Глава 18, Пропуснати от смъртта
- poli:)
- 11/07/22г.
- Научна фантастика
- 32 Глави
- 401 Прочита
Глава 18Глава 18
Дори и докато седеше на едно място, тялото му постоянно се мърдаше. Нервно удряше кракът си в земята и не спираше да щтрака с химикал в ръка. Погледа му не се отделяше от прозореца, все едно очакваше групата да се върне всеки момент.
-Тц, не ме интересува вече какво мисли брат ми. Отивам!-рече Лука ставайки рязко от масата. Димитри не стоя на едно място и хвана ръката на приятеля си.
-Дори и да отидеш какво ще направиш?
-Не знам, но не издържам тук. Имам усещането, че нещо не е наред.
-Успокой се, отново те обхваща тази парано-
-Не съм луд, по дяволите! Ако отново маскираното копеле се появи, никой от групата няма да може да се бие срещу него!
-Маскирано копеле?
Внезапно радара на масата започна да издава звук с червена светлина. Двамата спряха да говорят и се доближиха да видят причината за сигнала. Около влака нямаше никой и се чудеха защо има сигнала.
-Проблем ли има с устройството?-запита Димитри.
-Невъзможно е машината да греши. Нещо друго става тук.
Лука огледа внимателно картата. Увеличавайки мащаба забеляза огромна група от индивиди насочвайки се към влака. Пред групата има още една по-малка, движейки се в посока към града.
-Мъртъвците са се насочили към екипа ли!? Това са много!-рече Дими. Веднага се насочи към вратата и започна да я рита.-Трябва да ги спрем! Те са най-малко 100!
Лука седна на стола и стискаше юмруци и зъби.
-Дори и да искаме не можем да разбием вагона. Метала е здрав.-отвърна той.
-Тогава прозорците!
-От стоманено стъкло са. Чупенето им е невъзможно, дори и с твоите метални крака. Обаче....
Лука стана от мястото си и дръпна стола към средата на стаята. Качи се на него и Димитри веднага разбра идеята му.
-Аварийният люк!-рече щастливо Дими.
-Здраво е затегнат. Не мога да мръдна дръжката.
-Чакай ще помогна.
Дими се качи на стола до Лука и двамата се опитваха да мръднат дръжката. Малко по малко започна да се разхлабва и люкът се отвори автоматично. От силата, която Димитри вложи той загуби баланс и се струполи върху приятеля си. Двамата лежаха на земята, но удещаха вятъра, който идваше от тавана.
-Отвори се. Бързо да отиваме!-рече Лукас и веднага стана от земята, взимайки екипировката си.
Двамата се изкачиха и стояха на покрива на вагона. Вятърът ставаше все по-силен. Около тях беше пълна пустош. Всичко беше изсъхнало, без капка живот. Вятърът продължаваше да се усилва и облаците в небето показваха, че наближава буря. Лука погледна отново радара и забеляза, че двете групи са се смесили.
-Вече са започнали битката. Трябва да побързаме.-рече той.
-Има ли смисъл?-отвърна неуверено Димитри.
-Стига си се двумял, по дяволите!-рече ядосано Лука.-Наясно съм, че ако отидем там сигурно ще умрем, но просто...
"ТВОЯТА РАБОТА Е ДА СИ БЕЗПОЛЕЗЕН, ТАКА ЧЕ СИ ОСТАНИ ТАКЪВ!"
"Не осъзнаваш ли, че единственото, в което си добър е да бъдеш манипулиран?"
-....просто не мога да ги оставя.
-Защо толкова много настояваш?
-Ако не искаш да дойдеш ще те разбера. Аз също се страхувам, но не мога да стоя тук.
-Ако не искаш да дойдеш ще те разбера. Аз също се страхувам, но не мога да стоя тук.
Лукас се обърна и скочи от вагона. Стъпи на сухата земя и загледа посоката, към която бяха тръгнали останалите.
"Поздравления Лукас Карсън! Съсипа бъдещето на собственият си брат!"
Той вървеше все по-бързо и по-бързо и без да се усети вече тичаше. Главата му беше претрупана с мисли и беше яростен.
-Не бива никой да умира...вече умря Том. Не бива и останалите. Не бива да съм безполезен отново!
