Глава 5, Пропуснати от смъртта
- poli:)
- 11/07/22г.
- Научна фантастика
- 32 Глави
- 401 Прочита
Глава 5Глава 5
П.О.В Никой
След дни по цял ден ходене, всички стигнаха до пункта с коли. Мястото приличаше на голяма бензиностанция. Всичко беше полуразрушено, но джиповете изглеждаха нови. Те нямаха врати или прозорци, а вместо тавана имаше твърд плат.
-Уха, най-накрая стигнахме до колите!-рече Лука с облекчение.
-Край на ходенето!-отвърна с щастие Мишел.
-Не се отпускайте. Въпреки, че вече не сме пеша, пак е опасно. Забавихме се доста и сигурно ще стигнем до Оквар за 2 дена.-каза сериозно Марк.
Рей се доближи до Дъглас. Водачът изглеждаше доста замислен и не обръщаше особено внимание на човека до себе си. Скоро обаче се изнерви.
-Какво искаш от мен?-рече раздразнено мъжът, гледайки към останалите.
-От последната битка нещо изглеждаш замислен.
-Най-малко на теб ще ти кажа.
-Доверието ти към мен е доста ниско. Имай предвид, че ние сме водачите и трябва заедно да взимаме важни решения. Трябва заедно да работим Дъглас.
-Намери си работа и ме остави.
Рей застана пред него, така че Дъглас да го погледне. Погледът на русият изглеждаше все едно знае какво си мисли мъжът. Леко се усмихна и се доближи повече.
-Криеш нещо, нали?-запита Рей.
-Не повече от теб, копеле.
-Аз ли? Хаха, защо си мислиш така?
-Мърдай.
Дъглас не можеше да го търпи повече и го бутна далеч от себе си. Обърна се към групата и грабна вниманието на всички.
-Имаме общо 13 джипа по 4 места и багажник. Разпределете се 12 групи по четирима. Аз ще взема един отделен. След 20 минути тръгваме и ще пътуваме през нощта.
Тишината се наруши и всички започнаха да се разпределят на групи. Дъглас се сля с хората и изглеждаше все едно търсеше някой.
-Лука вземи раниците и ги сложи в багажника.-рече Марк.
-Ясно, ясно. Кой ще кара?
-Аз ще наблюдавам през деня, а Мишел нощта.
-Окей.-съгласи се момичето.
-Чакай, аз не мога ли?
-Ако нещо на нас се случи ти ще си на пост.
-Добре, обаче аз ще-
-Лукас!
И тримата замълчаха. Лука се огледа стреснато. Отдавна някой го е викал с пълното му име. Видя зад себе си Дъглас и побеля като платно. Мишел и Марк също бяха изненадани. Не си и мислеха, че той изобщо му знае името. Не беше от типа хора да обръща внимание на другите.
-Д-да?-запита с треперещ глас.
Водача загледа другите двама със строгия си поглед. Те се опитваха да избягват очен контакт и гледаха в други посоки.
-Ти ще се возиш с мен. Взимай си багажа и идвай.-отвърна той.
-Добре.
Дъглас се насочи обратно към джипа. Лука се обърна към брат си с уплашения си поглед.
-М-Марк? Ще умра ли?-рече тъжно момчето.
-Не естествено. Но за пръв път го виждам толкова раздразнен. Така че и аз не знам. По-добре отивай бързо, че ще стане по-зле.
Лукас бързо се грабна нещата и затича към мъжът. Мишел спогледа Марк притеснено.
-Горкият. Ще се оправи ли?
-И аз не знам. Какво ли е станало, че да е в такова настроение? И изобщо от къде знае за Лука?
-Възможно ли е да е заради последната битка?
-Има такава вероятност.
Момчето тичаше, за да настигне водача. Минаваше покрай хората и се мъчеше да не бутне някой. Най-накрая стигна до джипа. Дъглас беше седнал и до него нямаше никой. Да не би ще се возят само двамата? Тези мисли караха Лука да се тревожи още повече. Доближи се повече и седна на задната седалка.
-Седни отпред.-рече мъжът.
Момчето още повече се притесни. Остави си раницата в багажника и седна до водача.
-Всички ли са вече в колите?-запита той.
-Да.-отвърна с леко трепереш глас.
