"Проблемът" на едно нормално момиче.

 В хладна, късна вечер една щастлива двойка тийнейджъри седна на ресторант и си поръча за ядене. 

 - "Ахх.. преядох." - измрънка Кохей и се засмя 

 - "Не трябваше да поръчваш толкова много." - каза приятелката му Юмеко.

 - "Хаха, така е. Кажи Юмеко... няма ли да си поръчаш друго освен салата? Няма нужда да се сдържаш. Може да поръчаме десет ако искаш."

  - "Неп. Наядох се." - отвърна тя с усмивка.

 - "Найстина? Нищо чудно че приличаш на модел! Искаше ми се и аз да бях така. Уникална си!"

 - "Ти просто ядеш твърде много, Кохей." 

 - Кохей се засмя и каза - "Вярно си е."

 След малко влюбените се прибраха.

 Юмеко съблече дрехите си, като остана само по бельо и сутиен, и влезе в банята. Погледна се в огледалото и си помисли 

 - "Хах... Разбира се, че ще бъде изумен. Аз съм "специална" все пак." - и се усмихна. - "От малка никога не съм яла много. Дори и да съм гладна, ще се засия само с няколко бисквитки. Хората винаги са ревнували... Но за мен, те просто са странни. Не разбирам как хората напълняват. Ако искат да отслабнат, просто могат да спрат да ядат толкова." - след това продължи със самодоволна усмивка - "Е, разбира се Кохей е луд по тази изтънчена фигура. Хехе, аз просто съм родена специална."

  На следващия ден, Юмеко отиде на гости на Кохей. Изведнъж започна да вали силен дъжд. 

 - "Извинявай, но нямам много да ти предложа. Мога да ти сготвя." - предложи й Кохей

 - "О, не няма нужда. Не искам да се натрапвам." - отвърна Юмеко със срамежлив глас и леко се изчерви."

  - "Всичко е наред. Аз обичам да готвя." - каза с усмивка Кохей. 

 Той започна да готви, а Юмеко си мислеше

 -  "За пръв път съм у тях... Значи той обича да готви, а? Аз изобщо не мога. Не съм много гладна, но все пак ще уважа Кохей."

 Не след дълго Кохей беше готов и й подаде чиния с къри - "Заповядай! Дано ти хареса." 

След малко донеде още 5 чинии. 

 -"Хехе, моя грешка, малко се поувлякох. Знам, че не ядеш много." - каза Кохей и се засмя.    -"Не се притеснявай ако не можеш да изядеш всичко." 

Юмеко погледна към чинията и си помисли 

 - "Той се труди, така че ще ям докато не се нахраня добре." 

 - "Благодаря за храната!" - помолиха се двамата в един глас и започнаха да ядат. 

 Юмеко пробва малка хапка и очите й светнаха - "Толкова вкусно!" - каза си тя наум и започна да яде по-бързо.

 - "Харесва ли ти?" - попита я Кохей, а тя отговори с пълна уста - "М?... Да!... Супер е!...". За нула време изяде пет чинии с къри. Тя погледна към корема си. Беше облякла впити дрехи и можеше да се види, че коремът й беше много подут - "Не може да бъде! Изядох всичко!" - помисли си с ужас тя. 

 - "Съжалявам, найстина беше доста." - обади се Кохей. 

 - "Да! Да, много беше!" - отговори Юмеко и се изчерви.

 - "Моя грешка, моя грешка" - отвърна Кохей с усмивка. - "Но, съм толкова щастлив, че изяде всичко. Благодаря ти!" 

 На следващата сутрин, Юмеко и двете й приятелки се събраха на кафене преди часовете в училище да започнат. Тя им разказа за случилото се предната вечер. 

 - "Найстина, имах чувството, коремът ми ще гръмне." - каза Юмеко.

 - "Така е, ти по принцип изобщо не ядеш" - обади се Сакура 

 - "Като мечта е, а? Да имаш гадже, което да ти готви." - присъедини се Ики. 

 - "Така е, и съм му благодарна за това, но трябва да ям умерено." - отговори Юмеко. 

 - "Ти да ядеш толкова много? Трябва да е било супер вкусно, нали?" - попита Сакура.

 - "Е да... Не беше лошо..." - изчерви се Юмеко. 

 Няколко дни минаваха, през които тя все по често посещаваше Кохей.

 - "Всеки път, когато посетя Кохей, той винаги ми готви толкова вкусно, че не мога да спра да ям, докато вече няма нищо на масата." - мислеше си тя. 

 - "Ако трябва да избирам между твойте ястия и храната от магазина, със сигурност избирам теб." - каза Юмеко.  

 - "Радвам се да го чуя!" - отвърна Кохей, докато готвеше унаги. 

