Глава 14, Пропуснати от смъртта
- poli:)
- 11/07/22г.
- Научна фантастика
- 32 Глави
- 401 Прочита
Глава 14Глава 14
Дъглас продължаваше да обикаля и да оглежда влака. Изглеждаше доста добре и поддържан. Беше един от най-новите свръх бързи влакове. Имаше достатъчно вагони за всички. Мъжът се доближи до локомотива. Лена беше вътре и преглеждаше електронното табло.
-Не можеш ли да бъдеш по-бърза?-запита той.
-Какво е това нетърпение? Изисква се време да проверя всичко. За къде бързаме?
-Принципно за никъде, но не желая да се застояваме повече.
-Решил ли си следващата ни дестинация?
-Това зависи до къде ще може този влак.
-Прегледах мрежата от релси и виждам да са в добро състояние до Пекин. За по-нататък нямам информация.
-Няма шанс да отидем там. Сигурно е касапница.
-Както каза, зависи до къде ще може.
-Оправи го до утре.
-Тогава няма да мога да спа тази вечер.
-Ще си почиваш като го свършиш.
-Голям гадняр си, знаеш ли?
-По-малко разговори, повече работа.
Дъглас излезе и се запъти към лагера. Оглеждаше всичко и всички, уверявайки се, че няма проблеми. Едни си поправяха оръжията, други търсеха храна, а трети тренираха. Имаше хора, които стояха на пост и наблюдаваха за опасност. Всичко изглеждаше наред. Водачът вървейки пресмяташе времето за път, почивка, евентуална опасност. Трябваше да е сигурен, че всичко ще е наред.
Докато вървеше водачът, той усети, че нещо идваше към него. Веднага отстъпи назад и почувства острие да минава покрай лицето му. То се заби в земята и тогава той забеляза, че е част от нож. Скоро чу и викове отстрани.
-БИЙ СЕ ТИ КАЗАХ!
-ЛИЗА, ОСТАВИ ГО!
Дъглас веднага забърза и се доближи до звуците. Забеляза Лукас и Марк да държат Мишел, а Димитри на земята с кръв по лицето.
-Какво става тук?-рече строго водачът.
-ТОЙ НЕ ИСКА ДА СЕ БИЕ! СМЯТАШ, ЧЕ СЪМ ПО-СЛАБА ОТ ТЕБ, ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА ЛИ?!-изкрещя момичето. Дъглас веднага осъзна, че това не беше Мишел.
-Не, не смятам така! Просто за мен не е правилно да се удря момиче!-рече стреснато Димитри.
-МАЙНАТА ТИ!
-Добре, успокой се откачалко.-рече отчаяно мъжът.
Момичето продължаваше да опитва да се измъкне от хватката на братята, но без успех.
-Спокойно Лиза! Мамка му, каква сила.-рече Марк, държейки момичето с цяла сила.
Дъглас се доближи до тримата и загледа Лиза строго. Яростта му нарастваше все повече и повече. Той най-много мрази, когато някой не следва нарежданията му.
-Казах да се успокоиш....
За секунда момичето настъхна. Дъглас не беше направил кой знае какво, но по погледа му се усещаше силата му. Лиза отпусна тялото си и падна на колене. Най-накрая момчетата я пуснаха и си отдъхнаха.
Дъглас въздъхна тежко и огледа отново ситуацията. Забеляза в ръката на Лиза счупен нож. Сигурно от него е изхвърчало острието към него. Но какво го е счупило?
Обърна се съм Димитри. Той все още стоеше на земята. Лиза го е порязала само по бузата. Изглеждаше в добро състояние за човек, който не искаше да се бие. Скоро той осъзна причината за счупения нож.
-Хей, новото хлапе.-рече водачът.
-Да?
-Ставай и се бий.
-Не искам да се бия с момиче.
-Това го разбрах. Бий се с другия хлапак.
-Моля!?-запита Лука отстрани.
-Марк, наблюдавай откачалката.
-Ясно.
Димитри стана от земята и се спогледа с Лука. И двамата бяха учудени от нареждането на водача.
-Какво чакате? Специална покана ли? Почвайте.
-Сигурен ли си Лука?-запита Димитри.
-Не е като да имаме голям избор. Просто дай всичко от себе си.-отвърна момчето с усмивка.
И двамата застанаха в позиция за битка. Марк и Дъглас наблюдаваха отстрани. Лука бръкна в страничните си джобове и захвана здраво боксовете си.
Първи пристъпи Лукас и затича към противника си. Замахна с юмруци към него в опит да го удари. Димитри се стресна от хода му и единствено избягваше ударите.
-Хайде, нападни ме Дими!-окуражи момчето.
Димитри се обърна и загледа Дъглас. Той седеше на едно място, със скръстени ръце, следейки всяко тяхно движение. Това беше тест. От тази битка зависише дали остава или не. Но в същото време не искаше да наранява и Лукас. Той е първият, който напълно го разбра.
Заради расеяността си, той пое удар от Лука в лицето. Падна на земята и отново се осъзна.
-Не се страхувай.
