Глава 1

Отново беше настъпила есента и децата от гимназия ,,Konoha High’’ трябваше да тръгват отново на училище. Почти за всички това си беше живо мъчение и трябваше на сила да ги карат, но за децата, които са нови или наричани от останалите зайци, беше вълнуващо. Да, имаше една доста гадна церемония за новодошлите, която гласеше че трябва да ги замерват с моркови, но останалото беше добре....Може би. Училището беше изградило репутацията на елитно училище. Но напоследък това се беше променило. Всички зайци трябваше да решат дали да се присъединят към елитната и богаташката част на децата, които винаги слушат даскалите и получават пълни шестици, или към другата част, която е представена от побойниците, но все пак най-готините ученици, които правят номера на учителите и идват на даскало, само за да нямат отсъствие. Въпреки всичко след като се присъединиш към една от групите, училището става лесно и от части (само от части) забавно.
Ето вече беше настъпило най-мъчителното време от месеца. Всички деца над 15 години се бяха наредили пред входа на училище и гледаха огромни червени листове залепени за стените. На тях бяха изписани имената им и срещу тях, класа в който щяха да учат през тази една година. След като разберат паралелката си се запътваха към съответната стая.
-Супер, в един клас сме!-извика радостно едно момиче с кестенява коса вързана на две ,,топчици’’.
-Да страхотно е! Най-сетне сме в гимназия!-зарадва се друго момиче с розова коса и двете се прегърнаха.
-ТенТен, нека тръгваме.-каза розовокоската и задърпа своята приятелка. Тя се беше загледала към двора на училище.
-Ехо? Земя вика ТенТен.-извика тя и замаха ръката си пред лицето й.
-Какво става там?-попита ТенТен и посочи мястото където гледаше. Розовокоската погледна и видя как една групичка от момчета (около 5-6 души) се беше насъбрала около две други момчета.
-Изглежда сякаш се бият.-каза кестенявото момиче.
-Нас какво ни засяга. Още в първия ден ли искаш да си навличаме неприятности?
-Сакура, тези петимата са от друго училище. Виж им униформите.-отвърна ТенТен и все още не одлепяше поглед от тях.
-Стига се! Предпочитам да си влезем спокойно вътре и да си седнем на чиновете.-каза раздразнено Сакура.
-О хайде, ела.-каза й ТенТен и я задърпа. Сакура се предаде и с мързелива стъпка тръгна към тях. Спряха се на три метра от тях и се опитаха да разберат какво става. Около тях започна да се събира тълпа. Двете приятелки ги огледаха. Двете момчета носиха дрехите си раздърпани, без яке, не бяха вкарали ризата си в панталона. До тях седяха към две-три момчета и две момичета. Те също бяха облечени по този начин.
-Явно това са побойниците на даскалото.-каза тихо ТенТен.
-Сигурно...-отвърна й Сакура и отново погледна групичката.
-Саске, Неджи, свършихте ли?-попита едно момиче, което беше от тяхната групичка.
-Имаме си по-добра работа. Набийте ги тези и да си ходим.-каза небрежно друго момче.
-Вие за какви се мислите?!-извика едно момче от другата групичка, която не беше от това училище. В ръцете си държеше бокс, друго момче от неговия отбор стискаше верига. Останалите които седяха зад него също държаха по нещо.
-За по-добри от нас ли?!-извика отново момчето.
-Да.-отговори Саске кратко и сладко и пукна балона от дъвката си.
-Ах вие, копелета...-отговори ядосано момчето и се затича към Саске. Замахна, за да го удари, но чернокоското се отмести леко и онзи не успя да го удари. Саске се обърна и с лакътя си удари момчето в лицето. Той падна на земята.
-Шефе!-извикаха останалите от групата му.
-Е, това ли беше?-попита подигравателно Неджи с ръце в джобовете си.
-Мечтай си, дългокоско!-извика друго момче и се запъти към него. Замахна и се опита да го удари с веригата, която държеше. Но го пропусна и Неджи го ритна в корема. Той се завъртя веднъж и падна на земята.
-Гррр...Това не е краят.-каза ядосано едно момче и хвана двамата, които лежаха на земята. След това се ометоха.
-Хайде, изгубихме достатъчно време с тези нещастници.-каза едно момче. Неджи и Саске започнаха да ходят и след като минаха отпред останалите тръгнаха след тях.
Саске обърна погледа си и погледна двете момичета, които бяха впили поглед в тях. Двете се стрестнаха за малко и веднага отместиха поглед. Момчето се усмихна съвсем леко, едва забележимо и погледна отново напред.
-Сакура, хайде да видим къде отиват.-каза вълдушевено ТенТен.
-Ти полудя ли? Видя ли как ги набиха?-извика розовокоската.
-Голяма си сухарка. Моля те де!-замоли се момичето.
-ТенТен, това е първият ни ден тук.-каза Сакура. Скръсти ръце и се обърна.
-Е, аз ще видя какво правят.
-Защо толкова искаш?
-Ами незнам. Ти защо не искаш?-попита ТенТен и Сакура млъкна. Кестенявото момиче се обърна и сложи раницата си на рамото си. Тръгна след групичката, която беше тук преди малко. Розовокоската остана на мястото си.
-Е както искаш...-каза тя. Сложи си раницата и се запъти към училище.
ТенТен беше настигнала групичката, но се опитваше да държи дистанция, за да не я забележат. След като вървяха още малко стигнаха до една триметрова ограда. Те я прескочиха и бяха от другата й страна. Влязоха в една сграда.
,,Къде по дяволите отиват?! Това не е ли собственост на училището?’’ учуди се момичето докато се катерише по оградата, като внимаваше да не се одере на телът.
-Неджи, Саске, някой ни следва.-каза едно момче и ТенТен замръзна. Ами ако знаеха, че е тук? Нямаше да се поколебаят и щяха да я набият. До оградата имаше едно дърво и тя скочи на клона му, като едва се задържа, защото предната нощ беше валяло и имаше роса.