Глава 28Глава 28

–Готово е!–рече самодоволно Езикиел.
–Провери ли състоянието на батерията?–запита Лена до него.
–Да, всичко е точно. Чака единствено да отлети.
–Добре. Нека се опитаме да го включим.
–Не е добра идея.–Реми дойде при тях.–Скоро се стъмва. Ще е трудно да го контролираме вечерта. Нека се прибираме в бункера. Утре ще го изпробваме.

Групата се съгласи с решението на жената и всички най-накрая се отправиха обратно към бункера. Въпреки че липсваше мъглата, все още не виждаха добре заради тъмнината.

Този път всички бяха по-мълчаливи от началото. Може би беше заради умората. Не бяха за кой знае колко дълго време навън, за да са толкова отпаднали, но някои от тях се чувствата емоционално изморени.
Бункерът все още беше толкова студен, колкото преди. Щом влязоха, всички останали от лагера ги приветстваха щастливо за изпълнената мисия.

–ЩЕ МОЖЕМ ДА ИЗЛИЗАМЕ НАВЪН!–крещяха весело.

Започнаха да празнуват за новото им начало. Пирът беше голям и се чуваха смеховете на всички. На някои им идваше в повече алкохолът, но празникът беше по-важен от утрешния махмурлук.

Групата на Дъглас не ги касаеше и главно седяха на едно място. Водачът пишеше уискито си, игнорирайки останалите, а по-младите си говореха активно. Въпреки че за тях това не беше голям повод за празник, те бяха обхванати от щастливата атмосфера и се забавляваха. За тях беше рядкост да празнуват и да се забавляват.

***

С идването на есента, започваха и по-ветровитите сутрини. Една част от вятъра беше спирана от високите стени на града, но все още се усещаше.

–Доста е ветровито. Скоро може и студено да стане.–рече Марк, разхождайки се навън.
–Не мисля. В момента е около 32 градуса. Нормална е засега есента.–отвърна брат му до него.
–Да се надяваме така и да си остане.
–А защо трябва ние да отиваме първи при дрона?
–Защо все си по-назад от всички? На твоята възраст всичко разбирах и сам се оправях.
–Дъглас просто ме изрита навън без обяснение! Единствено знам, че отиваме да включим дрона, защото ти ми каза!
–Тъй като не е бил включван от дълго време, трябва да се изчака да загрее. Лена и Дъглас ще дойдат скоро.
–Къде са те?
–Лена вчера пи много алкохол. Все още й е лошо. Дъглас я чака.

Двамата стигнаха отново пред склада и дронът ги чакаше там. Марк носеше в себе си дистанционното за управление. Той отстъпи назад и доближи устройството до устата си.

–Начало на гласови команди: Стартиране.

Дистанционното засвети в отговор на командата. Двамата гледаха машината в очакване да се включи. Въпреки това нищо не се случи. Нито звуци издаваше, нито перките се завъртяха. Марк се зачуди и се опита отново.

–Стартиране.

Братята продължаваха да чакат, но нямаше резултат. Най-накрая устройството отговори на командата с женски глас.
–Повторен опит неуспешен. Причина: Неизправност в машината.
–Неизправност?! Нали я поправиха?–извика Мрак изнервено.
–Може нещо да не са видели вчера?

Лука започна да обикаля дронът в търсене на причината за неизправността. Марк се опитваше да намери проблема чрез устройството. По-малкият се качи върху дрона и го огледа. Опитваше се да намери повредата, въпреки че не разбираше нищо.

–Слизай от там. Просто ще изчакаме Лена да го прегледа.–скара се Марк.
–Просто гледам.

Нямаше много място за вървене отгоре и той седеше на едно място. Започна да рита дрона, очаквайки да го поправи.

–Работи бе!–изпъшка момчето. Внезапно чу скърцащ звук отстрани на машината. Лука се зарадва и веднага скочи на земята. Огледа дрона, но нищо отново не работеше.–Тц, стига де!

Разочарован, той отстъпи назад, за да я огледа за последен път. Отново се чу скърцащият звук и се зачуди. Момчето реши да я обиколи за последен път, когато забеляза един от страничните капаци. Той беше отворен и от него се чуваше скърцащият звук, тъй като вятъра го движеше.

–Толкова лесно ли се отваря? Или не са го затворили добре?–запита се момчето.

Доближи се по капака и го огледа отвътре. Момчето се спря на едно място и загледа изненадано. Чак сега разбра причината за неработещият дрон.

