Глава 17, Пропуснати от смъртта
- poli:)
- 11/07/22г.
- Научна фантастика
- 32 Глави
- 401 Прочита
Глава 17Глава 17
-Мишел може ли още от водата ти?-запита Дими.
-И моята вода е на свършване. Питай Марк, може би той има.-отвърна момичето.
-Дадох малкото ми останала на Лука, защото и неговата свърши.
-Няма ли да спираме скорооо?-рече уморено Лукас.
-До Назика има още около 2 дена път.-отвърна отчаяно приятелят му.
-Няма да оцелеем до 2 дена! Трябва да спрем някъде.
-Той бърза да стигнем до там и го разбирам. Може би да го питаме?
-Недей Мишел. Той само ще се ядоса. Сигурен съм, че осъзнава положението и знае за намаляващите ни провизии. Имаме храна за още един ден, така че се постарайте да я пестите.-рече Марк.
-Нямаме избор освен да спрем в Хонг Конг.-рече Лена.
-Няма шанс там да спрем. Града е пълен с Черна зараза.-отвърна водачът.
-Тогава предлагаш да умрем от глад? Не мисля, че е по-добрата опция.-каза Рей.
-Той има право. Естествено, че има градове с по-ниска заразяемост, но релсите около тях са блокирани. Хонг Конг е на 3 часа от тук и ще има провизии.
-Друг град след него няма ли?
-До него е Макао. Трябва да проверя дали има път до него.-момичето загледа големия екран и разглеждаше линиите на влака. Реслите минаваха точно покрай Хонг Конг и по данни на компютъра, изглеждаха в добро състояние.-Какво мислиш?-запита тя.
Дъглас стоеше замислен и оглеждаше картата. Назика все още беше далеч и нуждата от храна и вода беше неизбежна. Веднага отвори картата на таблета си и огледа Макао. Контактът със заразени трябва да бъде избягван на всяка цена. Не трябва да обикалят града в търсене. Да изпрати няколко човека и да вземат набързо малко провизии? Въпреки, че ще се запази прикритие, пак е рисковано. Тогава цялата група на едно единствено място да се насочат, вместо да се разделят на случайни посоки?
-От Братск не сме губили хора и исках така да си остане, но нямаме избор. В центъра на града има голям мол. В него мисля, че ще има всичко нужно.
-До сега казваше, че е опасно там, а сега искаш директно в центъра да отидем?-запита Рей.
-По-добре ще е от това да се разделяме. На по-малки групи съвсем ще ни избият. Трябва да бъдем бързи.
-Щом си казал.
-Механичке, прати съобщение на всички.
-Ясно.
-Лена ми прати съобщение?-запита Димитри.
-Явно на всички е пратила.-отвърна Марк.-Дъглас е казал, че ще се отбием в Макао за провизии. Но там е висока заряемостта и трябва да сме подготвени.
-Решил е да поемем риска?-запита Мишел.
-Разбирам го. Положението е отчайващо. Лука, няма ли да е по-добре, ако останеш тук?
-Какво? Няма да оставам!
-Това е сериозно. Там е касапница в момента. Неопитен си. Ако те обхване отново онази параноя ставаш пътник.
-Не съм слаб! Как ще натрупам опит, ако-
-АКО ТРЯБВА ЩЕ ТЕ ЗАКЛЮЧА ВЪВ ВАГОНА, НО НЯМА ДА ОТИДЕШ!-изкрещя внезапно по-големият. Лука го загледа издразнено, но не каза нищо. Марк се обърна и седна обратно на бюрото.
"Отново. Отново се държи с мен все едно съм дете. Не искам повече да съм безполезен."
-Лука, няма нищо лошо в това да останеш. Битката е опасно нещо. Ще натрупваш умения в по-малки сражения. Аз си загубих окото в битка, тъй като бях неопитна. Не искам и ти да загубиш нещо.-започна Мишел да успокоява Лука. Момчето отново нищо не каза, а просто легна на леглото с гръб към всички.
-Дими защо и ти не останеш тук? За теб също е опасно.-продължи момичето.
-Добре, тук ще стоя.
-Благодаря, че разбираш.
-И моята вода е на свършване. Питай Марк, може би той има.-отвърна момичето.
