Глава 4, Пропуснати от смъртта
- poli:)
- 11/07/22г.
- Научна фантастика
- 32 Глави
- 401 Прочита
Глава 4Глава 4
Въпреки, че откъснах главата на един мъртвец, все още имаше много от тях. Веднага станах, но като се обърнах видях, че мъртвеца, на който отскочих по-рано, отново тичаше към мен. Тия същества наистина са бързи! Бях готов отново да го ударя, но внезапно се спря и започна да крещи. От гърдите му се показа острие на нож. След това и ръка на човек премина, разрязвайки тялото на заразения.
Съществото падна на земята и видях, че това беше Мишел.
Съществото падна на земята и видях, че това беше Мишел.
-Мише-
-ХЛЕБАРКИ ЛИ ИМАШ ВМЕСТО МОЗЪК!?-започна тя да ми крещи. Изглеждаше все едно беше готова и мен да наръга.
Учудих се, но отново я загледах и осъзнах.
-Отдавна не сме се виждали Лиза.-рекох с усмивка.
-Какво ми се хилиш!? Мислиш, че откри топлата вода ли? Всеки може да им откъсне главата.
-Но защо?
-Боже мой, ти наистина си глупав. Тези неща са полу-мъртви. Половината им клетки са мъртви и тялото им се разгражда.
-Оо, това обяснява нещата!
-Мишел, Лука! Не се разсевайте!-чухме глас зад нас.
-НАРЕЧИ МЕ МИШЕЛ ОЩЕ ЕДИН ПЪТ И ТИ ОТКЪСВАМ ГЛАВАТА!-започна отново да крещи.
Тя се обърна раздразнено и продължи да се бие с останалите.
Доста време мина от както говорих с Лиза. Тя принципно се разменя с Мишел по време на битка, а аз принципно седя в безопасната част. Въпреки, че е доста по-злобна от Мишел, тя е добър човек. Донякъде.
Обърнах се и около мен нямаше опоненти. Загледах останалите и бяха останали по-малко от 10. Толкова бързо ли ги победихме? Аз само един убих. Исках повече. Да покажа, че съм добър. Отново ли бях безполезен?
Реших да се върна при брат ми. Останалите мъртъвци бяха обградени от другите хора и те щяха да ги убият.
При следващото нападение трябва да участвам повече. Но трябва нещо да подобря. Какво да е? Единствено мога да кажа, че имам голяма сила. Ужасен мерник имам, не мога нож нормално да държа. Тогава какво?
Докато вървях усетих, че нещо ме хвана за крака. Погледнах надолу и единия от заразените не е бил напълно умрял. Той се опитваше да ми махне кожения екип.
Стреснах се и започнах да се дърпам от него, но съществото здраво ме беше хванало. Какво трябваше да направя!? Удрях го по главата, но не мърдаше.
-Ракзарай се от мен!-рекох, въпреки, че не ме разбира.
Огледах се, но всички се биеха с последните заразени.
Мамка му, какво да правя? Ще се заразя ли?
Внезапно се чу изтрел. Главата на съществото се пръсна на парчета. Отпусна хватката си и отстъпих назад. Най-накрая се успокоих и отдъхнах.
Обаче като се обърнах видях, че изтрелът беше от брат ми. Изглеждаше много ядосан.
Добре, прецаках се...
Отидох при него и той стана от земята.
-Хей, ъм... благодаря ти?-рекох нервно, но той продължаваше да ме гледа все едно иска да ме пребие.
Доближи се до мен и започна да ми сваля екипа и дрехите.
-Ей, какво правиш?-запитах.
-Не мърдай.-рече той.
За мое здраве реших да го послушам.
Внимателно започна да оглежда кожата и тялото ми. От крака до глава. След това се отдръпна и видях, че натисна нещо на рамката на очилата си. Явно с електронният си асистент проверяваше здравето ми. Това не го ли прави почти всеки ден? Доста се дразнех но това, но реших да се замълча.
-Добре, не са те докосвали.-рече той облекчен.
-Можех това и аз да го преценя.-рекох раздразнено. Сега отлично знаех, че следва лекция.
-Как може да си толкова безотговорен? Знаеш ли какво щеше до стане, ако мъртвеца ти беше свалил предпазният екип? Най-малко трябваше кракът ти да отрежем! Дори и да може да сложиш протеза, пак няма да можеш да ходиш нормално.
-Добре разбр-
-Не, не си! Знаех си, че не трябваше да те пускам. Никакъв опит нямаш. Трябва да-
-Успокой се Марк.-чу се глас зад мен.
-Мишел! Или Лиза?-рекох объркано. Тя се изсмя и ме потупа по гърба.
-Мишел е, хаха. И Марк, Лука се справи доста добре за първия си път. Успя да убие един.
-От 46? Не мисля, че е похвално.
-Но ти видя ли го как го уби? Въпреки, че Лиза се биеше, аз видях всичко.
Тя започна да размахва ръце с вълнение, опитвайки се да обясни битката.
-Лука някак си скочи и бутна единия на земята. Той беше във въздуха и докато беше с главата надолу го ритна и откъсна цялата глава на мъртвеца! Въпреки, че е убил един, той го направи по невероятен начин!
Брат ми ме загледа и въздъхна.
-Но да убиеш само един от 46, пак е зле. Дори и да покажеш умения, ако не убиеш достатъчно, си мъртъв.
-Хей, да не ти напомням твоета първа битка. Ти се беше панирал напълно. Нито един не уби, хаха.
Забелязах, че той леко се засрами и запуши устата на Мишел.
-Добре добре, разбрах! Замълчи вече.
Всички започнаха да се събират около дватама водача. Отледах се и като цяло май нямаше ранени или заразени. Дъглас пристъпи напред и започна да говори.
-Бихме се с 46 мъртъвци и всичките ги убихме. Битката мина само с леки наранявания и нито една жертва, което мисля, че е най-голямата ни победа. Утре ще тръгнем от 8, за да си починете повече. Остава ни около един-два дена път пеша, за това изтърпете умората. Сега отивате да спите.
Той се обърна и отиде отново в началото на групата. Рей както винаги, ходеше след него. Всички се върнаха при останалите лагерници. Тези които не се биха бяха готови поне да помогнат да превържат раните на другарите си.
Всички си отдъхнаха приятно, знаейки, че няма тежко ранени. Скоро повечето бяха заспали, но аз останах на пост. Въпреки умората трябваше да пазя. Кой знае кога пак ще ни изненада нещо. Скоро брат ми и Мишел отново заспаха. Имам чувството, че и утре ще слушам конско от него.
Дали, ако бях убил повече той щеше да ме похвали? Този въпрос го мислех цяла нощ. Или дали, ако не ме беше хванал за крака онзи заразен, той щеше да е доволен от мен?
Раздразних се, че толкова глупава грешка можеше наистина да ми коства живота.
Не се усетих кога изгря слънцето. Това е едно от нещата заради които харесвам да наблюдавам вечер. Където и да сме, изгрева винаги е бил красив. Сякъш ми дава надежда, че има смисъл в усилията, които давам.
