Среща с неочакваното
Среща с неочакваното
Историята се разказва за случайната среща на две деца и едно куче, които нямат никаква представа какво ги чака, как ще се развие приятелството им и приключенията които им предстоят.
8
0
Глава 1
В един прохладен, летен ден, Киото се събуди на едно голямо зелено поле. Докато се осъзнае той видя над себе си едно момче, а до него едно малко кафяво кученце. След като се изправи от земята, Киото попита момчето до него:
-Къде съм?
-Ти си на зелената поляна в двора на къщата ми. Виж, това отпред е тя! -Каза момчето.
-Кой си ти? -попита Киото
-Аз съм Ноа. Ти кой си и как се озова в двора ми?
-Казвам се Киото. Не знам и не помня честно казано. Туко що се събудих и ето ме тук.
-Ясно значи не знаеш. Аз живея тук с баба си Футаба и кучето ми Жужуки. Добре ли си? Ако искаш можеш да влезеш тъкмо ще ми разкажеш малко повече, може и да хапнем и без това вече е обяд. - Покани го Ноа.
-Добре. - Каза с усмивка Киото.
Двамата влязоха и дълго и на широко си говореха. Стана късно, вечеряха и Киото остана у Ноа, защото нямаше къде да остане, а нямаше как да го оставят сам през нощта и то навън.
Слънцето изгря и утрото настъпи. Двете момчета отдавна бяха станали и чакаха своята закуска. Вече нямаха търпение да разберат още един за друг и да играят цял ден. На закуска бабата на Ноа беше приготвила доста голяма маса. След това момчета излязоха да играят навън. Ноа реши да заведе Киото на езерото до горичката.
-Ноа защо дойдохме тук? -Попита Киото.
-За да играем как защо. Можем да хвърляме жабки,да ловим скакалци, да играем на криеница, да се опитаме да ловим риба... И още много други.
Момчетата играли цял ден. Дори когато времето се смръчило не им попречило и те продължили. Докато играят на криеница обаче заваляло, ама така заваляло, че няма накъде по-зле. Ноа не можа да намери Киото в дъждът и без това го беше страх от гръмотевици , но Киото не знаеше и пътя. (няма как да се прибере) Ноа се прибра и зачака дъжът да спре за да потърси Киото надявайки се, че той е добре. Навън продължаваше да вали, а Киото остана съвсем сам и изгубен в гората под дъждът.
-Къде съм?
-Ти си на зелената поляна в двора на къщата ми. Виж, това отпред е тя! -Каза момчето.
-Кой си ти? -попита Киото
-Аз съм Ноа. Ти кой си и как се озова в двора ми?
-Казвам се Киото. Не знам и не помня честно казано. Туко що се събудих и ето ме тук.
-Ясно значи не знаеш. Аз живея тук с баба си Футаба и кучето ми Жужуки. Добре ли си? Ако искаш можеш да влезеш тъкмо ще ми разкажеш малко повече, може и да хапнем и без това вече е обяд. - Покани го Ноа.
-Добре. - Каза с усмивка Киото.
Двамата влязоха и дълго и на широко си говореха. Стана късно, вечеряха и Киото остана у Ноа, защото нямаше къде да остане, а нямаше как да го оставят сам през нощта и то навън.
Слънцето изгря и утрото настъпи. Двете момчета отдавна бяха станали и чакаха своята закуска. Вече нямаха търпение да разберат още един за друг и да играят цял ден. На закуска бабата на Ноа беше приготвила доста голяма маса. След това момчета излязоха да играят навън. Ноа реши да заведе Киото на езерото до горичката.
-Ноа защо дойдохме тук? -Попита Киото.
-За да играем как защо. Можем да хвърляме жабки,да ловим скакалци, да играем на криеница, да се опитаме да ловим риба... И още много други.
Момчетата играли цял ден. Дори когато времето се смръчило не им попречило и те продължили. Докато играят на криеница обаче заваляло, ама така заваляло, че няма накъде по-зле. Ноа не можа да намери Киото в дъждът и без това го беше страх от гръмотевици , но Киото не знаеше и пътя. (няма как да се прибере) Ноа се прибра и зачака дъжът да спре за да потърси Киото надявайки се, че той е добре. Навън продължаваше да вали, а Киото остана съвсем сам и изгубен в гората под дъждът.
Коментари за глава 1
Очаквам с нетърпение втора глава.
Вече я качих надявам се да ти хареса!
Браво! Другата глава кога ще я пуснеш
Не знаех, че ще се хареса затова не съм се заема но най-вероятно до неделя вече ще е готова. Благодаря! За пръв път правя Фенфик радвам се, че ти харесва!