-Дадох малкото ми останала на Лука, защото и неговата свърши.
-Няма ли да спираме скорооо?-рече уморено Лукас.
-До Назика има още около 2 дена път.-отвърна отчаяно приятелят му.
-Няма да оцелеем до 2 дена! Трябва да спрем някъде.
-Той бърза да стигнем до там и го разбирам. Може би да го питаме?
-Недей Мишел. Той само ще се ядоса. Сигурен съм, че осъзнава положението и знае за намаляващите ни провизии. Имаме храна за още един ден, така че се постарайте да я пестите.-рече Марк.
***
-Нямаме избор освен да спрем в Хонг Конг.-рече Лена.
-Няма шанс там да спрем. Града е пълен с Черна зараза.-отвърна водачът.
-Тогава предлагаш да умрем от глад? Не мисля, че е по-добрата опция.-каза Рей.
-Той има право. Естествено, че има градове с по-ниска заразяемост, но релсите около тях са блокирани. Хонг Конг е на 3 часа от тук и ще има провизии.
-Друг град след него няма ли?
-До него е Макао. Трябва да проверя дали има път до него.-момичето загледа големия екран и разглеждаше линиите на влака. Реслите минаваха точно покрай Хонг Конг и по данни на компютъра, изглеждаха в добро състояние.-Какво мислиш?-запита тя.
Дъглас стоеше замислен и оглеждаше картата. Назика все още беше далеч и нуждата от храна и вода беше неизбежна. Веднага отвори картата на таблета си и огледа Макао. Контактът със заразени трябва да бъде избягван на всяка цена. Не трябва да обикалят града в търсене. Да изпрати няколко човека и да вземат набързо малко провизии? Въпреки, че ще се запази прикритие, пак е рисковано. Тогава цялата група на едно единствено място да се насочат, вместо да се разделят на случайни посоки?
-От Братск не сме губили хора и исках така да си остане, но нямаме избор. В центъра на града има голям мол. В него мисля, че ще има всичко нужно.
-До сега казваше, че е опасно там, а сега искаш директно в центъра да отидем?-запита Рей.
-По-добре ще е от това да се разделяме. На по-малки групи съвсем ще ни избият. Трябва да бъдем бързи.
-Щом си казал.
-Механичке, прати съобщение на всички.
-Ясно.
***
-Лена ми прати съобщение?-запита Димитри.
-Явно на всички е пратила.-отвърна Марк.-Дъглас е казал, че ще се отбием в Макао за провизии. Но там е висока заряемостта и трябва да сме подготвени.
-Решил е да поемем риска?-запита Мишел.
-Разбирам го. Положението е отчайващо. Лука, няма ли да е по-добре, ако останеш тук?
-Какво? Няма да оставам!
-Това е сериозно. Там е касапница в момента. Неопитен си. Ако те обхване отново онази параноя ставаш пътник.
-Не съм слаб! Как ще натрупам опит, ако-
-АКО ТРЯБВА ЩЕ ТЕ ЗАКЛЮЧА ВЪВ ВАГОНА, НО НЯМА ДА ОТИДЕШ!-изкрещя внезапно по-големият. Лука го загледа издразнено, но не каза нищо. Марк се обърна и седна обратно на бюрото.
"Отново. Отново се държи с мен все едно съм дете. Не искам повече да съм безполезен."
-Лука, няма нищо лошо в това да останеш. Битката е опасно нещо. Ще натрупваш умения в по-малки сражения. Аз си загубих окото в битка, тъй като бях неопитна. Не искам и ти да загубиш нещо.-започна Мишел да успокоява Лука. Момчето отново нищо не каза, а просто легна на леглото с гръб към всички.
-Дими защо и ти не останеш тук? За теб също е опасно.-продължи момичето.
-Добре, тук ще стоя.
-Благодаря, че разбираш.
Мишел се доближи до Димитри и започна да му шепне.
-Наблюдавай и Лука. Познаваме го.
Димитри беше приятел с Лука, но не се познаваха от дълго. Знаеше, че Лука се втурва без да слуша никой, но би трябвало и самия той е наясно колко е опасна ситуацията.
