Sakusasu love
Sakusasu love
- Animes Portal
- 24/01/18г.
- Романтика
- 14 Глави
- 87 Прочита
"Не е възможно да съм се изгубила... Не е възможно...." Бягайки като уплашено зайче, Сакура не можеше да повярва на собствената си глупост, как е възможно да се изгуби с нейните способности на нинджа...
1
0
Глава 1
"Не е възможно да съм се изгубила...Не е възможно...."
Бягайки като уплашено зайче,Сакура не можеше да повярва на собствената си глупост,как е възможно да се изгуби с нейните способности на нинджа...
Продължавайки да бяга и да се опитва да намери правилния път,беше изгубила ориентация за времето до такава степен,че вече се свечеряваше и трябваше да си намери място,където да прекара ноща...
"Бравоооо Сакура...Как може да си такава идиотка, да се докажеш пред другите беше пълна идиотщина,сега не стига че се загуби,но и трябва да чакаш докато те намерят..." Сакура не искаше да признае че има нужда от помощ,но точно в този момент и се искаше някой да я беше намерил,за да не се налага да пренощува сама в тази гора пълна с опастности.
Докато се луташе в мрака за удобно място за преспиване,Сакура се натъкна на някаква слаба светлина.Надеждата и започна да се връща все повече и повече с приближаването на светлината.Изведнъж се спря...
Тази слаба светлина всъщност се оказа запален огън,а до него седеше човек...."Кой е този човек ?" запита се тя...
От любопитство реши да се приближи достатъчно за да огледа непознатия или по точно момчето по нейна преценка,което беще седнало и явно не беше я усетил.
След като реши че няма опасност той да я забележи,започна да изследва лицето на непознатия.Той беше доста добре сложен за възрастта си,мускулесто тяло,според нея доста добре тренирано..Но впечатление и направи друго,лицето....това беше най - красивото лице което беше виждала някога,и най-тъжното,а може би лице лишено от всякакви емоции.Тя не можеше да прецени. Гарвановата черна коса,която беше в комплект с черните като катран очи, доста добре контрастираха с бледата кожа на момчето.
Изведнъж от невнимание,Сакура привлече вниманието на непознатия върху себе си....
Черните му очи се обърнаха в посоката на шума и непознатия се приготви за атака...но преди да атакува попита със смразяващ глас "Кой е там?Излез и се покажи".
Сакура замръзна..."Ами сега.."-помисли си тя...Но реши да рискува и бавно излезе от скривалището си като се стараеше да бъде предпазлива и се подготви за отбрана в случай че нещата се успожнят.
Непознатия се загледа съсредоточено от мястото където излезе Сакура,той не я изпусна и за момент от очи,докато тя излезе и се показа нацяло от мястото където се беше скрила.
Той я попита : "Какво искаш...защо си тук.....следеше ли ме ?"
Сакура се стресна и със заекващ глас успя само да каже "А-а-аз ..Аз...Аз се изгубих"
Той стовари смразяващия си поглед върху нея,който доста ясно изразяваше недоверието му спрямо нея.
Сакура набра смелост като каза "Аз съм Харуно Сакура от селото Коноха ,изгубих се и не мога да намеря пътя към дома,единственото което искам е да намеря място за пренощуване"
Момчето дълго и изпитателно гледаше Сакура.След извесно време продума само: "Можеш да останеш тук,но на сутринта си заминаваш"
Сакура успя само да кимне и се намести удобно до огъня за да се стопли...
Минаха няколко секунди когато тя продума,,,,
"Не разбрах името ти "
След като не получи отговор...Тя реши да не задава повече въпроси и се приготви за сън.Беше толкова изморена,че в момeнта в който успя да се намести удобно на земята заспа моментално.
На сутринта Сакура се събуди с първите слънчеви лъчи които галеха лицето и.Със ставането си, тя се поогледа за момчето което не пожела да каже името си,но беше достатъчно добър да и позволи да пренущува при него.Видя че огъня е загаснал,а от непознатия нямаше и следа."Явно е тръгнал още преди изгряването на Слънцето" - помисли си Сакура "Е,добре!Време е да се опитам да намеря пътя към дома" Събрала цялото си позитивно мислене ,Сакура се отправи на път за дома (само дето не знаеше на къде се отправя ).
--------------------------------------------------------------------------------------
След 3 дена преходи и безуспешно лутане,Сакура беше на върха на изтощението,не беше се хранила откакто за последно видя селото Коноха (преди да се изгуби).Но не беше чак толкова зле,все пак беше намерила няколко запустели храсчета с диви капини но и това не беше достатъчно.
