Глава 13Глава 13

-Значи се казваш Димитри?-запита момичето ранения, докато раглобяваше краката му.

-Да.

-Колко време си стоял заклещен?

-Около ден.

-Чувставаш ли болка в корема ти? Или по-точно изкуствените ти органи?

-Не. Само ръката и тялото ми. Но имам чувството, че имам счупени ребра.

Лена все металните му крайници и стана.

-Марк, вземи го и доведи при колите. Там ми останаха инструментите. Лука, потърси лекаря в лагера.

Двамата послушаха жената и изпълниха изканията й. Не след дълго бяха обратно при групата. Марк носеше на гърба си Димитри, а Лукас обикаляше лагера, търсейки лекаря.

-Значи това е човекът за който отидохте там?-чу се отстрани Дъглас. Марк постави ранения на земята и загледа водача.

-Да. Не мисля, че има опасност за живота му, но има много рани.

-Като го възстановите ми кажете. Ще го разпитам за някои неща.

Лекарят скоро дойде и прегледа момчето. Третира раните му и на Димитри му оставаше само да си почива.
Скоро се върна и Мишел. Дъглас я очакваше и тя веднага дойде да даде отчет.

-Има общо 3 влака на станцията. Два от тях са в лошо състояние, а третият му трябва малка поправка.

-Ясно. Трябва лагера да отиде до станцията и механиците да го прегледат. Как са релсите?

-И те ми изглеждаха в добро състояние. Мисля, че ако поправим влака, спокойно ще можем да пътуваме с него.

-Добре. Отивай да си почиваш.

Два дена изминаха от както пристигнаха. Дъглас даде нареждания лагера да бъде преместен до станцията. Той и още няколко човека отидаха да огледат.

Димитри вече се чувстваше по-добре, благодарение на лечението, но все още се поправяха изкуствените му крака. Той седеше в една от колите и се взираше замислено в сградата, в която беше намерен. Лукас го забеляза и реши да седне до него.

-Почти нищо не си говорил през изминалите дни. Как си?-рече Лука.

-Просто съм замислен. Доста неща ми се случиха за няколко дни.

-Защо беше заклещен?

-Сградата беше нестабилна. Сам забеляза като влезе в нея. Просто започна да се срутва и гардероба падна върху мен.

-А забитият прът в ръката ти?

-Ъмм, това е-

-Аз също имам въпроси към теб, момче.-рече Лена идвайки към тях.-докато поправях протезите ти забелязах нещо.

-Какво?

-Току-що спомена, че гардероба е паднал върху теб, заради порутената сграда, нали?

-Да.

-Но не мисля, че това би могло да скъсъса кабелите в протезите. Което значи, че протезите са били развалени умишлено.

Момчето загледа тъжно в земята и замълча. Лука го гледаше учудено и очакваше той да каже нещо.

-Не исках да говоря много за това, но явно ще ми се наложи.

Лукас и Лена се загледаха объркано, но решиха да го изслушат.

-Аз бях част от пътуващ лагер като вас. Идвахме от южната част на Номания. Преди седмица пристигнахме тук и търсихме провизии. От дълго време се насъбираше напрежение между хората заради смъртта на другари, глад и умора. Настанаха спорове и някои сметнаха, че съм безполезен заради краката ми. "Не ни трябва човек, който дори няма нормални части от тялото си. Не ни трябва киборг", каза най-добрият ми приятел. Или по-скоро бивш приятел. Той и още няколко решиха да изценират смъртта ми. Докато спях ми съсипаха протезите. Доведоха ме в сградата, събориха гардероба върху мен и за да не мърдам, забиха металния прът в ръката ми. Не ме болеше заради нараняванията ми, болеше ме заради хората, с които дружах.

-Съжалявам за това. Не исках да те карам да разказваш това.-рече тъжно момичето.

-Няма проблем. Рано или късно щяхте да разберете. Иначе благодаря, че ги поправи.

