Ронинът

Ронинът

История за момче, желаещо да осигури безопасен свят за недъгавата му сестра и отмъщение. Дали ще се справи?! За сюжета на този фенфик съм взимал вдъхновение от филми като "Последният Самурай", "47 Ронини" и др.

Глава 1
"Обикновено хората казват, че отмъщението не води до нищо хубаво и че дори и да успееш да си отмъстиш, никога няма да се почувстваш добре. Но за мен то не е просто разчистване на сметки, а начин на живот." - Нозараши Сугияма

- "АААА.... БЯГАЙТЕ!!!" 
- "ТЕ ИДВАТ"
- "Не, не моля ви... АААА"
- "Той е чудовище, не се знае какво може да стане, ако отново изгуби контрол."
- "Защо си жив?"
- А-А-А-А...
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?! - извиках аз, скачайки от постелята, на която спях.
- Бате, добре ли си? - попита загрижено сестра ми.
- Да, защо?! - отговорих очудено, задавайки въпрос в същото време.
- Говореше на сън и изглеждаше, все едно сънуваш страшни неща. - отгвори тя.
- Няма от какво да се притесняваш, малката.
- Големият ти брат е тук и ще те защитава от всичко. - отговорих аз с цел да я успокоя.
Явно пак тъпите ми кошмари са започнали да се пробуждат. Аи вече тя започва да усеща, че нещата не са добре. Щом тя започна да се притеснява, значи има някакъв сериозен проблем. 
- Еее... Хайде да тръгваме! - отговорих аз.
- Имаме доста път до Едо.
За около 10 минути събрахме багажа си и тръгнахме към точката на нашето пътуване, а именно - град Едо. 
Едо е столицата на Япония. В него се намират императорския дворец и японското правителство. Именно с тях си имах работа. Ала пътят до там не е малък. Трябваше да минем през доста провинции и области докато го стигнем. Всичко по време на пътешествието беше наред, докато не открихме онова селище.
- Изглежда селото е било нападнато от разбойници. 
- Всичко е опожарено, а хората и животните са избити.
Изглежда "те" са виновни отново. И не след дълго, съмненията ми се оказаха верни.
- ПОМОЩ! ПОМОЩ! - викаше една стара жена, затисната от отломките на собствения си дом.
Със сестра ми отидохме и измъкнахме жената.
- Какво се случи тук?! - попитах аз.
- Кой го направи?!
- Бя.. ха.. Якуд...
- Умря. - каза сестра ми.
- Значи са започнали отново атаки над тези земи...
- Трябва да се пазим от тях.
- Може още да са наблизо.
За нещастие се оказах прав. Не след дълго се натъкнахме на една част от Якудза, предвождана от Масао Тамура. Един от големите в Якудза. 
- Вашите не са ли ви казвали, че тези места не са за деца? - ни попита той.
След което отговори - Спокойно момче, ако ни дадеш всичките си пари, ще ви пуснем да се приберете у дома. 
- Нямаме нито дом, нито пари!
- За това, ако не ни оставите да си продължим по пътя се заклевам в мъртвите си родители, че няма да ви пожаля! - отговорих на техния лидер, гледайки го право в очите.
- Ха-ха-ха-ха... Ти сериозно ли?! - ме попита той, докато се смееше с цяло гърло в подкрепа на подчинените му.
- Знаеш ли кой съм аз бе, келешче? - попита ме със задоволителен тон.
- Аз съм Масао Тамура или Масао "пъргавите ръце". - каза го така, все едно е някой важен, а не беше кой знае какво сравнение с другите.
- Ееее... щом нямаш пари, ще вземем сестра ти! - каза със заповеднически тон.
- Ще изкараме добри пари от нея шефе, нищо че е сляпа. - отговори един от подчинените му, докато отиваше към нея с кикотещ се тон.
- Да не сте я докоснали и с пръст!!! - отговорих аз в същото време вадейки меча си и обезглавявайки кикотещият се подчинен.
- КАГАМИ!!! - изкрещя Масао.
- Копеле... убийте ги! - заповяда им той, стискайки зъби.
В следващият половин час се биех с 30 членната група като ги избивах един след друг, докато накрая не остана единствено главатарят им Масао.
- Но, но, но, но... Кой си ти?! - попита той с уплашен тон.
- Не ми казвай, че си безскруполният убиец Нага "Черната смърт".
- Избил множество зверове и войни! Кой от кой по-силен!
- Моля те, моля те не ме убивай! - молеше се той със сълзи на лицето.
- Ще ти дам каквото пожелаеш, само не ме убивай, МОЛЯ ТЕ!!!
- Хмм...?
- Ти щеше ли да ме пуснеш, ако ти бях дал парите? - попитах го аз.
- Разбира се, че бих, защо да не го напра- 
- ЛЪЖЕШ! - изкрещях с гневен глас.
- Само защото те победих, казваш че ще ни пуснеш, мислейки си че ще те пощадя!
- Още когато ни пресякохте пътя си мислеше да ни убиеш, за да не оставиш никакви доказателства, нали така?
- Такива боклуци, като теб не заслужават да живеят! - отговорих аз, вече много ядосан.
- Впрочем да, аз съм Нага! - отговорих аз.
- Сбогом!
- Не, не, моля теее...
И тогава го посякох с моя меч - Мурамаса. 

Глава

1

Коментари за глава 1

Публикувай своето мнение...

Редакцията на първата глава "Мрачният Скитник" е вече факт! В близкото бъдеще може да очаквате трета глава.

Буквално мога да си представя цялата ситуация. Браво👏 наистина добро начало за фик, хареса ми. Само един съвет ( от страната на читател ). Мисля, че всичко се случи много бързо. Идеята е супер и ситуацията може да бъде визуализирана, но ще е супер според мен да се опиташ да задържиш читателя в напрежение максимално. Това е мнението ми, иначе пак ще кажа браво 👏

Обмислям да правя редакция на главата! Сценката ще остане, но ще добавя още неща, които както казваш ти "да задържат читателя". Иначе се радвам, че ти е харесало. Надявам се и за в бъдеще да е така.

Хей! Интересно си започнал и е много хубаво че си споменал от къде си се вдъхновил :) Смятам че ще стане дори още по-интересно и разбираемо за хората ако обърнеш повече внимание на описанието на ситуацията и реакцията на героите, също и в каква среда се намират. Така на нас - читателите ще ни стане още по-ясно и интересно :)))

Мерси за критиката! Като цяло диалогът между персонажите е дървен, но за пръв път пиша такова нещо, за което се извинявам. Иначе за следващата глава ще гледам да е по-детайлно написано. Радвам се, че историята ми те е заинтригувала. Дано да продължава за напред.

Абе добре бе, интересно си я направил,но не ми хареса, че си сложили много преки речи. Когато единият говори няма смисъл от толкова тирета

Между 2-те тирета е пряката реч, а след това е обосноваване. Защото все пак това не е манга/комикс да има картинки и да се разбере какво е действието. Иначе се радвам, че историята ми ти е харесала и се надявам да продължава да те радва!

Кога да очаквам втора глава?

Не съм сигурен, но не мисля да я бавя.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