Не след дълго влакът спря на няколко километра от града. Дъглас сметна, че ще са по-незабележими, ако отидат пеша. От 48 души отиват 28. Доста хора се уплашиха, но е и разбираемо да искат да останат. Всички са уморени от битки и смърт. Водачът нищо не може да им каже и тръгва само с тези, които могат.
-Готов съм. Да тръгваме Мишел.-рече Марк. Лука все още лежеше и не поглеждаше брат си.-Ако искаш да те приемам като опитен боец спри да се сърдиш като дете.-каза към брат си.
Двамата излязоха от вагона и Марк заключи вратата. Тръгнаха, за да се присъединят към групата.
-Значи реши да го заключиш?-запита момичето.
-Имам чувството, че и това няма да е достатъчно. На него все ще му хрумне някаква луда идея, но за сега се надявам да не разбие вагона.
След като чу заключването, Лука веднага скочи от леглото и провери вратата. Димитри се стресна от внезапното движение.
-Тц, наистина я заключи.
-Чакаше да излезе, за да хукнеш навън ли!?
-Очакваш да си стоя тук ли?
-Мислех, че ще послушаш брат си.
-Не искам винаги да стоя на задните линии. Писна ми да ме защитава постоянно.
-Не се ли замисляш защо брат ти не иска да се биеш?
-Знам, че е загрижен за мен. Знам, че съм единственият му брат, но един ден той ще се погуби в опит да ме защити. Не искам да съм му тежест.
-Ако сега отидеш ще го притесниш още повече. Остани.
Лука се замисли над думите му. Той обратно седна на леглото и загледа радара. По него гледаше как групата вече тръгва.
-С какво мога да се докажа?-рече тъжно Лука. Дими се почувства зле за приятеля си, но не знаеше какво да му каже.
***
Групата вървеше към града. Водачът реши всички да тръгнат вечерта и единствената светлина идваше от Луната и фенерите им. Марк вървеше замислено и гледаше към земята.
"Беше ли правилно да го правя? Не е ли прекалено?"
Тези мисли не напускаха съзнанието му. Искаше само най-доброто за Лука, но това не е ли твърде строго?
-Не се разсевай.-чу глас зад себе си. Бързо се обърна и забеляза Дъглас.
-Съжалявам. По време на битката ще внимавам.-отвърна, чистейки очилата си. Дъглас огледа около себе си и загледа учудено Марк.
-Къде е дребният?
Марк се изненада от въпроса. Беше забелязал, че напоследък Дъглас взима Лука със себе си, но не очакваше постоянно да го търси. Нямаше ли да реагира негативно, ако му кажеше, че го е затворил?
-Той...той видя колко е висока заряемостта и предпочете да остане във влака.
-Изплашил се е?
-Предполагам.
Марк силно се надяваше, той да се върже на тази лъжа, но по погледа му осъзна, че не вярва и на дума от казаното.
-Казваш ми, че този ненормалник се е уплашил?-запита подозрително водачът.
-Нормално е. Лука е още дете. Неговата смелост и твърдоглавие имат граници.
Дъглас продължаваше да не му вярва, но не каза нищо повече.
-Почти сме в града. Радара показва група заразени пред нас, за това внимавай.
-Разбрано.
Отдавна се виждаха високите сгради, но вече се и забелязваха счупените лампи, потъпканите градини, счупените прозорци на магазините и най-вече– мъртъвците. Колкото и пъти да се е биел Марк с тях, все го побиваха тръпки.
-Отдавна не съм виждал толкова много събрани на едно място.-рече Марк.
-Те са поне 100! Не ли по-добре да се оттеглим?-запита Мишел.
-Нямаме избор. Или сега умираме тук или по-късно от глад.-отвърна водачът.
Всички бяха вцепенени от бройката мъртъвци, която идваше бавно, но сигурно. Някои се подготвяха физически, други психически. Затягаха си плътно екипировката, зареждаха пистолетите, подостряха ножовете.
-Забелязаха ли ни?-запита Марк.
-Все още не, но скоро сигурно ще.-отвърна Мишел.
-Живота ви е най-важен, не забравяйте това!-изкрещя водачът и тръгна напред. Вървейки напред, той извади пистолет и го зареди. Оглеждаше цялото поле, враговете и ситуацията.
-Тц, късмета е срещу нас.-каза тихо Дъглас.