Сакура спря да почива до едно ручейче, което игриво се вливаше в едно поточе.Самата обстановка беше доста завладяваща,слънчевите лъчи сякаш се процеждаха през клоните на дърветата,сладките песни на птиците бяха като музика за ушите на момичето.
Започваше да се смрачава и Сакура реши да пренощува на това толкова спокойно място....Събирайки достатъчно сухи клонки за огрев,тя се зае да запали огъня.След като приключи с това,реши че няма да е лошо да се изкъпе в потока,все пак дрехите и бяха целите прашни,а самата тя не се чувстваше комфортно с цялата тази мръсотия по тялото си...
Наслаждавайки се на студената вода и осещайки как цялата мръстотия пада от тялото и,Сакура се облегна на една скала близо до сушата и сякаш забрави за заобикалящата я среда,не я интересуваше нищо друго освен това че не можеше да се насити на момента.
------------------------------------------------------------------------------------
Изморен от път Сакуке реши да намери място където да почива,беше се сетил че наблизо трябва да има поток с прясна вода и реши да се отправи натам.
Не след дълго беше намерил мястото,но както се оказа и той сам видя,някой друг го беше изпреварил.Реши да се покрие за извесно време,така ще има възможност да огледа наоколо,и най вече го интересуваше кой още знаеше за това място.Той самия го беше открил преди време и знаеше за съществуването му,но се съмняваше че някой би прекрачил толкова навътре в гората.
Чу се шум,някъде от към потока,което моментално прикова погледа на Сасуке.
Там седеше изправено голо тяло,в първия момент Саске не обърна внимание,докато не се загледа по обстойно и разбра че това не е някой грамаден мъж,а по скоро беше жена,позагледа се още малко и установи че това момиче е същото от по предната вечер... "Сакура,май така се казваше"-помисли си той "Какво прави тук?"
Не разкри веднага скривалището си,но продължи да гледа,като погледа му се плъзна по голото тяло на Сакура,той изпиваше с очи всеки сантиметър от тялото и.Тя имаше най нежното тяло,самата извивка на врата беше толкова деликатна,талията толкова малка,а заобленото малко дупенце...тази гледка го накара да се почувства някак странно и да изпитва някакви непознати за него желания досега.Сасуке,искаше по бързо тя да се разкара от там,защото мразеше да има хора около него,но разбирайки че тя явно имаше намерението да прекара ноща там,той нямаше друг избор и реши да се покаже.
Сакура забелява някакво размърдване от към дърветата,стресната тя изтича за камата си и заела отбранителна позиция изчака да види нещото което се покаваше от мрака.Ококорила очи тя видя същото лице от преди няколко дни "Това момче да не ме следи "-помисли си тя...
"Какво искаш" - попита най накрая тя...
"Мисля че трябва да си по предпазлива тези места са опасни,за момиче като теб" - отговори той
"Мога да се пазя и сама....За какво си дошъл?!"
Сасуке не отговори на въпроса и,но и явно беше по заинтересуван от голотата на момичето,поне успя да я огледа доста добре,като се има наизпредвид че до преди минута я изследваше в гръб,а сега се беше разкрила доста пищна гледка пред очите му,гърдите и бяха малки и стегнати,от лунната светлина кожата и придобиваше странен и в същото време завладяващ цвят , а зелените и влажни очи едва не го повалиха на земята.Накрая реши само да вметне,като се опитваше да се владее и да придобие по незаинтересован вид:
"Не те ли притеснява голотата ти ?"
Сакура го изгледа тъпо,като не проумяваше за какво говори,изведнъж погледна надолу и разбра че стои гола пред непознатия.Силен писък се разнесе из гората,а самата Сакура беше толкова изчервена от срам че побягна към потока и се потопи моментално в студената вода.
"КАКВО МЕ ГЛЕДАШ,ПОДАЙ МИ ДРЕХИТЕ ИЛИ НЕЩО С КОЕТО ДА СЕ ПОКРИЯ" - Сакура викаше и недоволстваше от факта че този перверзник,стоеше пред нея с цялото си нахалство и ако не от добри маниери то от благопреличие трябваше поне да се засрами.
Саске подаде дрехите на Сакура,като се стараеше да не скъсява много дистанцията между двамата...
"Благодаря,А сега се обърни или изчезни за да се преоблека" - изсъска Сакура,която беше видимо ядосана
Сасуке не обърна внимание на тона с който му говореше зеленоокото момиче, и се запъти към гората като бавно изчезна в мрака.