***
Кръв. Навсякъде имаше кръв. Вече не можеше да се познае дали е на мъртвец или човек. Имаше и трупове. Много трупове. Повечето бяха на заразени. Други не. Почти половината врагове бяха паднали, но всички бяха на предела на силите си. Някои заради умората си се разсейваха и това бе пагубно за тях. Марк стоеше на разстояние и стреляше, но трябваше повече от един куршум, за да убие заразен. Въпреки, че стоеше на едно място, стресът го изморяваше. Дъглас не е свалял гарда си и продължаваше да размахва острието си и да стреля с пистолет без проблем. Той можеше да издържи още дълго време, но се притесняваше за останалите. Цялата битка беше доста интензивна, а е продължила само 30 минути.
"Да използвам граната? Тогава ще трябва да отдалеча всички на една страна. Но в този хаос ще стане трудно."
-Какво ще правим Дъглас?-запита притеснено Мишел.
-Мисля в момента. Трябва да съберем всички заедно.
-Не мисля, че ще е възможно в момента.
-Тогава трябва да-
Силен звук се чу от средата на бойното поле. Все едно нещо се удари в земята. Усети се вибрацията под краката им. Дъглас изтича да види какво се случва и видя огромна метална греда запита в земята и под нея около петима, вече мъртви заразени. Мъжът огледа внимателно и забеляза, че това е част от релса. Опитваше се да осмисли случващото се, тъй като гредата е ненормално тежка, за да някой да я забие така в земята.
-ДЪГЛАААС!-чу се крясък от далеч. Водачът се обърна и забеляза две фигури в далечината. Но по гласа му беше ясно кой е.-Ще хвърлям на сляпо!
"Хвърля? Това тежко нещо?"
-Готов ли си Дими?
-Давай.
До Лука имаше още няколко метални греди и той взе една от тях. Влачеше я до приятеля си и се засили. Стисна силно мускулите на тялото си и с цяла сила я хвърли във въздуха. Частта летеше на 5-6 метра от земята. Дими не остана по-назад и скочи във въздуха на същата височина. Неговите протези засветиха отново и сложи краката си на гредата. Дори и секунда не мина, когато от крайниците му изстреляха въздушна вълна, която накара гредата да лети право към мъртъвците. Отново удари няколко от тях, слагайки край на живота им. Дъглас разбра идеята им и реши да ги използва.
-Всички! Наблюдавате къде ще падат гредите и привличайте заразените там.
Всички се съгласиха с водача си. Марк беше изненадан, че брат му е тук, но не можеше да каже нещо.
Димитри и Лукас продължиха по същият начин да изстрелват. Останалите единствено бягаха от мъртъвците и ги насочваха към местата, на които ще бъдат ударени. След още 6-7 такива удара, най-накрая всички врагове бяха победени.
Останалите оцелели крещяха от радост за победената битка. Прегръщаха се и се успокояваха. Имаше и други, които скърбяха по умрелите си приятели.
Марк най-накрая отиде да види брат си. Чувстваше се гузен, че го заключи във вагона и искаше да му се извини. Но докато отидеше там забеляза червеното му лице, потта по него и необичайно тежко дишане. Подпираше се на приятеля си, все едно не можеше да стои прав сам. Имаше вид на болен и веднага се отдалечи от Димитри. Момчето падна на колене и започна да повръща. Дими изгледа притеснено, а по-големият брат веднага изтича до него.
-Какво му стана!?-запита той към Димитри, помагайки на братчето си да стане.
-Той...удари една от гредите в корема си и му стана лошо.
-Как е възможно да стане това от просто удар в корема?
-Гредата е тежка! Нормално е това.
Марк не обърна особено внимание на обяснението, а гледаше състоянието му. Скоро Лука остана в безсъзнание и Марк го взе в ръцете си. Не след дълго се появи и Дъглас, за да види какво се случва.
-Какво му има на този?
-Гредата го е ударила в корема и припадна.
Дъглас изгледа Димитри, но момчето просто отвърна поглед. Доближи се до припадналият и го огледа. Скоро се обърна и продължи в посока към града.
-Нямаме време да се връщаме, за да го оставяме във влака. Носете го на гръб.
-Чакай, не мисля, че е добра идея това. Мога да остана с него тук, докато се оправи.-рече Марк. Водачът се спря и се обърна.
-Изглежда, че брат ти не е такъв страхливец, Марк. Ти си уплашен, не той.
Водачът продължи пътя си и събираше цялата група, за да продължат пътя си. По-големият брат не казваше нищо, а само гледаше Лука. Стискаше зъби, заради думите на водача му.
-Димитри, носи ми нещата. Лука ще е на гърба ми.
-Д-добре.
~Авторова бележка~
Знам, че не публикувам често, но се старая да я напиша, защото по-нататък става по-интересна. Все пак благодаря за 300 четения! Ще се радвам, ако напишете в коментарите дали ви е интересна, за да публикувам по-често.:)
