Глава 3

-Коя е Сакура?-попита един глас зад момичето. Мъжкият глас беше прекалено близо.
ТенТен се обърна рязко и видя Неджи да седи зад нея, толкова близо, че тя можеше да усети дъха му. Стресна се.
-ААА!-изписка тя. Но за нещастие се подхлъзна на плочките, тъй като те бяха мокри и падна върху момчето. Тя уви ръцете си около врата му в опит да се задържи. Те стояха точно на ръба на басейна и паднаха заедно във водата. Като чи ли не стигаше, че падна във водата, но и се беше притиснала към непознато момче и беше само по сутиен. ТенТен се паникьоса и глътна вода. Започна да кашля и Неджи разбра, че трябва да я изкара от водата, защото беше изкашляла въздуха си (знам...звучи тъпо XD…) . Хвана я като булка и заплува към повърхността. Момичето започна да кашля и погълнатата вода излезе. Момчето я постави на земята и подаде якето си. Той го беше оставил настрана и когато падна не беше с него.
-Ето, сухо е.-подаде й якето си, но гласът му беше студен. ТенТен се загледа в подадената й дреха, но накрая я прие и си я наметна.
-Благодаря.-каза плахо тя и избърса очите си с него. Неджи отиде до нея и закопча две копчета на якето.
-Какво правиш?
-Нямаш риза.-каза спокойно той и се изправи. ТенТен веднага се изчерви и се загърна още повече.
-Какво правиш тук?-попита ТенТен и поглена момчето, чийто поглед беше някъде из стаята.
-Мога да те попитам същото.-отвърна студено той, все още отбягвайки погледа й.
-А-Ами исках да в-вида дали –започна момичето, но Неджи я прекъсна.
-Не ти е мястото тук.-отряза я.
-От къде знаеш къде ми е мястото? Не ме познаваш!-попита раздразнено ТенТен и се изправи. След това скръсти ръце.
-Виж, тук имаме система. Ако си някое разглезено богаташче, не ти е тук мястото. Ако си някоя като мен остани. Но трябва да се докажеш.-обясни й той и вече я погледна. ТенТен се вледени от погледа му, но бързо придоби увереност.
-Майната ти! Нямам нужда да се доказвам, още по-малко на такива като теб.-извика ядосано ТенТен. Неджи тръгна към нея с бавна крачка и момичето се стъписа. След това я хвана за вратовръзката й и я дръпна рязко. Лицето й се озова на сантиметри от неговото.
-Слушай малката, не ми се отваряй. Не бия момичета, но гледай да не се окажеш изключение.-момичето се стресна и не можа да обели и дума. Увереността й се изпари.
-Малката ли?-попита раздразнено.
-По-голям съм от теб. Ти си едва заек.-присмя се той, като все още я държеше за вратовръзката.
-И какво? Не ме е страх.
-А би трябвало.-каза й той с една дяволска усмивка и я пусна. Понеже се дърпаше падна на земята. Но Неджи не помръдваше. Седеше си на мястото и я гледаше. След продължително взиране той пъхна ръцете си в джобовете си и бавно се запъти към изхода. ТенТен се изправи ядосано.
-И от какво да ме е страх?-извика гневно и той се спря. Все още беше с гръб към нея.
-Дори да ме набиеш, пак няма да ме е страх. Ти се опитваш да се издигнеш в очите на другите чрез бой. При мен не става така. Затова дори да ме заплашиш или набиеш, пак няма да ме е страх.-обясни му тя и стисна юмруците си. Неджи се обърна и отново с бавна стъпка тръгна към нея. ТенТен още по-силно стисна юмруците си и беше готова да поеме това, което той щеше да й причини.
-Доста си сигурна в себе си, малката. Харесваш ми.-засмя се леко той и разроши косата й. Момичето го погледна с такава физионимия, все едно току що някой я е халосал с тиган по главата.
-Какво?!-попита шокирано.
-Не искаше да се доказваш, ами ти го направи. Браво, заек.-каза той и започна отново да крачи към изхода.
-Какво?!-попита още по-шокирано тя.
-Както ти казах, имаме система. Трябва да избереш групата на зубарите и смотаняците, или нашата група.-каза й Неджи докато вървеше.
-Каква е вашата група?-попита тя.
-Ще видиш, малката. Следвай моя пример и ще разбереш. И да знаеш, че ще те няблюдавам.-каза момчето и излезе през изхода.
-Какво?!-попита тя още по-шокирано.
,,Аз да следвам твоя пример и ще стигна донякъде...’’ помисли си момичето.
ТенТен също се запъти към изхода, като се сети да си вземе ризата, която лежеше на пода.
-Якето му!-сети се ТенТен и се затича към изхода. Излезе и видя Неджи, който все още беше наблизо.
-Неджи, якото ти!-извика тя и се затича към него. Момчето спря и се обърна. ТенТен го настигна и свали якето, напълно забравила факта, че нямаше блуза. Подаде му го и той се опита да не гледа там (опита се...) Момичето си спомни, че беше почти гола и бързо се закри със своята мокра риза.
-И как смяташ да отидеш на даскало с тази блуза?-попита той подигравателно.
-Нали имам яке.-каза и бузите й се зачервиха.
-Да...което не се закопчава. Е, късмет с това.-засмя се той и продължи да ходи.
-Майната ти, Неджи Хюга.-каза му ТенТен и сложи якето си.
-Чао и на теб, малката.-каза Неджи продължавайки да ходи.
-Не ми викай така! Казвам се ТенТен!-извика раздразнено момичето.
-Все тая.-извика той и беше вече по-далеч.
,,Голям е досадник...Тогава защо по дяволите искам да съм от неговата група...’’ помисли си тя и се опита да изгони тази мисъл от ума си.