-------------------------------------------------------------------
Сакура побърза да излезе от водата като в същия момент се обличаше светкавично,като не пропускаше да хвърли по един поглед на мястото където беше изчезнал нейния непознат.След като вече беше по спокойна Сакура седна до огъня за да се стопли и да помисли за случилото се.
"Кое беше това момче все пак?"-запита се тя. "Появява се и изчезва от нищото"...."Но все пак не мога да не отрека че е доста красив....Какво ли прави в гората...."
Докато си задаваше хиляди въпроси за непознатия,Сакура започна да се унася и постепенно заспа...
-----------------------------------------------------------------------
Сасуке седеше облегнат на един клон на едно дърво и наблюдаваше пеизажа,не че можеше да види нещо в тази тъмница но и това му беше достатъчно,като се има на изпредвид че не искаше да остава насаме с това истерично момиче.
Преди да се Съмне Сакура се пробуди,тя имаше неспокойна нощ,и без това не можеше да спи,като знаеше че в гората бродеше някакъв психопат с перверзни наклонности.Тя леко се изправи и разтърка очите си за да прогони сънливоста.Наплиска си лицето с малко студена вода от поточето и реши да се приготвя за път.Съвсем случайно забеляза,нещо необичайно да стърчи от един клон на дървото."Ха,и ако това не е онзи перверзник....Значи ме е наблюдавал..." - Сакура направи една ехидна усмивка и започна да се приближава бавно и предпазливо до мястото където беше отседнал Саске.
Започна да се заизкачва много внимателно по дървото,като внимаваше да не събуди момчето,когато стигна крайната си цел тя се надвеси над жертвата си, и беше готова да му изкара акъла.
Сасуке я беше забелязал още със ставането и, но предпочете да си играе на котка и мишка,докато рабере какво е намислило това истерично момиче.
Сакура погледна спящото тяло и не вярваше на очите си ,никога не беше виждала по фантастична гледка,това лице което беше видяла за първи път и изглеждаше толкова сурово и лишено от всякаква емоция,сякаш,този човек не можеше да изпитва чувства,а сега....сега гледаше спокойното му заспало лице,беше толкова необикневенно,кичур от косата му беше паднал на лицето му, и Сакура не се стърпя да го отмести,като съвсем явно искаше и да докосне меката кожа на лицето му.
Изведнъж лицето стана сурово и нямаше помен от тази невинност която Сакура беше забелязала преди това,остър поглед я прониза, и тя осети ледени тръпки да минават по цялото и тяло.
Бягайки като уплашено зайче,Сакура не можеше да повярва на собствената си глупост,как е възможно да се изгуби с нейните способности на нинджа...
Продължавайки да бяга и да се опитва да намери правилния път,беше изгубила ориентация за времето до такава степен,че вече се свечеряваше и трябваше да си намери място,където да прекара ноща...
"Бравоооо Сакура...Как може да си такава идиотка, да се докажеш пред другите беше пълна идиотщина,сега не стига че се загуби,но и трябва да чакаш докато те намерят..." Сакура не искаше да признае че има нужда от помощ,но точно в този момент и се искаше някой да я беше намерил,за да не се налага да пренощува сама в тази гора пълна с опастности.
Докато се луташе в мрака за удобно място за преспиване,Сакура се натъкна на някаква слаба светлина.Надеждата и започна да се връща все повече и повече с приближаването на светлината.Изведнъж се спря...
Тази слаба светлина всъщност се оказа запален огън,а до него седеше човек...."Кой е този човек ?" запита се тя...
От любопитство реши да се приближи достатъчно за да огледа непознатия или по точно момчето по нейна преценка,което беще седнало и явно не беше я усетил.
След като реши че няма опасност той да я забележи,започна да изследва лицето на непознатия.Той беше доста добре сложен за възрастта си,мускулесто тяло,според нея доста добре тренирано..Но впечатление и направи друго,лицето....това беше най - красивото лице което беше виждала някога,и най-тъжното,а може би лице лишено от всякакви емоции.Тя не можеше да прецени. Гарвановата черна коса,която беше в комплект с черните като катран очи, доста добре контрастираха с бледата кожа на момчето.
Изведнъж от невнимание,Сакура привлече вниманието на непознатия върху себе си....
Черните му очи се обърнаха в посоката на шума и непознатия се приготви за атака...но преди да атакува попита със смразяващ глас "Кой е там?Излез и се покажи".
Сакура замръзна..."Ами сега.."-помисли си тя...Но реши да рискува и бавно излезе от скривалището си като се стараеше да бъде предпазлива и се подготви за отбрана в случай че нещата се успожнят.
