Парите въртят света!

 Студ, мрак, крехко счупване се чу в тъмнината сякаш от бръмбърска кост... Миришеше на Аншуа с домашна майонеза. Любимото ми. Отворих очи внезапно, а пред мен беше най-омразното място в живота ми - Осройд Ентърпрайз (OÊ). Компанията за националния вестник, декоративни списания и бивш партньор на "Disney World Comics". Колкото и интересна да си мислите, че е работата ми,то тя е отегчава. Загуба на време, но не мога да се оплача, поради причината, че ми беше и първата работа. 

 Звукът на счупената бръмбърска кост беше от паднала тръба на тротоара. Колкото и известен град да беше Ню Йорк, той си оставаше в класацията на Самърс Торст за „Най-гнусно-бързо рушащи се градове в света”.

 Работих в секция редактиране на международническа редакция #4. Нямах друг избор. Все пак шефа е задник от всяка гледна точка... 

-Робърт! Шефа те вика в офиса след 3 минути. 

-Добре! Кажи му да те из*ука за благодарност отзад! -отговорих й

-Какво каза, защото не можах да те чуя? 

-Казах... Добре! Идвам! 

 Жената, която дойде да ме предупреди беше секретарката на шефа ми, която всички я знаехме само заради три неща:

Първо: Че има нещо повече с шефа. 

Второ: Изкарва двойно повече пари от всеки тук. 

И трето: Заради отличителното й име - Британи. Така известно име сред проститутките! 

Тя бе руса с зелени очи в, които имаше много злоба, освен към шефа разбира се! Ходеше по коридорите като женската версия на Сивиръс Снейп, а когато шефа беше около нея като някъв кифльок върнал се с над 78 сторита от едноседмична хавайска почивка. Каквото и да се говори, когато се появи сутрин с късата пола и тясното си синьо елече всички започват да я заговарят само и само да им каже, че не са нейн тип. Явно нейният "тип" е чичак на 55 годишна възраст с Плешива задна част на тиквата, дрезгав глас и много пари. Тя не е важна сега! 

 Тръгнах към офиса на шефа. Влезнах в асансьора, където ме пресрещна Дарлъл, който пак ухаеше на текила с лимон. Говореше неадекватно, чак го съжалявах вместо да ме е гнус. След дълго дрънкане се качих на 23-я етаж. Последният! Там беше само една голяма зала и тя се водеше като офис, който беше на шефа и Британи. Влезнах с гордост в офиса, но и с доста опций за причината на шефа да ме викне така внезапно. 

-Уволнен си! До 30 минути да си се оправил и вън! 

-Моля?! -извиках аз.