Дими се загледа в очите на приятеля си. Те бяха пълни с решителност и доверие. Имаше чувството, че дори и да му отреже крайниците, той ще му прости. Те се познават само от няколко дена. Чудеше се как е възможно вече да му има такава вяра.
Момчето стисна юмруци и стана от земята. Лука се зарадва, тъй като в изражението на приятелят му нямаше и капка колебание.
Внезапно, изкуствените му крака засветиха в ярко синьо. Лукас гледаше учудено, но в същото време беше изпълнен с вълнение. За пръв път виждаше нещо подобно.
-Лука!-изкрещя Димитри.-Обещавам, че няма да ви бъда в тежест!
След тези думи той бързо скочи във въздуха. Всички загледаха в шок. Димитри сигурно беше на около 6-7 метра височина. Лукас стоеше с паднала челюст и гледаше с възхищение. Дъглас и Марк също не вярваха на очите си.
Момчето започна да пада, засилвайки се да удари приятеля си. Лука се осъзна и веднага се отдръпна настрани. Димитри удари земята, разбивайки сухата пръст под краката си.
-Това, че съм киборг....
Момчето веднага стана и посегна да ритне Лукас.
-....няма да е оправдание за слабостта ми!
Момчето пое удара в корема си и се претърколи на земята. Лука се хвана за корема от болка. Краката на Димитри бяха метални и беше изключително болезнено да бъде ударен. Усещаше вкуса на кръвта. Имаше усещането, че ще повърне. Но скоро се осъзна и отново стана. Продължаваха да си разменят удари.
-Вече всичко се изясни.-рече Дъглас.
-Бил е изгонен от миналият лагер, не заради протезите си.-отвърна Марк.
-Всички са се страхували от него.
-Въпреки това, той изглежда като чувствителен човек. Явно са решили да се възпролзват от това и да го изгонят по този начин.
-Това хлапе може да стане машина за убийства. Трябва да го наблюдаваме за сега.
-Не трябва ли да кажем на останалите?
-За сега не. Мълчи си.
Ударите на Димитри бяха прости и лесно предвидими, но в същото време силни. Лука умело се защитаваше, но усещаше как ще има синини по цялото си тяло.
-Тц, боли.-каза под носа си момчето. Искаше и той да удари, но Дими не го оставяше да почине.
Най-накрая Лука го хвана за единият крак и го преметна на земята. Приближи се до падналия и сложи крака си върху гърдите му. Момчето не можеше да се измъкне от хватката. Стисна бокса си здраво и беше готов да го удари в лицето.
За секунда Димитри почувства същото, което почувства към Дъглас. Страх. Сякъш това не беше същият човек, с който си говореше приятелски допреди минути.
-Достатъчно.-чу се мъжът от страни. Биещите се обърнаха към водача. Лука си вдигна кракът и подаде ръка на опонента си.
-Добре се справи-рече той с усмивка.
Ето я отново. Приятелската усмивка. Димитри се опитваше да си обясни това. Стана от земята и двамата задледаха Дъглас.
-Утре по обяд тръгваме. Пригответе се.-рече той и си тръгна. Марк взе заспалата Мишел в ръцете си и последва водачът.
-Какво знаеш за Зет технология?-запита момчето.
-Не ти трябва да знаеш.
-Но ти винаги си бил против нея. Няма ли тя да е решението за ситуацията ни?
-Заради нея се започна тази война.
-Но и дори да е така, трябва да дадем опит. Може би да се намери лек с нея. Изкуственият интелект е достатъчно разви-
-Замълчи вече.
Марк го послуша и обърна поглед. Искаше да разбере повече за технологията. Въпреки, че всички знаят, че Зет технологията е причината за войните, никой не знае по-подробно.
Каква ирония. Милиарди животи бяха загубени покрай войната и вируса, а никой не знае за какво се бори.
Скоро се стъмни и всички бяха заедно. Марк и Мишел стояха на пост, а Лукас и Димитри вечеряха заедно. Битката им ни най-малко не промени взаимоотношенията им, но въпроси бяха възникнали.
-Защо не можеше да се биеш с Мишел? Истина е, че Лиза е малко страшна, но можеше да отвърнеш на удара.-рече Лука.
-Не, нямаше нищо лично. Принципно не желая да удрям жени. Така към научен.
-Не си удрял до сега момиче?
-Да.
-Какво ще стане, ако трябва да се биеш срещу някоя?
-Сигурно ще избягам.
-Хаха, странен си.
-Тогава ти. Изглеждаш хилав, но някак си изкарваш чудовищна сила.
-Така ли?
-Да. Нямаш си и на представа колко болят ударите ти.
-Просто тренирам. Не искам да бъда тежест.
-Не си.
-Напротив. Все брат ми се грижи за мен. Когато се опитвам да помогна, все по-зле става. И заради това реших да се присъединя към лагера. Искам да стана по-силен и да помагам.
-Това е хубаво. Вярвам, че ще го направиш.
Лука се зарадва на тези думи. Отдавна не беше правил такъв приятел. Миналите му другари починаха от вируса и единствено стоеше с брат си и Мишел.
Отново чувстваше страх, че може да загуби близък, но този път е различно. Имаше повече сила от преди.