"Защо са срязани кабелите?! Езикиел не ги е видял? Няма как, той прегледа всичко."

–Хей, разбрах проблема!–извика Лукас към брат си. Учуден, Марк веднага дойде и загледа учудено.
–Защо са отрязани?!
–И аз си опитвам да си го обясня. Езикиел имаше най-голям достъп до дрона. Той ли е бил?
–Няма как да е той.
–Но никой друг не го е доближавал.
–Замисли се. Това е твърде очевидно. Той е механик и би могъл да саботира дрона по друг начин, по който ние не бихме разбрали. Което значи, че човекът, срязал кабелите е някой, който има познания за техника. Дори и да е така, кой би искал да ни спира?

Лукас се сети за един човек, който обича да съсипва нещата. Момчето веднага хукна, без да дава обяснение.

–Къде отиваш?!–изкрещя брат му. Марк хвърли последен поглед на скъсаните кабели, опитвайки се да си обясни странната реакция но Лука.–В последните дни той все хуква на някъде.–въздъхна и започна да тича, за да догони момчето.

Лука беше бърз. Доста бърз. Вече нямаше намерение да си мълчи. Вече не му пукаше дали брат му ще разбере или не. Искаше да знае само едно нещо от него.

Стигна пред люка и вместо да слиза по стълбите, директно скочи вътре. Опита се да остане прав, но се претърколи на земята. Спря се за малко, тъй като усещаше болка в крака си.

–Аах! Мамка му!–изкрещя момчето.

Лукас не искаше това да го спира и стана, въпреки болката си. Тичаше по-бавно и стигна до голямата врата. Отвори я и в коридора видя Дъглас и Лена, които се приготвяха да излизат. Момичето се учуди, но го заговори.

–О, Лука? Вече съм по-добре. Тъкмо тръг-

Лука продължи напред, избутвайки момичето, без да й обръща внимание.

–Това е грубо!–издразни се тя. Забеляза куцането на момчето и бързо се притесни.–Чакай, добре ли си?

Лука продължаваше да мълчи и влезе в една от стаите. Марк дотича и се спря задъхано пред тях.

–Къде е Лука?–опита се да си поеме въздух.
–Ъм, той отиде в–

Лена отново не можа да си довърши думите, защото Дъглас й запуши устата.

–Първо ми обясни какво се случва.–рече той.
–И аз не знам. Дронът не работеше и видяхме, че кабелите бяха отрязани. След това Лука хукна.
–Ясно.–той отпуши устата на момичето и тя го изгледа злобно.–Идвай да оправяш дрона.–отвърна мъжът към нея.
–Чакай, къде е Лука? Знаеш ли какво става с него?–запита Марк отново.
–Сам разбери. Приоритет ни е да поправим машината.

Двамата продължиха напред, а Марк стоеше на едно място. Огледа коридора и стаите бяха доста. Бункерът е предназначен да побере поне 3500 души. Сигурно коридорът е поне километър. Би му отнело доста време докато намери правилната стая.

–Дори и да искам да разбера, Лука ще ми позволи ли?–запита се тъжно момчето.

***

Нямаше как Лука да не знае в коя стая е Айден. Постоянно го държеше под око, за да не направи някоя глупост. Но ето, че отново успя. Винаги се промъкваше и правеше всичко незабелязано. Като змия или плъх.
Вратата го отведе до сравнително по-къс коридор от главния. Беше доста по-тъмно и влажно. На всяка врата имаше лампа отгоре, но само една работеше. Без да чака нито секунда повече, той разби вратата със силен трясък.

Стаята беше малка, отново само с една светлина, идваща от нощната лампа. Айден лежеше на леглото си, четейки книга на таблета си. Той не реагира особено на внезапното влизане, но се усмихна приятелски.

–Естествено, че плъх като теб ще бъде в най-мрачната и мръсна дупка.–озъби се Лукас.
–И за какво трябва да благодаря за присъствието ти?
–Писна ми от тъпите ти игрички.–започна да пристъпва напред момчето.–Отговаряй. Ти сряза кабелите, нали?
–Защо мислиш така?–отговори Айден и стана бавно от леглото си, оставяйки таблета си.
–Кой друг да е? Само ти се забавляваш на чуждото страдание.
–Това не е добро доказателство.
–Ще преглътна подигравките и тъпите ти шеги. Ще си замълча и за натопяването ми, но това вече засяга не само мен, но и целия ми лагер.
–Хайде сега, много драматизираш. Всичко това беше просто шега.
–ТОВА Е ШЕГА ЗА ТЕБ?!

