялото си,да се притиска близо до него.Пръстите й плъзнаха по гърдите му,дъхът й нежно погъделичка кожата му.

-Саске,промълви тя нежно.-Събуди се!

След което дръпна одеялото към себе си,принуждавайки го да се размърда и да й обърне внимание.Зачака така,завита на една страна,с предизвикателна усмивка,разляла се по красивото й лице.

-Оn,не се прави,че не ме чуваш!-Сакура се дръпна настрани и за пръв път тази сутрин се осмели да го погледне.Стоеше,легнал с гръб към нея,тъмната му коса се бе разпиляла по възглавницата.Момичето се приближи до него и извърна лицето му към събе си.

-Добро утро!-поздрави тя и нежно го целуна,след като видя очите му да се отварят.

-Добро утро,кучко!-отвърна Саске и грубо я отхвърли настрана.После взе в ръката си куная,лежащ на шкафа до леглото и го запрати по тялото й.

Сакура изстена,вперила невярващ поглед в дотогавашния си любовник.

-Аз...-успя да промълви тя,преди очите и да се затворят за последно.

-HELL YEAH!-изрева Саске,докато изскачаше през прозореца,грабнал якето си в ръка.