Глава 19, Пропуснати от смъртта
- poli:)
- 11/07/22г.
- Научна фантастика
- 32 Глави
- 401 Прочита
Глава 19Глава 19
Макао, както останалите градове, не е в най-доброто си състояние. Въпреки голямата заразяемост, можеха да се видят и здрави хора, но всички те се криха, виждайки групата. Гледаха ги все едно носеха заразата със себе си. Техният страх в очите си казваше всичко за досегашните им изживявания. Групата не си е казала нищо с живущите, но знаеха, че не са желани тук.
Небето все още беше облачно, но така и не валеше. Вятърът спря откакто влязоха в града. Въпреки това въздухът се усещаше тежък.
Дъглас вървеше най-отпред и гледаше радара, за да се ориентира в околността. Осъзнаваше положението, в което се намираха и реши да бъде бърз, преди да се е създал някакъв конфликт.
Виждаха се заразени, които бяха затворени в сгради или завързани. Той си представяше града в по-голям хаос и е изненадан, че всичко тук е под сравнителен контрол.
След минути вървене групата се спря пред висока сграда. Изглеждаше около 10 етажна и на външен вид приличаше на мол.
-От тук ли ще вземем провизии?-запита Лена към водача.
-Да. Сега гледам картата на мола.-рече той, неотделяйки поглед от таблета.-Има хранителни магазини на 3, 5 и 8 етаж. Рисковано е да ходим на по-горните и за сега отиваме на третия. Ще се изкачим по аварийното стълбище.
Групата тръгна към аварийният изход и стигайки там забелязват, че вратата откъртена със сила. Дъглас посяга към пистолета си и махна предпазителя, готов да стреля всеки момент. Бавно започва да се изкачва и останалите правят същото.
Скоро стигат до първият етаж. Той е пълен с магазини за детски играчки и дрехи. Повечето витрини бяха счупени, беше пълна тъмнина, а единствената светлина идваше от прозорците. Можеха да се видят трупове и заразени, но никой от тях не мърдаше. За групата нямаше нищо, което ще им трябва от тук и придължиха да изкачват.
Във вторият етаж имаше главно магазини за бижута и скъпоценности. Точно като предният етаж, витрината бяха изпочупени, но и стоката беше заграбена. Сигурно в хаоса хората са решили да ограбят магазините, за да забогатеят, но колкото и пари да имаш, то те отдавна са си загубили стойността.
Всички продължиха да се изкачват, обаче и да искаха нямаше как. Стълбището за третият етаж беше затрупано с камъни. Дъглас се издразни и отново гледаше картата на търговският център. Чуваха се разговорите и притесненията от групата. Толкова път са извървели и сега нямат шанс да вземат провизии?
-От другата страна на етажа има още едно стълбище. Към него ще се запътим. Внимавайте къде стъпвате и не вземате нищо, което ще ви е ненужно.-рече водача.
Всички смениха посоката си и тръгнаха през етажа. Самото място беше огромно. То е само един етаж, но имаше най-малко 50 магазина на него. Те навлизаха все по-навътре и им се наложи да използват фенерите си. Трябваше да заобикалят, тъй като доста от пътищата бяха затрупани с камъни. Въпреки, че сградата беше в развалини, тя е и доста стабилна. Можеше да се върви нормално, без притеснения за поредно срутване.
Не след дълго стигнаха до стълбитещо. За тяхно щастие, то беше в добро състояние и се изкачиха до следващият етаж. Колкото по-нагоре отиваха, толкова повече се виждаше светлина. Като стигнаха на етажа ги огряха силната светлина на лампите. Дъглас се зачуди, тъй като няма ток в сградата.
Изведнъж се чу звук от зареждане на оръжие. Водачът се спря и насочи пистолета си към източника на звука. Пред тях имаше група от хора, които бяха насочили оръжия към тях. Всички те бяха облечени във военна екипировка и оръжията им бяха сравнително добри.
Дъглас осъзна ситуацията, в която се намираме и бавно вдигна ръцете си във въздуха.
-Кои сте вие?-пристъпи напред един от мъжете. Не можеше да се види лицето му, тъй като носеше предпазна маска и очила.
-Не сме тук да се бием. Искаме само провизии.
-Питах кой си ти, не защо си тук.
-Аз съм Дъглас Хаген. Водачът на тази група.
Чувайки името му, хората в черно започнаха да си шепнат неспокойни. Дъглас не очакваше по-различна реакция и въздъхна тежко.
-Дъглас Хаген? Какво прави човек като теб тук?
-Мисля, че вече ти казах защо съм тук.
-Не даваме храна безплатно.
-Ще търгуване щом искате, но за предпочитание ще е, ако си свалите оръжията.
Мъжът пред него се замисли и даде знак, за сваляне на оръжията.
-Последвайте ни.
Дъглас свали ръцете си и прибра пистолета си. Групата ги последва и стигнаха до място маси за хранене.
-Може от групата ти да седнат тук, а с теб да поговорим насаме.-рече мъжът. Водачът се съгласи и двамата отидоха в един от офисите на етажа.