Яростта на Лука нарастваше с всяка казана дума на русия. За пореден път искаше да го пребие, но трябваше да се справи с него по мирен начин. Не искаше неприятности от Дъглас или четене на конско от брат му.

–Защо?–опита се да запази спокоен тон момчето.
–Защо ли?–Айден се доближи до Лука и го загледа от близо. Погледът му си остана все същият–игрив и радостен. Изглеждаше все едно можеше да прочете мислите на по-малкия.–Ако трябва да бъда честен, винаги ми е било интересно да те гледам такъв. Яростен си, но нямаш силата да направиш нищо. Точно като инцидента с картата. Знаеше, че аз съм виновен за неуспеха на Марк, но пак не можа нищо да направиш. Дори нямаш смелостта да му кажеш за това. Фактът, че той още не знае прави ситуацията още по-забавна. Да те гледам как се мъчиш да го прикриеш е като комедия за мен.
–Шибан садист.
–Виж, не съм в настроение за битка. И двамата знаем кой ще победи. За това ми позволи просто да ти дам съвет.–сложи си ръката на рамото на Лукас. Тонът му стана сериозен и изглеждаше доста замислен.–Преди време срещнах един странен човек. И той ми каза нещо, което ме накара да си променя мисленето...

Айден стисна силно рамото на момчето. Лука ставаше все по-объркан и се чудеше защо му го казва.

–... спри да мислиш за "стария свят".
–"Стария свят"?
–Мислиш за неща, случили се преди години. И какво, ако разбере? Не е като да съществува университетът в момента. Но нека ти кажа още нещо–с появата на вируса започна промяната на света. "Яж или бъди изяден" е правилният начин на мислене.
–Какви ги говориш? Да не ти хлопа дъската?!
–Не можеш да ми кажеш, че не си го забелязал. Парите губят стойността си и хората вече ги интересува повече какво ще ядат, отколкото сметката в банката им. Технологиите са безполезни, никое оръжие не може да спре разпространяването на вируса, хората не са нищо повече от храна за Черната зараза.
"Какви ги говори Айден? Да не би той да е част от престъпна мрежа? Негов ли е старият телефон?"
–Наистина, какво не е наред с теб?! Първо ме саботираш и натопяваш, а сега ми даваш съвети?
–Радвай се, докато съм добър в момента. Сега се разкарай.–отвърна подигравателно и щастливо.

"Не смятах, че е възможно нечия усмивка да ме дразни толкова!"

Без да се въздържа повече, Лукас замахна с юмрук към лицето му. Силно се надяваше да му избие поне два зъба.

Виждайки опита за удар, Айден отстъпи с крачка назад и му хвана ръката. Стискаше я силно и юмрука на момчето започна да трепери.

–Първият път успя да ме удариш, защото ти го позволих. Не си мисли, че се повтори това.

Русият му извъртя китката и Лука усети остра болка. В същият момент Айден го ритна в колената и дългокосият се строполи на земята. По-големият отпусна хватката и сложи крака си върху гърдите на Лукас и започна да го притиска. Лежащият стискаше зъби и се опитваше да мръдне крака, но без успех.

По-малкият можеше да усети надменния поглед на другия. Айден го гледаше все едно момчето е по-ниско същество от него. Все едно е буболечка, която би настъпил без проблем. Лука бързо осъзна разликите в силите им.

"Мамка му. Победиха ме за 3 секунди. Защо отново губя?"

–Гледаш доста обезнадеждено. Не очаквах толкова бързо да те пречупя.–изсмя се русото момче.
–Тц, добре тогава! Пребий ме! Удряй ме! Прави каквото си искаш с мен! Но повече не се бъркай в живота ми и се остави да си тръгна!–ядоса се чернокосият. Айден го изгледа леко замислено.
–Насилието не е много задоволяващо.
–Доста щастлив ми изглеждаше като дълбаеше корема ми преди години.–подигра се Лука и Айден, чувайки това, го притисна още по-силно.
–Дори и да те пребия сега, раните ти ще минат за няколко дена. Друго си е да нараниш човек емоционално. Раната стои дълбока за дълго време.

"Не мога да му се дам. Той е станал по-откачен от преди."

Лука не желаеше повече да бъде потъпкван от Айден. Бръкна в джоба на панталона си и здраво притисна студения метал.

–Тази война... тази пандемия... този апокалипсис... наистина променя хората... –мърмореше тихо Лукас– ...но ти все едно си бил създаден за този "нов свят". Още отпреди войната с Номания и САЩ ти никога не си имал проблем да гледаш страданието на останалите. Ти никога не си бил нормален.

