Глава 4Чакаш

Чакаш ден, два, вече три години и така се минаха пет века. А то всичко е едно и също, все така просто и жестоко. 

Всеки самозалъгващ се, че животът е хубав и щастлив! Какъв смисъл е той без страданието, мъката и смъртта! 

Нима без тях, ти ще оцениш него просто  ей така? Не, не приятелю драг, животът не е за да се забавляваш, а за да страдаш! 

Колко ли е хубаво да знаеш, че някой го е грижа за тебе и че като се прибереш у дома, ще те питат "Хей, как си, как ти мина деня". 

Колко ли е приятно да знаеш, че някой те чака и очаква да се прибереш, да знаеш, че имаш дом и близки . 

А аз, вече цял живот скитам по този свят и го гледам и наблюдавам. Гледам колко са лоши хората, гледам и умирам ...