Непознатия се загледа съсредоточено от мястото където излезе Сакура,той не я изпусна и за момент от очи,докато тя излезе и се показа нацяло от мястото където се беше скрила.
Той я попита : "Какво искаш...защо си тук.....следеше ли ме ?"
Сакура се стресна и със заекващ глас успя само да каже "А-а-аз ..Аз...Аз се изгубих"
Той стовари смразяващия си поглед върху нея,който доста ясно изразяваше недоверието му спрямо нея.
Сакура набра смелост като каза "Аз съм Харуно Сакура от селото Коноха ,изгубих се и не мога да намеря пътя към дома,единственото което искам е да намеря място за пренощуване"
Момчето дълго и изпитателно гледаше Сакура.След извесно време продума само: "Можеш да останеш тук,но на сутринта си заминаваш"
Сакура успя само да кимне и се намести удобно до огъня за да се стопли...
Минаха няколко секунди когато тя продума,,,,
"Не разбрах името ти "
След като не получи отговор...Тя реши да не задава повече въпроси и се приготви за сън.Беше толкова изморена,че в момeнта в който успя да се намести удобно на земята заспа моментално.
На сутринта Сакура се събуди с първите слънчеви лъчи които галеха лицето и.Със ставането си, тя се поогледа за момчето което не пожела да каже името си,но беше достатъчно добър да и позволи да пренущува при него.Видя че огъня е загаснал,а от непознатия нямаше и следа."Явно е тръгнал още преди изгряването на Слънцето" - помисли си Сакура "Е,добре!Време е да се опитам да намеря пътя към дома" Събрала цялото си позитивно мислене ,Сакура се отправи на път за дома (само дето не знаеше на къде се отправя ).
--------------------------------------------------------------------------------------
След 3 дена преходи и безуспешно лутане,Сакура беше на върха на изтощението,не беше се хранила откакто за последно видя селото Коноха (преди да се изгуби).Но не беше чак толкова зле,все пак беше намерила няколко запустели храсчета с диви капини но и това не беше достатъчно.
Сакура спря да почива до едно ручейче, което игриво се вливаше в едно поточе.Самата обстановка беше доста завладяваща,слънчевите лъчи сякаш се процеждаха през клоните на дърветата,сладките песни на птиците бяха като музика за ушите на момичето.
Започваше да се смрачава и Сакура реши да пренощува на това толкова спокойно място....Събирайки достатъчно сухи клонки за огрев,тя се зае да запали огъня.След като приключи с това,реши че няма да е лошо да се изкъпе в потока,все пак дрехите и бяха целите прашни,а самата тя не се чувстваше комфортно с цялата тази мръсотия по тялото си...
Наслаждавайки се на студената вода и осещайки как цялата мръстотия пада от тялото и,Сакура се облегна на една скала близо до сушата и сякаш забрави за заобикалящата я среда,не я интересуваше нищо друго освен това че не можеше да се насити на момента.
------------------------------------------------------------------------------------
Изморен от път Сакуке реши да намери място където да почива,беше се сетил че наблизо трябва да има поток с прясна вода и реши да се отправи натам.
Не след дълго беше намерил мястото,но както се оказа и той сам видя,някой друг го беше изпреварил.Реши да се покрие за извесно време,така ще има възможност да огледа наоколо,и най вече го интересуваше кой още знаеше за това място.Той самия го беше открил преди време и знаеше за съществуването му,но се съмняваше че някой би прекрачил толкова навътре в гората.
Чу се шум,някъде от към потока,което моментално прикова погледа на Сасуке.
Там седеше изправено голо тяло,в първия момент Саске не обърна внимание,докато не се загледа по обстойно и разбра че това не е някой грамаден мъж,а по скоро беше жена,позагледа се още малко и установи че това момиче е същото от по предната вечер... "Сакура,май така се казваше"-помисли си той "Какво прави тук?"
Не разкри веднага скривалището си,но продължи да гледа,като погледа му се плъзна по голото тяло на Сакура,той изпиваше с очи всеки сантиметър от тялото и.Тя имаше най нежното тяло,самата извивка на врата беше толкова деликатна,талията толкова малка,а заобленото малко дупенце...тази гледка го накара да се почувства някак странно и да изпитва някакви непознати за него желания досега.Сасуке,искаше по бързо тя да се разкара от там,защото мразеше да има хора около него,но разбирайки че тя явно имаше намерението да прекара ноща там,той нямаше друг избор и реши да се покаже.