 - "Ела." - привика я Кохей - "Храната е готова." 

 Двамата започнаха да ядат.

 Не след дълго, Юмеко отново се беше заситила добре и си мислеше - "Как се стигна дотук? Преди успявах да се нахраня с малко храна... Още една хапка, още една... Не мога да спра."

 -"Трябва много да ти харесва, щом ядеш толкова." - каза Кохей с усмивка.

 -"По принцип не ям толкова много!" - изчерви се Юмеко. 

 Започна да си говори на ум - "Защо става така? Не съм толкова лакома! ...Но и днес изядох всичко..." - тя докосна отново подутия си корем -"Стомахът ме боли... Всъщност е странно приятно. Никога не съм усещала нещо такова."

 След малко Юмеко се прибра, съблече се и отново, по бельо и сутиен, влезе в банята. Погледна се в огледалото и с ужас установи, че е много е напълняла. - "Коремът ми е толкова голям и е започнал леко да увисва, а само коремът е проблем! Бельото и сутиенът ми стягат ужасно! Не искам да го призная, но... Не мога и да го отрела... Възможно ли е... Да съм станала дебела...?" - говореше тя и стискаше корема си с ръце. - "Аз съм различна от другите. Мислех, че съм специална. По този начин... С тази фигура не мога да се покажа пред Кохей. Трябва да отслабна. Трябва да се върна към нормалната си фигура."

 На следващата сутрин, Юмеко си купи спортен анцунг и суичър. След малко Кохей й се обади - "Да, да, много съм заета тези дни. Може би ще се видим след две седмици... Добре съм. Какво може да има?" - отговори му Юмеко "Ще ти се обадя, като се освободя. Дочуване." - каза тя и му затвори. Юмеко излезе в близкия парк, за да потича и си мислеше - "Любимият ми ми готвеше. Бях толкова щастлива, че изгубих контрол. Ще стоя надалеч от Кохей за известно време. Ако се придържам към диетата, ще успея да се контролирам."

 След дългото тичане, тя се прибира много уморена -"Блахх... хъх... Никога не съм била на диета преди... Винаги ли е било толкова трудно? Кой въобще прави това доброволно!? Иска ми се да беше по-лесно. Спокойно... Силната ми воля контролира какво ям. След като Кохей не е тук да ми готви, апетитът ми ще е по контрол."

 След броени минути, тя се нахвърли да яде, каквото имаше у тях. - "Отново го направих.  Минаха две седмици. И вместо да отслабвам... Ето докъде ме доведе гладуването...". Юмеко легна на леглото си и си мислеше -"Продължавам да ям в опити да подтисна глада, но... Имам нужда да ям. Само още веднъж... Още едно негово ястие... И ще бъда щастлива... Сега разбрах... Изобщо не съм специална... Отслабването изобщо не е лесно... Полудяла съм за неговото готвене. Сега го осъзнавам." - мисли си с усмивка и се обажда на Кохей. Отиде у тях, седнаха на леглото и го попита, засрамена - "Забелязал ли си... това, ...че надебелях?" 

 - "Не обръщам внимание на килограмите ти. Интересувам се човече от харак-" 

 - "Давай направо!" - прекъсна го тя. 

 - "... Напоследък... предполагам... доста си се позакръглила..." - отговори той с нерва усмивка. 

 - "Виждам... Мислех си, че съм специална.   Мислех си, че не мога да надебелея. Но откакто не мога да се контролирам, напълнявам все повече. Не успявам да се заситя, докато спазвам диети. Така че... Съжалявам ако съм разочарование за теб." 

 - "Точно обратното е! Бях притеснен, че няма да харесаш готвенето ми. Това, че ти изяждаше всичко и казваше, че ти е вкусно, ме правеше толкова щастлив! Ето защо аз... всеки път си мислих - Какво ли ще хареса следващия път? Така че, не се тревожи... Никога няма да те помисля за разочарование." - успокои я той и се усмихна. 

 - "Н-найстина?" - каза Юмеко, зачервена, с усмивка. 

 Кохей се обръна към нея, хвана нежно китките й и й каза - "Ако искаш... Отсега нататък... Ще можеш да ядеш колкото искаш, докато не се заситиш напълно."

 - "В такъв случай... Ами... Така да бъде!" - отвръща радостно Юмеко. 

 На следващия ден Юмеко молеше Кохей да побърза с готвенето - "По-бързо! Всичко подвига апетита ми все повече!". 

За пореден път, тя изяде всички чинии.

 -"Вкусно ли беше?" - попита я Кохей, усмихнат. 

 -"Беше уникално!" - отговаря радостно Юмеко, докато лежи на земята и е сложила ръце на корема си. - "Докато изпитваш такава радост, няма път назад." - мислеше си тя.