Момчето извади бокса от джоба си и удари крака на Айден. Русият не очакваше това и отстъпи назад, освобождавайки Лука.

–"Спри да мислиш за "стария свят"" ми казваш? А ти кога си мислил за него?! "Яж или бъди изяден"?! Ще спреш ли да говориш тези глупости?! Въпреки тежкото състояние, в което се намира светът ни, все още има начин да се поправи. За всяка болест има лекарство! Колкото и време да е отнемало, човечеството винаги е откривало лекарство за всичко.
–Нямах намерение да се бием, но щом искаш ще ти го предоставя.

И Лукас нямаше намерение да отстъпва. Врагът му беше доста силен и това го разбра единствено от силната хватка и бързите му движения.

Айден не му даде особено време за мислене и налетя към него. Той замахна с юмруци към Лука и се опитваше да го удари в лицето, но другото момче ги избягваше.

"Много е бърз. Едвам смогвам да се предпазя!"

–Беше толкова отворен, а сега бягаш?! Вече ме ядоса достатъчно, не си мисли, че ще ти го позволя!–извика Айден и хвана китката на Лукас. Издърпа го силно настани и го тресна в стената. Веднага започна да го удря в лицето, разкървавявайки му носа. По-малкият се опитваше да избяга, но русият го хвана за дрехата му и продължаваше да го атакува.

"Насилието не е задоволяващо? Усмивката на лицето ти говори друго."

Лука най-накрая намери отвор и удари нападателя си в долната челюст. Момчето отстъпи назад и Лукас веднага избяга. Въпреки опита си, усети как Айден хваща косата му и, преди да се усети, беше отново на земята.

Заради силния удар в земята на Лука силно му се виеше свят. Чуваше единствено стъпките на опонента си и осъзна, че той се отдалечаваше от него. Тръгва си? Оставя го намира?

"Той няма намерение да се бием. Сигурно иска да ме осакати."

Лука бавно започна да става и избърсваше кръвта от лицето си. Загледа Айден, но той беше с гръб към него. Чернокосият се чудеше какви ги върши, докато не чу внезапен щракващ звук. На Лукас този звук му беше напълно ясен какъв е и замръзна на едно място.

Айден бавно се обърна и усмивката все още беше на лицето му. Някой би си помислил, че е добър и мил човек, ако не беше пистолетът в ръцете му.

Лукас вече не знаеше какво да очаква от него. Как трябва да се биеш срещу опонент, който няма грам симпатия и съжаление за останалите?

–Надявам си да не си забравил, че мерникът ми е добър. Може вече и да съм надминал Марк.
–И сега какво? Ще ме убиеш?

Лука стана от мястото си и Айден се доближи до него. Русият допря пистолета до челото на момчето. Лука можеше да усети студения метал върху кожата си и мигновено настръхна.

–Не знам. Според теб зареден ли е? Има ли предпазител?
–Отново играеш по нервите ми.
–Дори и да е зареден, можеш ли да направиш нещо? Ти нямаш никакво оръжие. Биеш се с ръце? В този свят на лазерните и огнестрелните оръжия? Това е окачено дори и за мен.
–Точно от теб не ми се слушат лекции!–извика момчето и го ритна в корема. Здраво си стисна боксовете и започна да го удря.

Айден в отговор на нападението го удари с пистолета в главата. Лука залитна назад, но се хвана за дрехите на противника си, за да го събори с него. Двамата лежаха на земята, един до друг и Айден отново насочи оръжието си към по-малкия.

–Не мога да определя дали имаш акъл или си глупак. Не смятах, че ще е толкова интересно с теб.–рече русият, пълзейки назад.

Внезапно се чу почукване на вратата. Двете момчета замръзнаха на едно място. Лука беше готов да извика за помощ, но Айден махна предпазителя на пистолета. Чувайки това, момчето веднага замълча.

Чукането продължи, докато вратата не започна да се отваря бавно.

–Айден, тук ли си?

~Авторова бележка~

Ако има хора, които следят историята се извинявам, че не публикувам често. Реално аз пиша главите, но забравям да ги пускам тук. Най-бързо ги пускам в Wattpad, така че ако искате да ги виждате навреме може да четете от там.

Предишна

Глава 27

Глава

Следваща

Глава 29

Глава 28, Пропуснати от смъртта

Глава 28Глава 28

Коментари за глава 28