Сакура забелява някакво размърдване от към дърветата,стресната тя изтича за камата си и заела отбранителна позиция изчака да види нещото което се покаваше от мрака.Ококорила очи тя видя същото лице от преди няколко дни "Това момче да не ме следи "-помисли си тя...
"Какво искаш" - попита най накрая тя...
"Мисля че трябва да си по предпазлива тези места са опасни,за момиче като теб" - отговори той
"Мога да се пазя и сама....За какво си дошъл?!"
Сасуке не отговори на въпроса и,но и явно беше по заинтересуван от голотата на момичето,поне успя да я огледа доста добре,като се има наизпредвид че до преди минута я изследваше в гръб,а сега се беше разкрила доста пищна гледка пред очите му,гърдите и бяха малки и стегнати,от лунната светлина кожата и придобиваше странен и в същото време завладяващ цвят , а зелените и влажни очи едва не го повалиха на земята.Накрая реши само да вметне,като се опитваше да се владее и да придобие по незаинтересован вид:
"Не те ли притеснява голотата ти ?"
Сакура го изгледа тъпо,като не проумяваше за какво говори,изведнъж погледна надолу и разбра че стои гола пред непознатия.Силен писък се разнесе из гората,а самата Сакура беше толкова изчервена от срам че побягна към потока и се потопи моментално в студената вода.
"КАКВО МЕ ГЛЕДАШ,ПОДАЙ МИ ДРЕХИТЕ ИЛИ НЕЩО С КОЕТО ДА СЕ ПОКРИЯ" - Сакура викаше и недоволстваше от факта че този перверзник,стоеше пред нея с цялото си нахалство и ако не от добри маниери то от благопреличие трябваше поне да се засрами.
Саске подаде дрехите на Сакура,като се стараеше да не скъсява много дистанцията между двамата...
"Благодаря,А сега се обърни или изчезни за да се преоблека" - изсъска Сакура,която беше видимо ядосана
Сасуке не обърна внимание на тона с който му говореше зеленоокото момиче, и се запъти към гората като бавно изчезна в мрака.
-------------------------------------------------------------------
Сакура побърза да излезе от водата като в същия момент се обличаше светкавично,като не пропускаше да хвърли по един поглед на мястото където беше изчезнал нейния непознат.След като вече беше по спокойна Сакура седна до огъня за да се стопли и да помисли за случилото се.
"Кое беше това момче все пак?"-запита се тя. "Появява се и изчезва от нищото"...."Но все пак не мога да не отрека че е доста красив....Какво ли прави в гората...."
Докато си задаваше хиляди въпроси за непознатия,Сакура започна да се унася и постепенно заспа...
-----------------------------------------------------------------------
Сасуке седеше облегнат на един клон на едно дърво и наблюдаваше пеизажа,не че можеше да види нещо в тази тъмница но и това му беше достатъчно,като се има на изпредвид че не искаше да остава насаме с това истерично момиче.
Преди да се Съмне Сакура се пробуди,тя имаше неспокойна нощ,и без това не можеше да спи,като знаеше че в гората бродеше някакъв психопат с перверзни наклонности.Тя леко се изправи и разтърка очите си за да прогони сънливоста.Наплиска си лицето с малко студена вода от поточето и реши да се приготвя за път.Съвсем случайно забеляза,нещо необичайно да стърчи от един клон на дървото."Ха,и ако това не е онзи перверзник....Значи ме е наблюдавал..." - Сакура направи една ехидна усмивка и започна да се приближава бавно и предпазливо до мястото където беше отседнал Саске.
Започна да се заизкачва много внимателно по дървото,като внимаваше да не събуди момчето,когато стигна крайната си цел тя се надвеси над жертвата си, и беше готова да му изкара акъла.
Сасуке я беше забелязал още със ставането и, но предпочете да си играе на котка и мишка,докато рабере какво е намислило това истерично момиче.
Сакура погледна спящото тяло и не вярваше на очите си ,никога не беше виждала по фантастична гледка,това лице което беше видяла за първи път и изглеждаше толкова сурово и лишено от всякаква емоция,сякаш,този човек не можеше да изпитва чувства,а сега....сега гледаше спокойното му заспало лице,беше толкова необикневенно,кичур от косата му беше паднал на лицето му, и Сакура не се стърпя да го отмести,като съвсем явно искаше и да докосне меката кожа на лицето му.
Изведнъж лицето стана сурово и нямаше помен от тази невинност която Сакура беше забелязала преди това,остър поглед я прониза, и тя осети ледени тръпки да минават по цялото и тяло.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!