Саске Учиха винаги получава онова, което иска

Сакура гледаше тъжно,сърцето й биеше силно,очите й се напълниха със сълзи.Тя стоеше по средата на шумна и дълга тълпа.Малко по-горе бяха портите на Коноха.И през тези порти влезе Наруто с няколко негови изтощени и горди приятели.А по средата беше застанал изморен млад мъж,със стърчаща гарванова коса и ониксови очи.
-Той се върна,той е жив!-викаше Наруто.
Тълпата замлъкна.Някой се радваха,други бяха недоволни.Но Сакура даже не забеляза.Тя гледаше момчето,което я изостави реди 5 години.Момчето,което й донесе толкова много болка,което я критикуваше,което я отбягваше,което разби сърцето й на малки парченца.Сакура се хвърли на врата му.
-Саске,ти се върна!
-Сакура....слез от ......
Наруто го погледна злобно,след което Саске обви ръцете си около тялото й.
-Саске,толкова ми липсваше!О Боже,Саске....
-Хм,вече съм тук,така че можеш да спреш да плачеш.-Защо винаги трябваше да прави така?
Сакура избърса сълзите си и каза:
-Съжалявам.
Саске я пусна,когато видя хокагето да се приближава.Той не й се нравеше много заради последната си „екскурзия” до Оручимару и обартно,която й докара невиждано главоболие и разбра,че разговора с нея никак няма да е весел.И не беше.Тсунаде го остави жив само,защото бе единствения Учиха в Коноха и на всякъде.Но му забрани да ходи на мисии една година,както и да напуска селото.Той трябваше да бъде наблюдаван от АНБУ или от стария отбор 7.Тя също така му нареди да я посещава един път седмично,за да знае как вървят нещата.
На Саске не му пукаше за недоволните и не го стряскше факта,че е център на внимание,нали винаги е бил.Но на най-важните хора все още им пука.Наруто не го оставяше и за момент,Какаши го срещаше по улицата и си говореха с часове,дори веднъж го посети у дома.На Саске вече му писна от тяха.Нямаха ли си друго занимание-мислеше си той.Отбор 7 имаше малко събрание,на което всички се напиха до безсъзнание,разбира се,идеята беше на Наруто.Единствения човек,който не виждаше толкова често бе Сакура.Тя беше винаги с тях на събрания,но само това.Той знаеше,че тя е заета,но беше свикнал да е постоянно с нея.Бе странно,че вече се виждаха най-много за 5 минути.Сакура беше станала по-зряла.Наруто му призна,че не е сигурен дали тя изпитва същите чувства към него както когато бяха на 12.Той му каза,че тя е тренирала много и,че е станала доста по-силна.И Саске бе впечатлен.Но Сакура не се бе променила само по сила,но и по външен вид.Косата й беше пораснала отново,начина по който изглежда беше станал по-зрял.За жалост Саске не беше единствения,който забелязваше това.Той вървеше по улицата замислен,с ръце пъхната в джоба.Той беше толкова разсеян,че не забеляза до последния момент,че е напът да се блъсне в някой.Сакура се си мислеше за нещо,вървейки право към Саске.Той я хвана за раменета,за да не падне и тя погледна на горе.
-Здрасти,Саске,зает ли си?
Той я пусна.
-Аз почти свърших за днес само трябва да навестя няколко пациента.Та си мислех,че можем да прекараме малко време заедно.В последните дни......
Саске направи някакво изражение на лицето,с което показа,че е съгласен.
-Тогава да тръгваме-усмихна се Сакура.Те вървяха по улицта,като тя му разказваше случки от миналото,а той я слушаше внимателно.
-Сакура-каза той-къде всъщност отиваме?
-О,трябва да видя как е Неджи.Той получи малко наранявания,докато те връщаше.
Най-накрая стигнаха апартамента му.
-Здрасти,Неджи.Готов ли си да те прегледам?
Неджи я погледна и им направи път,за да влязат.
-О,Саске просто ме придружава.Нямаш нищо против,нали?
Неджи поклати глава и тя се усмихна.После каза на Саске да се чувства като у дома си.Той се облегна на стената и скръсти ръце.
