Глава 6Той е тя

Саске внимателно влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си. След няколко секунди той включи осветлението и още повече се ошашави. Макар да не му личеше особено. „Дафък“ Завесите бяха тъмни, имаше стол, маса и легло, нищо по-особено откъм мебели. Но това, което потресе Учиха бяха вещите расположени почти навсякъде из стаята. Сякаш бе попаднал в забранена стая. В светилище... на самия него. ( Сега включете въображаемия плеър и послушайте: Got me looking so crazy right now, your love's; Got me looking so crazy right now (in love); Got me looking so crazy right now, your touch; Got me looking so crazy right now...)

Учиха прокара поглед по леглото, където завивката и възглавниците носеха знака на Учиха, а масата бе обсипана с всякакви снимки, рисунки и даже статуетки на самия него. На стената дори висеше копие на катаната му, а също и голяма картина, където е... ее, в оскъдно облекло във водата. „Дафък?! Орочимару ли е отседнал тук?“ На стола имаше дрехи, които наистина приличаха на неговите... дори някъде под тях съзря червените облачета на Акацки. Странно, откъде ли са намерили такъв плащ... Учиха се приближи до масата и разгледа всичко по-внимателно. Наистина, човекът, който е събирал тези неща, е луд и богат. Но най-вече луд... Богат, защото... ами, снимките, статуетките и така нататък, бяха нещо скъпо и луксозно. Катаната също, а копието пък съвсем. „Баси лудия косплеър.“ Саске се позавъртя из стаята, влезе в банята и още повече се удиви. „Защо има дървен кол с моето лице на него?!“ Мдаа, Саске, много неща не са ти известни все още... Освен „кола“ Учиха забеляза шампоан, сапун и халат с Учиха елементи. „Болен извращенец.“ След кратка обиколка из стаята и банята, Саске реши да си хване пътя и да намери друг хотел за през нощта. Този беше някак... плашещ. Дори за Саске. Шаринганосачът тъкмо понече да излезе, когато нещо грабна вниманието му: на вратата бе закачен като сувенирче розов кичур коса. „Сакура?!“ Отдолу, под кичура, беше нарисувано някакво странно човече, до него череп, а под тях огън. „Дафък! Що за магии?!“ И тук нещо го осени... като флашбек: „ Казвам ти, Мей каза, че е сигурна, че е той! Тъмният магьосник е в селото!“ А тук имаше невероятно доказателство за магия... това добре, но нещо по-страшно изникна като мисъл в главата на Тъмнокосия. „Тъмният магьосник е обсебен от мен.“ Да, при това положение имаше за какво да се плаши. Пък и като че ли този магьосник беше наясно за живота на Саске повече от самия него. Невероятно, нали? Но имаше вероятност стаята де не бе на магьосника, но нещо подсказваше на Учиха, че баш е.

Учиха въздъхна. После откачи кичура коса и го изгори с Аматерасу. „Защо по дяв...“ Той самият не знаеше... реши, че така ще е по-безопасно. Макар да не бе сигурен. Ами, ако е активирал магията по този начин. „Тцц, глупости. Не вярвам на тези неща.“ След няколко минути Саске вече крачеше по улиците. Беше около 23 през нощта, бурята бе стихнала и сега само лек дъждец валеше. След няколко пресечки, Учиха забеляза друг хотел и преди да реши дали да отседне там, забеляза нещо странно в магазина отсреща. Или по-скоро някого. „Какаши?!“ Да, това вече събуди любопитството му. Възможно да е тук по някакви дела... нещо важно? Но защо Какаши ще идва тук лично, при положение, че имаше толкова други шиноби, които да свършат мръсната работа. Освен... нещото да бе мега-супер важно. Учиха понаблюдава известно време и след това продължи.

-          Благодаря, че запазихте стикерите! Наистина навсякъде са разпродадени вече! – Какаши се ухили и прибра хартийките в джоба си.

-          Пак заповядайте, Хокаге-сама! Но... можехте да изпратите някого да ги вземе вместо Вас, хах... – Продавачът се почеса зад ухото и се усмихна небрежно.

-          Да-а-а... но реших, че с мен ще са в безопасност, а и... – Какаши погледна през прозореца към хотела отсреща. – Имах и път насам. – И отново се ухили под маската си.

Саске влезе в стаята, третата за тази вечер, и огледа всичко много добре. Няколко пъти провери дали бе заключил, даже превъртя ключа 3 пъти, а после уморено легна на леглото. След това внимателно премисли нещата, които се случиха преди 20 минути и установи, че по-скоро трябва да разбере кой е тайният Тъмен магьосник... и защо Какаши се бе появил така внезапно? Дали и той знаеше за това безумие?

-          Какво правиш тук, Какаши? – Саске лежеше с гръб към прозореца, където Хокагето се бе притаил в сенките.

-          Какво знаеш за него? – попита Учиха спокойно.

-          Ъъ, можеше да ми го спестиш... но, честито! – „Този дебил!“

-          Не си мисли глупости, Какаши. Влязох в стаята й случайно... – „Всъщност откраднах ключовете от рецепцията.“ - ... и заварих нелепа картина.