Той ги взе от нея и прикачи към тялото си. Скочи от колата и започна да ходи, проверявайки как са.

-Е?

-Идеални са. Отново ти благодаря!

-Скоро водачът ни ще дойде. Той иска да те пита въпроси.

Лука гледаше към краката на Димитри. И преди е виждал протези, но тези изглеждаха по-различно. Никога не е виждал такива. Сякъш бяха по-функционални?

Мислите му бяха прекъснати от Дъглас, който идваше зад тях.

-Значи вече можеш да ходиш, хлапе.-рече той.

-Здравейте сър!-отвърна притеснено момчето. Мъжът седна на капака на колата и загледа Димитри. И той като Лука се спря на краката му.

-Това е Зет технология, нали?

-Моля?

-Говоря за протезите ти. Хората, които притежават Зет технология принципно работят за правителството на Номания или са богатажчета.

Лукас загледа учудено Дъглас през предното стъкло.

-Какво е Зет технология?-запита той.

-Ти сериозно ли?-запита отчаяно Лена.

-Знаех, че си недоразбрал за всичко, но чак толкова...-рече Дъглас също отчаян.

-Зет технология е най-новата техника. Тя е една от причините за започването на войната между Номания и САЩ. Както каза Дъглас, само хората с високи позиции и богатите имаха достъп до нея. Почти никой не знае защо е по-добра от предишните, но със сигурност е прогрес в науката. Сега е трудно да се намери, тъй като не се произвежда, заради вируса.-поясни Лена.

-Не отговори на въпроса ми, хлапе.-загледа Дъглас към Димитри.

-Да прав си. Зет технология е. Родителите ми бяха доста заможни и заради болестта на мускулите, която имах не можех да ходя. Помня, че платиха много, за да ми бъдат създадени тези протези. Те наистина са по-различни от обикновените. Точно и заради това бях изумен, че Лена ги поправи за толкова кратко време.
-Разучавала съм Зет технология. Бях учудена докато ги поправях, но Дъглас зададе въпроса преди мен.
-Какво ще правиш от тук нататък?-запита мъжът.

-И аз не знам. Мислех, че ще умра там. Не искам да се връщам обратно в стария ми лагер. Възможно ли е да се присъединя в този?

Дъглас го загледа злобно. Стана от мястото си и се доближи до момчето.

-Докажи ми, че струваш да си тук. Не приемам слабаци или безполезни хора.

Димитри се стресна от държанието на лидера. Не знаеше какво да направи и гледаше уплашено.

-К-как?

-Времето ще каже как. За сега оставаш с нас, но няма да се поколебая да те изритам, ако ми създаваш проблеми.

-Ясно, сър!

Водачът тръгна обратно към станцията, без да говори повече. Димитри все още се чувстваше притеснен и загледа Лука. Момчето скочи от мястото си и сложи ръката покрай рамената на другия.

-Поздравления, не те изрита на момента! Повечето пъти това прави.-поздрави го Лукас.

-Имам чувството, че направих грешен избор...

-Хахаха, спокойно. Той винаги е такъв, но е опитен човек. Просто помагай и бъди полезен. Не го мисли много, Дими.

-Дими?

-Името ти е дълго и странно, за това така ще ти викам.

-Добре?

-Как си Димитри?-дойде при тях и Марк.

-Починах си достатъчно. И за сега водачът ви ме прие, така че искам да помогна с нещо.-рече момчето с усмивка.

-Дъглас го е приел толкова лесно?

-И аз се учудих.-отвърна брат му.

-Тъкмо щях да викам Лука да огледаме града. Ако искаш ела.

-Докато бях в стария лагер намерих магазини с много храна. Ще ви заведа.

-"Стария лагер"?

-По пътя ще ти обясня-отвърна Лукас.

Предишна

Глава 12

Глава

Следваща

Глава 14

Глава 13, Пропуснати от смъртта

Глава 13Глава 13

Коментари за глава 13