Глава 8, САСКЕ ШИНДЕН. Реалността 18+

Глава 8, САСКЕ ШИНДЕН. Реалността 18+

Глава 8Под карантина



Тя се усмихна. Кожата й издаваше мек, приятен аромат на вишни. Одеалото закриваше нежното телце, а косата й неукротимо се бе разпиляла на бялата калъфка. Очите й бяха затворени, спеше като дете. Саске се усмихна. Тихо, невинно. В тези късни часове той бе сам с мислите и истинската си същност. Понякога беше трудно да я показва на другите. Беше неудобно... и необичайно. Но му харесваше да я дели с най-близките си... Ръката му потрепна  и той внимателно я протегна към Нея. Погали косите й, след това лицето. Беше толкова хубаво и уютно. Топло, безгрижно... щастливо.
Изведнъж тя отвори изумрудените си очи и го погледна с игрив поглед. Въздухът на Саске спря. Тя се протегна, а в следващия миг вече се бе качила върху него и сега го гледаше отвисоко.
- Хм, Учиха... как ти се струват ролевите игри, а? – Саске преглътна тежко, а ръцете му се опитаха да преместят девойката. – Какво ще кажеш за... Курама? – Розовокосото момиче се усмихна палаво, а след това прокара тънката си ръчичка по гърдите на Тъмнокосия. Той се стресна. Какво правеше тя? Учихата както си гледаше втрещено Сакура, видя как зад нея се появи нещо пухкаво и оранжево... а после още едно и още едно...
- Какво, по дяв... – Саске не успя да довърши, когато Роковокоската обхвана с шепи лицето му и го погледна в изплашените тъмни очи.
- Сега Курама ще те научи, палаво момченце! – В този момент, Саске разбра, че на девойката по някакъв много странен начин са й поникнали... девет опашки досущ като тези на Деветоопашатата. «Какво става, дафък?!!» - Ха-ха, да те напердашим ли, непослушно момченце? О, да! – Сакура хвана едната поникнала опашка и я замахна към лицето на Учиха, когато...
 