-Ей сега се връщам-каза Сакура.
Саске едвам се сдържаше да не си мисли защо тя се ориентира толкова добре в апартамента.Неджи погледна Саске:
-Учиха...
-Хюга....
-Някой май малко ревнува-Неджи започна.
-Някой има нужда да си затвори устата-довърши Саске.
Сакура се върна.
-Добре,Неджи,това няма да отнеме много време.Дай ми ръката си.
Саске стоеше подпрян на стената и наблюдаваше как тя му промива раните.Той се опита да запази спокойствия,когато Неджи свали ризата си или когато тя му преглеждаше гърба за евентуални наранявания.Най-накрая тя каза:
-Е,аз приключих.Готов ли си да тръгваме,Саске?
Учиха се изправи,докато Сакура казваше на Неджи,че ще се върне на следвашия ден.Когато напуснха апартамента Саске каза:
-Неговия апартамент......
-Тентен.Те живеят заедно-отговори момичето.
-Аха.
Изведнъж Неджи не се оказа толков лош.Следващото място беше цветарския магазин на Ино.
-Къде отиваме-попита момчето?
-Да купим цветя за Шикамару.
Саске се очуди:цветя за Шикамару?Той си помисли:-Нямаше ме прекалено дълго.От кога Шикамару обича цветя?
Той не усети кога са стигнали в магазина.Изведнъж Ино му се хвърли на раменете.
-Саске!
-Слез от мен!
-Не съм те виждала от 5 години.Нямали поне едно „Поздрявления,изглеждаш добре”?
-Ино,никога няма да кажа такова нещо,никога.
Сакура се засмя.
-Хайде,Саске,приключихме.
Това беше бързо.Саске не знаеше,че Шикмару харесва цветя.
-Чакай,Саске!
Той се обърна и видя Ино.
-Дай това на Сакура.
-Не.
-Направи го!-заповяда му тя.-Тя толкова страдаше през тези 5 години,поне можеш да й подариш едно цвете,нали?А и така можем да ти простим.
Саске взе цветето.Това,което каза Ино беше истина.И той се обзалагаше,че когато си е трънал Сакура не е спряла да плаче ден и нощ.Той можеше да направи това,нали?Саске винаги е наранявал хората,нищо няма да му стане,ако й подари цветето.Той се замисли:-Да,това няма да навреди,нали?
Момчето тъкмо щеше да й подари цветето,когато се появи Гара.Да,това беше Гара от Пясъка.Зелените му очи гледаха нените зелени очи.Саске започна да се изнервя.
-Какво имаме тук.Ако ви оставим за една седмица сами кой знае какво ще стане-каза Гара.
Сакура се засмя,а Саске се изнерви още повече.
-Отиваме при Шикамару,ще ни придружиш ли-попита тя?
Гара ги последва,като говореше:
-Тъкмо отивах при Лейди Тсунаде.
-И ние сме на там.
Ако Саске не беше там,Гара сигурно щеше да я удари,но очудващо ,той не неправи нищо и дори се усмихна.Сакура обви ръцете си около тах двамата.
-Моите двама любими мъже,нищо че сте най-страшните.Какво по-добро може да има?
На двете момчета им стана неприятно,но не се оплакаха.Саске започна да чувства накаква ревност в стомаха си и без да иска смачка цветето в ръцете си.
-Чао,Гара.Ела да ни посетиш пак някой път-каза Сакура.
-Той никога не идва-натъжи се момичето.
-Често ли го каниш-попита Саске?
Сакура се усмихна тъжно: -Той е сам.И не е толкова лош,щом го упознаеш,ако първо не те убие-тя се засмя. -Какво е това,Саске?
Саске поглена надолу и видя смачканото цвете.То пак си бе хубаво,но провалено.
-Ам....то беше за теб.-каза момчето.-Но е смачкано,ще ти купя друго....
Сакура взе цветето и очите й се напълниха със сълзи.
-Няма да плачеш,нали?-попита Саске.
