~Sakura&Sasuke~

След тримесечното търсене на Саске, отбор „Какаши” се връщаше днес. При обстоятелствата, които имаха, като например, че бяха видели Саске преди два месеца и точно заради това Наруто беше се превърнал в хленчещо бебе вместо Сакура, беше доста трудно да продължат. Но със сигурност това щеше да стане все някога. При срещата им със Саске, Наруто беше осъзнал, че „приятелят” му е станал доста по-силен от него и това го безпокоеше. Сакура пък беше много наранена от думите на Саске, че нищо не го интересувало в Коноха или пък, че е премахнал връзките си с тях. Това я болеше и тя го знаеше, но трябваше да продължи... Макар сигурна в чувствата си към него, а именно любовта я правеше силна дори в ситуации, подобни на тази, в която сега бе...
До залез, легендарният отбор 7 вече беше пред главната порта на Коноха.
- Най-сетне! Стигнахме! – промълви Наруто, като гледаше величествената врата.
- Стигнахме...но, не всички... – каза тъжно Сакура. Тя имаше предвид, че Саске го нямаше с тях и все още не изпълнели мисията си да го върнат в селото.
- Е, трябва да съобщим на Тсунаде за пристигането ни – каза Какаши, като не изпускаше от поглед книжката си „ Icha, icha paradise”. Той беше превързан към нея до толкова, че я мъкнеше и на мисиите си.
- Да тръгваме тогава. – измърмори Сакура, като гледаше своя сенсей, любителят на сапунки.
И така, те влязоха в Коноха и първото място, където трябваше да посетят по настоятелство на Наруто, разбира се, беше закусвалнята „Рамен”.
- Две големи порции рамен, моля! – каза радостно Наруто. Второто нещо след Саске, което го интересуваше много беше рамен. Следващите три позиции след рамена бяха също рамен.
- НАРУТО! Как смееш да си поръчваш две големи порции рамен? Никой нормален човек не би ги изял, но пък... си изключение. НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ИДВАМ С ТЕБ ЗА РАМЕН, ЗАЩОТО, АКО ВИДЯ ОЩЕ ЕДНА ПОРЦИЯ ЩЕ ПОВЪРНА! – Крещеше Сакура, като се дразнеше все повече и повече от думите си.
- Спокойно Сакура! Знам как се чувстваш, но не си го изкарвай на мен. Много добре знам какво те безпокои, но не се притеснявай, ще те разбера.
- Какво ме безпокои? Не си го изкарвам на теб, просто...
- Просто си наранена от думите му. Аз също. Разбирам те. – каза откровено Наруто, като продължително гледаше в чинията си.
- Прав си, Наруто. Аз просто съм наранена и не знам какво да правя... Извини ме! – извини се Сакура и продължи доста да размишлява над думите на Наруто...
След като бяха готови се отправиха към Хокагето... Когато стигнаха до вратата на кабинета й се чуваше само и единствено тя, как вика и прочие...
- КАКВО КАЗАХТЕ? НИЩО НЕ СТЕ НАПРАВИЛИ? ВЪН!!! – крещеше гневно Тсунаде, като съпровождаше гостите си до вратата с ритници. Стоманената врата се отвори и шестимата нинджи, които бяха до преди малко вътре, изхвърчаха през вратата.
- И ДА НЕ СТЕ СЕ ВЪРНАЛИ С ПРАЗНИ РЪЦЕ!!! – заповядваше им Хокагето, докато те вече не се видяха.
- Тс..Тсунаде! Какво стана току-що? – попита Сакура, докато си припомняше какво точно се бе случило.
- А!? Вие тука ли сте били? – попита моловажно Тсунаде.
- Тя даже не ни видя! Б..бяхме точно пред нея! – каза разочарован и ядосан Наруто.
- Е и? Какво да направя след като съм заобиколена от ...