Това е най-дългият разговор, който е водил с него. Има много слухове за Дъглас, но всички те казват, че е невероятно силен. Хората говорят, че той е много недружелюбен и строг. Обаче водаческите му умения също са невероятни. Лука е стреснат от него, защото не знае какво да очаква.
-Значи тръгваме.
Запали двигателя и изсвири за знак да тръгват. Потегли напред и всички коли го последваха. Първоначално пътят имаше много дупки и пукнатини, но колкото повече пътуваха, толкова по-гладко ставаше. Двамата мълчаха. Дъглас гледаше пътят средоточено, а Лука краката си. Избягваше да го гледа в очите и мислеше защо изобщо го повика. Заради последната битка? Защото го хвана мъртвеца? Заради брат му ли? Може би това е причината. Все пак всички го знаят само като малкият брат на най-добрия снайперист. Няма как да го знае заради друга причина.
Обаче скоро чу как Дъглас се смее. Лука го загледа учудено. За пръв път го вижда да се смее.
-Изглеждаш все едно ще те убия. Спокойно, за сега още няма.
Момчето не можеше да каже нищо. Просто гледаше учудено. Но бързо се промени лицето на мъжът и отново гледаше сериозно.
-Помня когато преди да тръгнем от главния лагер, брат ти ме питаше дали ще може да дойде малкият му брат. Каза ми, че имаше лош мерник и нож не можеше да държи, но въпреки това молеше да си с нас. Принципно отказвам да се движа заедно със слабаци, но той е доста опитен човек за възрастта си и за това приех.
Дъглас пусна волана и натисна няколко бутона на таблото. Колата започна сама да се управлява и вече мъжът се облегна на седалката. Загледа момчето в очите и въздъхна тежко.
-В предните битки си въобще не участваше. Стоеше отстрани и гледаше как умират хора. Дори и един от най-добрите бойци умря-Том. Той беше невероятен човек, а аз рядко уважавам хора.
Момчето наведе глава надолу и косата покри очите му. Стискаше юмруци от гняв за слабостта си.
-Последната битка обаче като те видях нареден с групата от биещите се, си мислех, че ти просто си поредното пишлеме което няма да оцелее без по-големия си батко и че ще бъдеш само пречка. Но видях начина ти на битка. Без оръжие. Чиста сила. Лично аз винаги съм харесвал да се бия с чиста сила, но обстоятелства не ми го позволиха. Но ето те теб. Мязаш на пълен ненормалник. Но се биеше без колебание.
Лука изгледа учудено. Не очакваше да получи някакъв вид комплимент от него.
-Аз...благода-
-Но! Не ме прекъсвай.-рече с леко злобен тон. Момчето веднага млъкна и се заслуша.
-Въпреки силата си ти не беше внимателен. Само най-големият тъпак ще позволи да го хванат за крака по този начин. Истина е, че въпреки, че телата им са полумъртви е трудно да им откъснеш главата от първия опит, но това не означава, че трябва да се перчиш. Убил си само един, не сто.
-Наясно съм с това. Исках повече да помогна. И не искам да бъда спасяван повече от брат си.
Дъглас го гледаше със замислен поглед. Доближи се до него и огледа тялото му. Хвана долната част не тениската му и я вдигна, откривайки фигурата му.
-К-какво правиш?-запита притеснено Лука.
С пръст той посочи корема му. На лявата му част имаше белег. Изглеждаше все едно раната е била голяма и дълбока.
-Този белег пак ли е от жалък опит да участваш в битка? Видях го докато се биеше.
-Не, това е когато се опитвах да се бия с...... нож. Но случайно се порязах.
-Случайно си се порязъл толкова дълбоко?
-Ъм...да...
Мъжът го пусна, въздъхна тежко и отново се облегна на седалката. Измърмори си нещо под носа, но момчето не го чу. Извади кутия цигари от джоба си и запали една. Гледаше пътят напред отново замислено.
-Ще те питам последно нещо. От отговора ти ще зависи дали ще те хвърля на пътя или не.
Лука стисна юмруци и го гледаше сериозно. Част от него се притесняваше, но нямаше намерение да бъде изхвърлен от него.
-Като знаеш, че си слабак защо си тук? С какво ще помогнеш на останалите да оцелеят?
