САСКЕ ШИНДЕН. Реалността 18+

Учиха Саске. Последният Учиха. Саске. Учиха. Саске. Саске.

САСКЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! - Да, така сигурно го знаят много от вас благодарение на Наруто. Да, Наруто, благодарим ти.

Е, добре. Саске се върна. В Коноха. Заедно с Наруто се напердашиха и... решиха проблема по мъжки. Тестостерон. Бръмбари. Ами да, всеки със своите бръмбари в главата. Кой прав, кой крив. И ето че след тъй дългоочакваното завръщане на Саске /който впрочем се превърна в предател, враг и много опасен убиец/, Коноховци решиха да го заключат на тъмно и студено, както подобава, нали, за един затворник. Неизвестно след колко време, неговият Сенсей, Шестият Хокаге, Копи-нинджата от Коноха, Маскираната Нинджа /е, добре де, представянето е по-дълго и от това на Дейнерис Таргариен, хех/ - накратко Хатаке Какаши, го освободи да ходи и да се скита сам със своите мисли и така нататък. Пред портите на Коноха той се сбогува /може да се нарече така или по-скоро обещание да се върне отново – Брей, този Саске, тъкмо се върна и пак заминава, голям пътешественик хех/ та, той се сбогува с Какаши и Сакура /на която също много й се пътуваше пък и не с кой да е, а със САСКЕЕЕЕее/, а по-нататък и с Наруто.

И така неговото пътУшествие започна.

Следователно започва нашата истинска история, с истинските нужди, истинските неща, които не ни бяха показани в анимето и които, от много голяма страна, ние сме си измислили за забава на народа, хех.

„По дяволите. Забравих си самобръсначката.“ – С онзи поглед, празен, студен, който феновете познават, Саске се взираше отпред по пътя и псуваше наум. Разбира се, кой не псува. А такъв тип като Саске Учиха би трябвало да знае купища зли думи. Нали е зъл все пак. А ненормативната лексика е страшна, тъмна, по каквито неща си пада Саске. Направо пада.

„Хмм, чукнах Сакура по челото. Като се върна ще я чук..“ – Саске погледна дървото отляво, което се издигаше на около 5м височина.

-          Чук-чук-чук-чук – „Какво за... кълвач? Чукане? Нещо съм се побъркал. Не съм на себе си след събитията отскоро.“

Учиха продължи пътя си в странни мисли, не показвайки по никакъв начин емоциите, които преживяваше отвътре. И по-добре.  Иначе нямаше да е толкова готин, хех.

Минаваше пладне и Саске ожадня. Супер много ожадня. „Баах... все едно не съм пил с години вода. Що за суша в моята уста...“ – След около 5 минути Саске намери течаща рекичка и реши да утоли жаждата си, когато малко по-надолу по течението, където реката се разширяваше, не видя една наистина невероятна гледка. „Възбуждащо.“ С обичаен поглед той наблюдаваше как две девойки се плацикат и се смеят весело, докато той отброяваше желанията си наум. Разбира се, мъж е. Пък и след като загърби отмъщенията и тъмните мисли, пък по-тъмни мисли от възбуден мъжки едва ли има, така че да... Саске си остана Саске, просто смени целта. С друга цел. По-приятна. „Реставрацията на клана ми. Така де, продължаването му... вече съм заинтригуван да го направя. Защо трябваше да напускам селото. Сега щях да съм в леглото и... със Сакура?! Сакура... ааа, да, тя ме харесва. Е може и с още някоя. Сакура едва ли би издържала моя... характер.“ Действително, странни слова от тъмния Учиха принц. След може би около 15 минутно наблюдение, той реши, че е време да продължи пътя си без да върши някакви странични неща, нали, хех.

„Нека няма нинджи. Нека няма нинджи. По дяволите!“ – Саске направи няколко крачки и разбра, че е съгрешил. Че не е трябвало да гледа тези деви, защото... е да. Сега не му беше удобно да върви. „Трябва да очароваш жените в леглото, не да ми създаваш проблем в ходенето, Учиха!“ Ако сте се досетили правилно, добре. Та, може-не може, Саске тръгна напред като през цялото време се опитваше изобщо да не мисли. Не след дълго пред него се зададе малка тромава фигура. След като се доближи на добро разстояние разбра, че странната фигура е всъщност бабичка. Малка, стара, сбръчкана бабка.

-Ей, момче, ще ми помогнеш ли с тези торби. Не живея далеч, но наистина се изморих.

„Мамка му. Все още не съм в комфортно състояние.“

-          Ааа.

-          Много си мълчалив. И... скован. – Бабката го изгледа отгоре до долу, а Саске добре се поизпоти, макар да се опитваше да остане суров и страшен.

-          Ааа. Ще ви помогна. – Саске взе торбите с дясната си ръка и погледна бабичката. – Накъде?

-          Надясно. 30 минути пеша. Благодаря, млади човече! – Бабичката се усмихна и понече да хване „другата“ ръка на Саске, но вместо това...

„Да го... Мамка му! Не там! Кххх! Това не е ръката ми!“

-          Извинявай, момче, недовиждам, ама много хилава ръка имаш! – Бабичката се ухили неловко, а на Саске му причерня.

-          Защото това не е ръката ми! – Саске се извъртя и мина няколко метра пред бабката, която остана в недоумение, но бързо си върна усмивката и попита:

-          О! Не ми казвай, че още ме бива и..

-          Не! Ще ви занеса торбите. – Саске тръгна с колкото се може по-бързо и удобно темпо, за да забрави ужасната и неловка ситуация, в която изпадна с някаква... бабичка? А какво стана със Сакура и още някоя мадама в леглото му... или онези девици... Бабичка! Готиният Саске Учиха, Големият Учиха и ръката на тази баба.

„Отвратително! Невиността ми...“ – Да, Саске се завайка. Неговата пръчка беше осквернена и наречена хилава. „Безумно!“