-Не-отговори тя.-Разбира се,че ще плача,тъпчо!Никой....Никой не ми беше подарявал цвете.Освен Лий,но той ми подарява огромни букети.Това....това е мило,Саске.-и тя му се усмихна-Благодаря.
-Пак заповядай.
Но тогава.....
-Чакай малко!Лий ти подарява цветя?!
-И бомбони и препарирани животни и какво ли още не-завърши тя.
-И ти нямаш нищо против?
-Не,не мога да го спра.
Саске погледна на страни.-От кога Сакура се среща с веждльото?
-Както и да е,Лий е добър човек-продължи момичето.-И е хубаво,че някой изпитва такива чувства към мен.Жалко,че аз не чувствам същото към него.
-Сакура,аз....
-Пристигнахме.
Тя почука на вратата и Шикамару отвори.
-Добър вечер,Шикамару.Тези са за теб.
-Аа,благодаря-той погледна нагоре-Здравей,Саске.
-Здрасти-Каза черноокия кратко-Готова ли си да тръгваме,Сакура?
-Да.
-Благодари на Ино то мен.
-Разбира се-каза усмихнато момичето.
Саске се почувства глупаво.Явно Шикамару е просто приятел,както и Неджи.Те вървяха в тишина.Сакура не казваше нищо,защото беше в компанията на Учиха,а Саске,е,той си е тих по принцип.
-Сакура!
Саске замръзна.Какво пак?-помисли си той.Шино стоеше зад тях.Сакура му се усмихна:
-Здравей.
-Исках просто да ти благодаря за миналата нощ.-каза Шино.
-О,не беше кой знае какво-отвърна тя.
Саске през това време гледаше объркан-Колко мъже познава
Сакура?Какво се е случило миналата нощ,за което аз не знам.И какво по дяволите правеше тя с този тип?
-Не,наистина.Хината не се чувстваше добре,а Киба и Наруто ми създаваха главоболие с тяхното притеснение.Благодаря ти,че й помогна.
Саске се успокои.Това бе всичко,просто е помагала на Хината.Боже,Сакура знае как да му докара притеснение и главоболие до небесата.
-Няма проблем-каза момичето тихо.
Изведнъж чернокосия,прекъсвайки момента,я хвана за лакътя и каза:-Ако това е всичко....-и нежно я придърпа към себе си.
-Чао,Шино.
Саске си завъртя погледа,като се молеше на ум-Нека това бъде всичко....-Тъжно,не беше.
Двамата седяха на една пейка под едно дърво.
-Липсаваше ми,Саске-каза тя тихо.
Той я погледна.Трябваше ли да попита?Трябваше да знае,макар че не разбираше какво е толкова важно.Сакура още ли имаше чувства към него?
-Сакура,ти.....
-Сакура!
Какво ги прихващаше хората днес.Защо все го прекъсваха?Да не би да са се наговорили?Те почувстваха някакви ръце да се увиват около тях.Наистина,колко повече можеше да понесе един човек за няколко часа?Нежно издърпвайки Сакура от тези ръце,той я наклони и я целуна.Тя се шокира.Това бе всичко,което някога е искала и всичко,за което е мечтала,а даже и повече.Беше меко и страстно и пълно с емоция.Бе най-прекрасното нещо,което Саске някога е правил.Той даваше,той взимаше.Той беше мил,различен и всичко,за което тя някога е мечтала и той я целуваше.Само да кажеше на Ино!Когато най-накрая целувката приключи,Саске я попита:-Сакура,още ли изпитваш нещо към мен?
Нейният замечтан поглед набързо стана объркан:-Какво?
-Още ли изпитваш нещо към мен?
-Разбира се-тя отговори.
Наруто ги гледаше с отворена уста,а Какаши беше шокиран.
-Са-Сак....
Тя отвърна засрамена: -Ам...Здрасти....
-Интересно,нали?-Какаши попита.
-Аз мога да обясня.Поне така мисля-започна тя.
-Но няма де се нагърбваме с това.-Каза Саске хващайки я за ръката,издърпвайки я от пейката.Когато се отдалечиха,момчето я попита:
-Сакура,моля те,кажи ми,че не си се научила де се целуваш благодарение на някой от тези типове?