Глава 2

-Неджи, Саске, някой ни следва.-каза едно момче и ТенТен замръзна. Ами ако знаеха, че е тук? Нямаше да се поколебаят и щяха да я набият. До оградата имаше едно дърво и тя скочи на клона му, като едва се задържа, защото предната нощ беше валяло и имаше роса.
-Да знам. Онова момче от горните класове.-каза им Неджи. ТенТен си отдъхна и камък й падна от сърцето. Избърса потта от челото си с ръкава на блузата си и се отпусна.
-Излез.-каза студено Саске и момчето, което ги бе следвало се показа. Той беше видно по-голям от тях. Беше по-висок, имаше лека набола брада. Беше към 2 години по-голям.
-Моите стари приятели...-каза съркастично момчето и вкара ръцете си в джобовете си.
-Какво правиш тук? Това е наша територия.-каза му Неджи и го погледна студено. Мъжът се засмя.
,,Имат територии?’’ помисли си ТенТен учудено. Тя не издаваше нито звук и наблюдаваше какво ще се случи.
-Не виждам името ви върху сградата.-каза подигравателно той.
-Нали не искаш отново да те набия?-попита Саске с едва забележима усмивка. Мъжът вече се ядоса и смехът му веднага изчезна.
-Тогава имаше късмет Учиха!-ядоса се той.
-Хайде, чупката. Сега нямаме време за теб.-каза му едно момиче, което стоеше зад Неджи и Саске.
-Ще се върна. Запомнете ми думите Учиха и Хюга!-изсъска момчето и си тръгна.
,,Тия явно са големи клечки’’ помисли си ТенТен. Изпитваше смесени чувства. Беше някак си развълнувана и от части я беше малко страх, че ще я хванат.
Групичката с бавна стъпка се запъти към сградата, която беше пред тях. След като влязоха вътре, ТенТен сметна за безопастно да слезе от дървото. Стъпи на земята и отърси прахът от ръцете си. Беше от другата страна на оградата и с леко плаха стъпка се запъти към сградата. Стигна входът и надникна през вратата. Нямаше и следа от хората, които влязоха преди малко. Имаше само един басейн и няколко стола около него.
,,Къде да ги търся сега?’’ помисли си тя и влезна вътре. Разгледа помещението. Явно е забравено, защото не беше в много добро състояние. Стените бяха напукани и хванали малко мухъл, зареди влагата, а някои от плочките на басейна липсваха.
-Ние ще тръгваме.-обади се един глас и изглеждаше близо. ТенТен се стресна и огледа къде може да се скрие. Единствената й идея беше да скочи в басейна. Поколеба се малко, пое си дълбоко въздух, свали якето си, за да се наметне по-късно и след това скочи. Отиде до дъното и се постара да се задържи там. Погледна нагоре и видя петимата души до басейна. Говориха нещо и тя се опита да чуят какво.
-Имаме среща с бандата на отсрещното училище. Идвате ли?-попита едно момиче.
-След малко. Имам малко работа.-каза им Неджи и ТенТен го погледна.
,,Супер, той остава.’’ каза си съркастично момичето.
,,И нищо чудно да се одавя.’’ помисли си отното и извъртя очи.
-Прави каквото си знаеш.-казаха приятелите му и си тръгнаха. Неджи бавно и спокойно отиде до басейна и седна на ръба, като потопи краката си. ТенТен погледна нагоре и се загледа в момчето. Въздухът започна да й свършва, сърцето й биеше в ушите и балончета започнаха да излизат от устата й. Неджи се изправи и тръгна към изхода. На ТенТен й олекна и заплува към повърхността на басейна. Излезе и започна да диша тежко, за да може да глътне колкото се може повече въздух. Прокара пръсти през косата си и забеляза, че се е отвързала.
-Страхотно...-каза тя и излезе от басейна. Хвана косата си и я изстиска от водата. След това погледна ризата си.
-Тя също е подгизнала, разбира се...-измрънка и започна да разкопчава копчетата си. Свали я и започна да я изстисква от водата.
-Защо никога не слушам Сакура, сега можеше да съм на топло но не...-измрънка още веднъж и пусна ризата си на земята и след това сложи ръцете си на ханша си.
-Коя е Сакура?-попита един глас зад момичето. Мъжкият глас беше прекалено близо.