Глава 4, САСКЕ ШИНДЕН. Реалността 18+

Глава 4, САСКЕ ШИНДЕН. Реалността 18+

Глава 4По бермуди



Слънчевите лъчи погалиха бледото лице на младия Учиха и той бавно отвори очи. Блясъкът им беше бодър, спокоен. Най-сетне тъмнокосият се бе наспал добре. Нямаше някакви гадни твари, буболечки, жаби. Ах, жаби! Как не му харесваха само! Тялото не го болеше, нямаше синини от твърдата земя и ,честно казано, топлото легло, уютната стая бяха такава рядкост за Саске, че когато ги имаше, не можеше да прикрие удовлетворението си. Какво удовлетворение само!
След като закуси, Шаринганосачът реши да купи необходимите провизии и да потегли отново на път. Трябваше да поеме на юг. Мислено бе начертал маршрут в главата си, както и пресметнал, че парите, които имаше, щяха да свършат днес и откъде ,аджеба, щеше да получи други? То не е като да ти паднат от небето. Или пък да ги намериш на полето. Просто така.
Саске напусна селото /това местенце, където се бе забъркал циркаджийски и където спа като къпано бебе/. В чантата му имаше достатъчно храна за 2 дни и никакви пари. Учиха бе изхарчил всичко. Прахосник. Е, разбира се, с парите се бе разположил мъдро, така че не е добре да го наричаме така. Просто безработен нинджа-скиталец.
Дрехите на Саске миришеха на пот, бяха мръсни и спешно имаха нужда от почистване и пране. В тези работи Учиха беше добър, умееше да поддържа имидж… все пак.
"Трябва да се изкъпя. И да изпера." Мъдри слова. Като на истински бродник.
Часът минаваше 16 и Саске стигна огромни червени полета. В миг гледката го примами. Като шаринган, хех. Зениците на тъмнокосия се разшириха.
"Да го… вземе дяволът!" Учиха засия в ледената си аура. Мислено дори полетя над пурпурните поля. Алелуя! Такива багри, такива форми, такъв вкус!
- Хей, младежо! Странник ли си? Чудесно! Тъкмо имаме нужда от здрава и млада работна ръка! - един мъж, на средна възраст, се усмихна на Саске и продължи: Плащаме веднага, разбира се!
- Ааа. – Учиха кимна, а после разгледа просторната шир, погледът му засия. 
Какво се случи току-що? Саске Учиха се договори за работа? Всъщност това бе първата му работа не като нинджа. Вълнуващо, нали? Кой би предположил, че ще дойде моментът, в който една от най-силните нинджи в света ще работи като берач на… домати. О да! Домати – Тъмнокосият просто си падаше по такива неща!
След хубави два часа и половина работа, Саске прокара длан по челото си, за да избърше потта и погледна към залязващото слънце. Красиви цветове се преплетоха, а заедно с тъмночервеният нюанс от полето, гледката ставаше наистина... шаринганово красива. След като приключиха, всички берачи се запътиха по пътя надолу към голяма опъната шатра. Е, да... с шатрите Саске приключи. Обаче тук имаше толкова много домати и... храна, че доматите взимаха цялото внимание на Учиха. Желания. Вкус. Толкова много мисли препускаха в главата на Саске – как заграбва доматите и се весели до зори или как яде на корем.
„Глупак!“ – Да, понякога мислите на Саске се връщаха в логичния си ритъм след някоя и друга красива дума за себе си и той отново ставаше себе си.
Нощта бе хванала всичко наоколо. Демек беше тъмно и страшно. Като в онези страшни истории, където даже Луната не свети, завита в облаци. Ето такава атмосфера съпътстваше нашия прекрасен Черен магьосник /не от картите Ю Ги О/, Учиха Саске, който за малко не си разби носа, спъвайки се в клон. Мръсните думи бяха част от репертоара на героя ни, така че представете си мрачната тишина, мрачната тъмнина /толкова мрачна черна нощ/ и... някакви си там псувни за фон. Краката на Саске едва го държаха /все пак вместо вечеря, помоли за 4 кг домати, които носеше в торбичка/ и той реши, че е време да спре и да отдъхне. Намери що-годе нормално място за нощуване, някаква мечешка дупка, половината закрита от дърво или корени... нещо такова, и разпали огън. Така де, както правят в цирковете онези огнедишащи хора. Да, сякаш кланът Учиха са били някак свързани с цирка, съвпадение викаш. Та, Саске издиша някакъв огън и запали хубав огън /много огнено стана/, за да си направи чай и малко да поразгледа околността или по-скоро дупката, в която щеше да спи. Буквално дупка.