- Нееееее! – Саске отвори изплашено очи и се загледа в стената пред себе си. Тик-так. Тик-так. Тик-так. – Било е кошмар... – Стенният часовник тиктакаше ритмично, а дишането на Шаринганосача леко се успокои. «Пълен абсурд! Отвратително!» Подсъзнанието на Саске играеше на пълни обороти и това, което главата му измисляше като сънища и кошмари, съвсем не му се нравеше.
Измина месец откакто бе напуснал селото на Тъмния магьосник, но оттогава всяка нощ сънуваше Сакура и някаква ужасно странна и неудобна ситуация. Понякога опитваше да не спи, но дори да дремнеше, тази Розова коса го преследваше и не му даваше ни грам покой.
Колко досадно.
5.45 сутринта. Учиха въздъхна и стана от топлата постеля. Реши, че няма смисъл да продължава да спи след като следващата порция Сакура-сцена несъмнено щеше да последва. Той се облече по-топло и излезе от стаята за закуска. Бе настанала късна есен, листата на дърветата бяха почти опадали, дъждовете бяха нещо обичайно, а и с това... някои болести, грипчета, туй-онуй. Учиха имаше силен имунитет, но това не пречеше да подхване нещо екзотично от различните места, които обикаляше като странник. И това не бе изключение за ултра новата и модерна настинка, която щъкаше и поваляше всеки прав и здрав, наречена от местните доктори „Червенобузка“. Да, правилно се досещате, че нещата са свързани с бузите и... червения цвят. Но най-интересното е, че болестта обхваща и двете зони на бузите, тоест и лицевата част, и седалищната, по-известна ни като дупе. Та, който е болен от тази интересна настинка, то бузките: и долу и горе, стават червени и... само долу могат леко да сърбят. Неприятно, нали...?
 Та, Саске закуси добре и след като се поразходи малко из градчето, реши да се върне в стаята и да запише някои свои наблюдения...
- Какво, по дяволите, е това?! – Тъмнокосият се гледаше в отражението на огледалото в стаята и премигваше от удивление. Бузите на така бледото му лице сега светеха като червен светофар, който можеше да се конкурира със собствения му Шаринган! Невероятно! Саске въздъхна тежко, а после се почеса по задната точка. Мда, вторият симптом – чесане на дупе. Отдолу, в хотела, Тъмнокосият долови някаква реч: „Градът е в карантина! Заболяването се разпространява със скоростта на светлината и още няма лек!“, а след това отчаяно въздъхна с подпряна ръка на тоалетката. „Чудесно.“
Не след дълго на вратата някой почука, а след това несигурно отвори вратата.
-          Ъъ... Добро утро, сър! От хотела Ви поднасяме Нашите извинения, но градът обяви карантина и е забранено да се напуска извън пределите на мястото на обитаване, в случая тази стая, до следващите 24 часа... Благодарим Ви за разбирането! – Плаха девойка се поклони, гледайки в краката си, и внимателно затвори вратата след себе си. „Великолепно.“
Саске затвори очи. Бузите му пареха, горяха... беше като някакво срамно чувство, което много рядко бе изпитвал. И това не му харесваше. „Ако Сакура беше тук, щях вече да съм добре.“ Така. Стоп. Пак Сакура? Мда, нещо странно се бе случило с Тъмнокосия и той много добре разбираше промените, които твърде бързо се проявяваха у него. Няколко дни назад Саске дори поддържаше теория, че някой му трови водата с някакви вещества, от които Сакура-това, Сакура-онова му се привиждаха и разбъркваха така логичните му мисли. Да, тя беше негова съотборница, добър приятел... Защо Наруто не му се явяваше така? Е, да... Ако беше Наруто щеше да е прекалено странно и... Но Саске бе сигурен, че харесва жени, както баща му и брат му. Все пак беше Учиха, нали? (Не че нямаше изключения в клана му, но Саске не ги знаеше пък и мъжът трябва да харесва жената и точка). В това отношение, Тъмнокосият бе сигурен, че изпитва влечение към женския пол и всичко му беше наред. Но не до толкова, че някаква си там негова съотборница да го преследва така нахално в мислите и сънищата му, при положение, че... ами, не беше редно. Да, тя го харесваше безумно много, но той някак не бе сигурен никога в своите чувства. А и след като напусна Коноха точно за да разбере чувствата си, сега той съвсем се заплете в тях. Да, на Саске никога не му бе лесно с това странно заплетено кълбо от емоции, което се криеше дълбоко в сърцето му. Дали на Наруто му беше по-лесно? Разбира се... той самият бе една емоция... без коментар. Учиха се подсмихна на тази мисъл.
До вечерта Саске остана в хотелската стая и броеше... колко пъти му се мярна мисъл за Сакура за изминалите часове. Той драсна още една чертичка на свитъка. След това откъсна частта с намацаните чертички и я нави на малко руло.
Навън валеше. По улиците бе пусто заради забраната за излизане. Саске отвори прозореца, студеният въздух лъхна в лицето му; той притвори леко очи, бузите му засияха в червен отенък, а после изсвири два пъти с уста (да, много странно). След няколко минути на перваза кацна пухкава, тъмнокафява птица. Неговият добър приятел, Ястреба, който отдавна следваше с него, но Учиха за първи път го повика за важна мисия. Той внимателно завърза малкото късче лист за крака му, след това използва Шарингана си, за да предаде на кого да достави съобщението, и птицата литна към тъмното небе в определена посока. Саске въздъхна и проследи полета на птицата, докато тя не се изгуби от поглед.
Седящ на прозореца със зачервени бузи, някой точно би си помислил, че тъмноокият младеж току-що бе изпратил първото си любовно писмо... След няколко минути Саске затвори прозореца и слезе долу в ресторанта, за да вечеря. Беше забравил, че боледуваше от Червенобузка и погледите, които получаваше от гостите на хотела малко по малко му напомниха.
-          Сър, защо сте излезли? Трябва да се върнете в стаята си. Аз ще Ви донеса вечерята! – Младата девойка се усмихна, а след това се зае с другите поръчки. Учиха въздъхна за пореден път и се върна в стаята си. След като поогледа лицето си в огледалото за пореден път този ден, установи, че бузите му лека-полека избледняват и възвръщат своя нормален блед вид. Това го зарадва неописуемо много. Явно почти се бе излекувал. Сам.
***

*След седмица*
Розовокосата пишеше в медицинската тетрадка, когато нещо се удари в прозореца. Тя се стресна и погледна към мястото на сблъсъка. На перваза стоеше ястребът на Саске, който я гледаше толкова страшно, че умът на Сакура съвсем се замъгли от неразбиране. Тя внимателно стана от мястото си и отвори прозореца. Ястребът се приближи и протегна крачето си (какви маниери само!). Розовокосата го погледна учудено, а след това забеляза малката бележка, крепяща се за птичето краче. Тя внимателно развърза свитъчето и след това ахна.
-         Саске е в затвора?! – На листчето имаше толкова много чертички, напомнящи броенето на дните в затвора, че смутената Сакура съвсем изгуби дар слово. А и кой я винеше... Саске не умееше да изразява чувства, но в едно Розовокосата бе права: Тъмнокосият се бе превърнал в неин затворник. Кой, за бога, му трови водата, а???

Глава

8

Коментари за глава 8

Публикувай своето мнение...

няма да излезе нова глава нали😢😔

Кога ще излезе следващата глава?????
Очаквам я с нетърпение!

Нямам търпение да видя още от приключенията на Саске

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