Марк отиде към един от диваните и сложи Лукас да лежи. Той седна до него и не спираше да го гледа, очаквайки да се събуди.
-Доста хора си заминаха днес.-рече тъжно Мишел.
-Така е.-отвърна Марк.
-Това не означава, че трябва да се предаваме Марк, радвай се, че ние сме живи и здрави.
-Добре съм. Не за пръв път се случва нещо подобно. Все пак от дълго време пътуваме в такива лагери.-обърна се той съм момичето.
-Знам, че разбираш, но изглеждаш тъжен.
-Просто...аз самият не знам какво да правя.
-С кое?
-Предполагам с...предполагам, че с-
-Лука се събужда.-рече Димитри. Марк без да довършва думите си, веднага се обърна и забеляза как бавно мига брат му.
-Къде...?-рече сънливо момчето.
-Събуди се най-накрая. Как се чувстваш.-запита брат му.
-Гади ми се.
-Толкова ли силно се удари в гредата?
Лука изглеждаше объркан от въпроса, който му зададе, но забеляза лекото кимване на Димитри.
-Да, предполагам. Скоро ще се оправя.-отвърна, ставайки бавно.
-Лежи, ако още ти е зле.
-Ще се оправя ти казах. И къде се намираме?
-В мола сме. В момента Дъглас преговаря за провизии.
-Преговаря? Значи от друга група ще вземем провизии?
-Стига да се получи сделката.
Офисът, в който беше Дъглас беше в доста добро състояние в сравнение с останалите етажи. Като цяло този етаж изглеждаше добре поддържан.
-Тук живеете?-запита той.
-Да.-отвърна мъжът сядайки на бюрото.-Затвори вратата след теб.
Той изпълни заканата му и седна на стол пред бюрото. Имаше няколко монитора, които бяха свързани с камерите на сградата. От там водачът се досети как са ги пресрещнали. Мъжът срещу дъглас започна да сваля екипировката си, включително тази от лицето му. Дъглас се изненада, разбирайки кой е пред него.
-Мадши сержант Вълков?
-Вече съм Старши сержант. Доста неща се промениха, от както си тръгна Полковник Хаген.
-Не ме наричай така повече. Знаеш, че от дълго време не съм в армията.
-Това, че не работиш повече не отмива твоите постижения. Радвам се да те видя.
-Като се радваш да ме видиш, защо трябваше да го изиграваш това със засадата на стълбището?
-Предположих, че не желаеш да говориш много за нещата, които се случиха в армията. За това реших насаме да останем.
-Означава ли, че ще ни дадете провизии?
-Колкото и да искам, не мога да ти ги дам безплатно. Имаме излишък, но той ни е резерв.
-Не е нужно да е много. В момента сме с влак и целта ни е Назика.
-Искате в Назика? Отдавна не съм чувал информация от там. Не мисля, че има жив човек там.
-Така е, но и от там ще вземем провизии, за това не искам много.
Мъжът се замисли, гледайки мониторите до себе си.
-Колко човека и за колко дни?
-35 сме за 4 дни.
-Ще ти ги предоставя за 150 000 шинка.
-Доста висока цена за храна и вода.
-Принципно за толкова ги продаваме, но за теб бих я смъкнал до 60 000 при едно условие.
-Да го чуем.
Вълков отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади папка с документи.
-Въпреки, че не работиш вече в армията, ти си бил по-висок чин от моят и за това сигурно си имал по-голям достъп на информация от мен. За това искам да те питам само няколко въпроса.
На Дъглас не му харесваше на къде отива този работа и се облегна със скръстени ръце. Вълков обърна няколко листа към бившия полковник и го загледа сериозно в очите.
-Какво знаеш за СВО?
Дъглас ни най-малко не очакваше да чуе този въпрос. Не промени изражението си, но и не каза нищо. Мълчеше и гледаше документите пред него.
-Няма как да не знаеш. Тази огранизация беше тясно обвързана с хора от по-високите чинове.
Дъглас продължаваше да мълчи.
"Заради това е искал да остнем насаме."
-Малко са живите, които знаят подобна информация. За това и ако трябва ще дам нови оръ-
-Изглежда, че цената ще си остане 150 000 шинка.
-Сигурен ли си? В днешно време няма да намериш храна за толкова евтино.
Дъглас си стана от мястото и се насочи към вратата без да се замисля отново.
-Слушай момче. Тази информация я пазя не защото искам, а защото трябва. Съветвам те да не питаш повече такива неща, защото ще съжаляваш.
Вълков стана и удари с ръце ядосано масата.
-Знам какво е представлявала тази организация и знам, че тя крие причината за цялото това нещастие на хората. Какво толкова не можеш да споделиш?
-Подобна информация не би се равнявала на сделката която ми предлагаш. Тя е най-малко милион шинка.
-Милион!? Само за информация!? Как по дяволите...?
На водачът не му се говореше повече по тази тема и отвори вратата, за да излезе.
-Подгответе провизиите, а аз ще се оправя с парите.-рече последно и затвори вратата.