На следващата сутрин, Саске стана рано и потегли отново. Пътят му минаваше покрай река, така че към обяд Тъмнокосият реши да изпере мръсните си дрехи и да се изкъпе след ужасния път. Та, както вече знаете, той не успя да си набави самобръсначка и окосмоването по лицето му беше особено забележимо и чертите на лицето му сега изглеждаха по-мъжествени и привлекателни. Грижливо, Саске свали дрехите си, оставайки само по бермуди, и започна с прането. Това му отне малко повечко време /нищо, че всичко бе в черен цвят/ понеже нямаше сапун или перилен препарат, трябваше да се постарае откъм търкане. По брега имаше огромни камъни, които послужиха като идеално място за съхнене на дрехи. Там Учиха сложи старателно всичките си изпрани принадлежности, а след това влезе в реката, за да се изкъпе. В това време, докато Саске бе зает с някакви си дрехи, се появи стадо... и девойки. Добре де, сбирщина момичета, които вече бяха на брега, за да напоят жадните си козички. Саске се вцепени от ужас. Дрехите му бяха на метри от случващото се – а именно как игриви кози сърбаха водата и се доближаваха с мекане към неговите драгоценни вещи. Най-вече дрехите. А сега да излезе от водата щеше да бъде страшно, защото Саске без дрехи беше като... Саске без дрехи. Разбирате ли? Това бе катастрофа! Нещо свръхсъблазнително и той добре го знаеше! Какъв нарцист само!
-          О! Аника-чан, там има дрехи!
Саске погледна към черното петно съхнещи дрехи, а после и към девойките. След това погледна себе си в отражението. Колко нелепо. Защо те трябваше да са тук сега?! Защо той беше тук сега?! Както си киснеше от тревога в хладната вода, Тъмнокосият с ужас установи, че момичетата вече бяха при дрехите му, а виковете, които последваха след това – че вече беше без панталони.
-          Аника-чан! Козуме-сама изяде гащите! О, не! Какво ще правим?! Как... Как се случи това? – Момичетата се завайкаха и се струпаха около лошото козле, направо пръч, който бе направил ужасна беля. Саске не можеше да издържи повече. Кипеше му отвътре.
След миг Тъмнокосият стоеше леден като айсберг /макар отвътре да кипеше/пред онемелите момичета... бос, брадат, с лице бледо като платно и най-важното... в мокри, прозрачни бермуди.
-          Меее! – Тишината наруши гащогълтачът, провинилият се пръч.
@##@!%!2^%^&%#%@ да го... мръсният му @%^#*&*
-          Кк.. кой... си ти? – Саске сурово погледна козела пред него, а след това и момичетата и спокойно отвърна:
-          Коя от вас ще бъде? – Момичетата поруменяха, а гледката, разкриваща се пред тях, предателски ги теглеше и теглеше.
-          Н.Н..НАНИ?!
-          МЕЕЕ?!
Саске въздъхна тежко, гърдният му кош се спусна, а капките по тялото му заблестяха с нереален блясък. Кожата му лъщеше, а бермудите... ох, Козльо, как накара невероятният Учиха да се покаже в такава светлина... Девойките гледаха и не вярваха. Пред тях стоеше ангел, не... демон! Нещо съвършено красиво и толкова... мъжествено. Саске забеляза горещите погледи, които му хвърляха момичетата, а освен тях и срамните, невинни очи, които от любопитство дълбаеха всеки милиметър от него. По тялото на Тъмнокосия премина вълна. Някакви тръпки... сексуално желание.
„Не сега! Не сега, Учиха!“
-          Кхъм. Коя от вас...
-          ААААААААААААаааааааа! – Момичетата се завайкаха и отпрашиха нанякъде с козите си.
-          ... ще ми намери нови панталони. По дяволите, аз дори не довърших... – Саске въздъхна отново и отново прокле глупавата ситуация, в която ОТНОВО бе попаднал. След като изчака остатъка от дрехите да поизсъхне, Шаринганосачът се облече, обгърна се хубаво с наметалото, а под него останаха да белеят гордо леко прозрачните Учиха бермуди. 


Коментари за глава 4

Публикувай своето мнение...

Тази част... Оо тази част 🤣"Мръсните думи бяха част от репертоара на героя ни, така че представете си мрачната тишина, мрачната тъмнина /толкова мрачна черна нощ/ и... някакви си там псувни за фон."😂😂😂
Ах тези бермуди😏😏😏 и горките момичета 😁
Чакам следващата глава с нетърпение

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