Глава 6, Раждането на новия боец

Глава 6, Раждането на новия боец

Глава 6Целувката

  • - Хелена - Мегуми започна да ми говори без да откъсва очи очи от чудовищната жена. - Искам да ме прегърнеш и да затвориш очи. Не искам да виждаш това, което ще последва.
          Кимнах с глава и го послушах. Доближих се го него и с ръце обгърнах стегнатият му корем. Притиснах глава в гърба му и затворих очи. Не исках да вигдам това което щеше да последва. Усетих как тялото му още повече се стяга и едната му дъка хвана моята. Чух го да изрича непознати за мен думи на японски и да си поема силно дъх. След което около нас се появи тъмнинa. Дори и със затворени очи усещах студенината и мрака. Потреперих от студ или от страх, дори не бях сигурна кое от двете не, а хватката на Мегуми стана още по силна. Той не позволяваше да се разделя от него и ясно ми даваше знаци за да го разбера.
         Около нас зафуча силен вятър и косата ми полетя навсякъде. Студа започваше да сковава иначе полуголото ми тяло. Крайниците ми трепереха от не знам какво точно и не на последно съзнанието отново се оказваше най- слабото звено. 

    Разтърах чело в гърба на моя спасител, а той ме завъртя разко. Вече лицето ми се намираше върху твърдите му гърди. От изненада бях отворила очи, но нещото, което срещнах беше киселата му гримаса и тъмния му поглед.
    - Нали ти казах да не гледаш.- изръмжа ми.
    - Съжалявам. - склоних поглед и тогава чух бойния вик на Кучисакето, което ни нападна.
         С ръка около мен Мегуми с изненада подскочи назад, но прекалено късно. Тя го беше улучила и затова се разбра от злобния смях. Погледнах отново към лицето на Мегуми, но от устните му започна да блика кръв. Чух воя на кучетата как нападат Кучисаке онна, но силата им отслабваше. Силата на Мегуми отслабваше. Ръката, която вече се намираше на кръста ми бавно се отпусна надолу и той вече се облягаше на мен. Двамата залитнахме и накрая паднахме. Но така бяхме паднали, че неговите устни бяха докоснали моите устни, леко и несъзнателно. Тежкото тяло притискайки ме към студения под, беше пренебрегнато напълно. Кучисаке онна също бях забравила, защото в момента целувах Мегуми. И не тази целувка не беше обикновенна. Тя беше специална. Усещах как топлината от тялото ми с нежни действия се преливаше в неговото тяло. Сякаш вампир смучеше от мен, а аз безвъзвратно давах. Исках той да я вземе, силата, желанието, похотта и нежността. Исках отново да се изправи на крака и да унищожи демона, който ни беше погнал. Исках това това никога да не свършва. И тогава, без дори да забележа или камо ли да усетя целувката ни се беше задълбочила. Той, Мегуми хапеле устната ми и я смучеше, сякаш това беше тайно хапче, а аз све по - бързо и по - бързо се предавах на тъмнината. Умората отново се беше появила и ме ревземаше така бързо. А когато този новопоявил се интимен момент прикючи двамата се гледахме в очите. Мълчахме, а искахме да си кажем толкова много неща или поне аз исках да му кажа толкова много неща. Виждах и въпросите в очите му, неизречените думи, но тъмната мъгла ме поглъщаше. Усетих ръцете му как оправят косата ми и ме полагат да легна на твърдата земя, а след това  се доближи още повече до мен  тихо, нежно ми прошепна:

    - Поспи, а след като се събудиш ще поговорим. Свърши много полезна работа, мъниче.
            Обзе ме тъмнина.
           Когато се събудих отново лежах в леглото в стаята си. Меките завивки  с аромат на люляк сякаш никога не бяха се разделяли с мен. Завъртях се настрани и на стола до мен бяха дрехите, които по-рано Мегуми ми беше дал. А след това… О!
    Както лежах ме поля студена пот. Стахах от леглото и погледнах през прозореца. На вън все още беше ден. Какво се случваше? Да не би да бях сънувала всичко това? Надали. Ако беше сън, то тогава дрехите нямаше да са тук на стола! Какво се случваше. Погледнах тялото си. На него все още беше дадената назаем тениска, но с кръв по нея. Започнах да търся следи по вече крехкото ми тяло, но нямаше такива. Тогава на кого беше кръвта?
    Мегуми!

    Тичешком излязох от стаята и в коридора ме удари истината в лицето. Студен късен есенен вятър се раздуха и голите ми крака настръхнаха. Пред стаята, която обитавах бяха всичките ученици, с които по-рано се бях запознала. Розовелкото, киселото момиче и Мегуми. Двамата се погледнахме, но той първи отклони поглед видимо смутен. Руменина тръгна по изящното му лице, а аз все още не разбирах защо.
    О!
    Още едно ново просветление - ние се бяхме целунали.
    - Хелена, всичко наред ли е? - розовелкото ме попита докато все още метеше. Погледът му беше разтревожен, но и любопитен.
    - Да, така мисля.
    - Това е добре. А можеш ли да готвиш, защото кухнята е разрушена, а ние нямаме нищо за ядене. С Мегуми ще идем да вземем нещо от магазина, а ти ако искаш с Кугисаки може да видите все пак дали нещо не е оцеляло и след това да сготвите. - продължи да говори розовелкито, но вече мисловно чешещ се по главата.
    - Добре. - отново отроних, докато момичето до мен само се расърди още повече.
    Дали това не и беше в чара - да е все сърдита?

     

Коментари за глава 6

Публикувай своето мнение...

Интересно ми е какво ще стане с Мегуми и Хелена. До тук историята ми харесва. Продължавай така :3

Благодаря 💖 💖 💖 В най-скоро време ще има нова част 💖 💖 💖

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