Глава 11, Пропуснати от смъртта
- poli:)
- 11/07/22г.
- Научна фантастика
- 32 Глави
- 401 Прочита
Глава 11Глава 11
-Мамка му! Защо има мъртвец тук!?-рече стреснато Лука.
Започна да се оглежда за фенера си и бързо го грабна. Освети отново влака и видя как мъртвеца вече беше разбил прозореца и се опитваше да излезе през него. Лука продължи да отстъпва и бъркаше в раницата си да извади боксовете. Захвана ги и започна да става. Момчето отново освети към влака и тогава забеляза повече фигури.
-Те са трима?-рече притеснено той. Пое дълбоко въздух и показа решителен поглед. Обърна фенера си към задната част и натисна едно от копчетата. Започна да свети в пъти по-силно и осветяваше цялото място като огромна лампа. Хвърли го на земята и захвана по-здраво оръжията си.
Започна да тича напред и се засилваше все повече и повече. Враговете му направиха същото и бяха готови да го ударят. Мъртвеца най-отпред посегна към лицето на Лука, но той бързо залегна и го удари в корема му, отблъсквайки го назад към останалите. Продължи да пристъпва към тях и хвана единия за косата му. Дръпна го рязко, откъсвайки главата от рамената.
Въпреки, че успя да убие единия, не предвиди, че другият беше застанал зад него. Лукас се усети и се обърна, но не успя да реагира навреме и опонента му го удари силно в корема. Без да се осъзнае, той прелетя назад и се удари в стената. Благодарение на екипа му, той нямаше как да е заразен. За сметка на това, си нарани силно главата и му се зави свят. Корема го болеше и имаше чувството, че ще повърне. Чуваше се как приближават мъртъвците, но той дори и не виждаше ясно. Усещаше как потича кръв от задната част на главата му. Опитваше се да стане и фокусира зрението си. Не пазеше добро равновесие, но стегна юмруци, готов да атакува отново.
Най-накрая виждаше нормално и се огледа наоколо. Погледа му се спря на ръждясалите релси. "Ще мога ли?" питаше се той.
Веднага пристъпа напред и хвана металната греда. Започна да я дърпа с всички сили. Хвърляше поглед на мъртъвците и те приближаваха все по-бързо. Захватката му ставаше все по-здрава и дърпаше все по-силно.
Най-накрая релсата се разхлаби и извади една от ръждясалите метални греди. Веднага пристъпи напред право към мъртъвците. Двамата му опоненти вървяха един зад друг и Лукас реши да се възползва от това.
Насочи гредата към гърдите на заразения и я заби. Мъртвеца се спря и започна да крещи от болка, но Лука продължи напред и гредата излезе през гърба му, насочвайки се към вторият. Момчето продължи да върви напред, приклещвайки ги към стената и заби метала и във вторият.
С последните си сили ги избута максимално и гредата се разби в стената, минавайки и през вторият мъртвец. Виковете от болка продължаваха, но не след дълго спряха. Лука продължаваше да подпира гредата и си поемаше въздух.
-Май ги убих.-рече си той.
-ЛУКА!-чу се вик от тунела.
Момчето се обърна и забеляза други светлини, идващи към него. Скоро се показа брат му, тичащ към него. Зад него вървяха Мишел и Дъглас.
Марк се спря и загледа братчето си. Веднага забеляза стичащата се от главата му кръв. След това загледа забитите с греда мъртъвци и беше учуден.
-Какво е станало?-запита той.
-Засякох се с няколко заразени, но всичко е наред.
-Кървиш. Трябва да те превържа.
Другите двама настигнаха Марк и загледаха Лука. Дъглас изглеждаше раздразнен и се доближи до по-малкия брат. Спря се пред него и го удари в корема. От болката, Лука падна на колене и се сви. Чудеше се дали той е много силен или още го болеше от по-рано.
-Какво правиш!?-рече стреснато Марк.
-Не следваше указанията ми.
-Не беше нужно да го удряш. Без това е ранен.
-Трябва да се радва, че е само един удар.
По-големият брат застана до Лука и започна да превързва главата му. Дъглас отстъпи назад и наблюдаваше всичко случило се тук. Заразените, разрушенията, влака.
-Превързвай го и тръгваме обратно. Сега ще се обадя на останалите групи да се събират.
Минаха три часа от събирането им. Намираха се отново пред вратите на входа на града, заедно с всички останали от групата. Бяха изминали 2 дена от последното събиране на лагера. Както обикновенно, всички дадоха отчет на водача за това което са видели и намерили. Той и без да слуша информацията от останалите, знаеше че тук е ужасно място за постоянен лагер.
-Добре слушайте.-започна Дъглас.
-Не е безопасно да оставаме тук повече. Знам, че е вечер и искате да се почивате, но излизаме от тук. Джиповете ги оставяме да се зареждат през нощта и отиваме към съседната гора пеша. Там е по-спокойно да се нощува. Ще ни отнеме не повече от 2 часа път. Ясен ли съм?
Всички се съгласиха с него и скоро тръгнаха. Дъглас водеше най-отпред и Рей не пропусна възможност да се нагласи до него.
-Нещо ново?-запита русият.
-Защо си тук?-отвърна раздразнено мъжът. Рей се засмя на отговора му, но бързо смени изражението си към сериозно.
-Групите на Лена, Марко и Ямане са били нападнати от заразени. Късмет е, че сме се разминали без наранявания.
-Наясно съм с тази информация.
-Защо изобщо си помисли, че е добра идея да дойдем тук?
-Добра или лоша идея, длъжни сме да проверим.
-Не мога да си представя всеки град да проверяваме така.
-Гледаме само тези, за които имаме информация, че са безопасни.
-Тази информация не беше много достоверна този път.
Дъглас замълча и се отклони далеч от него. Опитваше се да избягва контакт с него.
Не след дълго, пътуващият лагер беше пристигнал в гората. Беше тъмно и не се виждаше много, въпреки фенерите, които използваха. Дъглас даде последни нареждания и всички се приготвяха за сън. Марк, Мишел и Лукас се настаниха до едно голямо дърво. Най-малкият си остави една част от нещата и си взе раницата.
-Наблизо има езеро. Отивам да се изкъпя и скоро ще се върна.-рече момчето.
-Окей, не се бави.-отвърна по-големият му брат.
Лука тръгна по склон надолу и скоро стигна до малко езеро. Не беше толкова тъмно, тъй като се откриваше небето и огряваше луната. Беше много тихо и се чуваше само вятъра. Момчето усещаше как му се доспива, но продължи да върви до брега и седна на един от камъните. Свали си раницата, а след това и всичките дрехи по себе си. С ръка докосна водата и усети колко студена е тя. Въпреки това реши да не се колебае и веднага скочи в езерото.
-ААГХ! СТУДЕНО!-изкрещя той. Доста бързо се събуди от тази тръпка. Целият трепереше, но търпеше. Не след дълго свикна с водата и започна да си трие тялото от мръсотията.
Чувствайки се чист, той седна на един от камъните, но все още беше до корема си под водата. Стоеше и гледаше замислено отражението на луната върху водата. От време на време се чуваше жуженето на някои буболечки или звукът на нощните птици. Доста трудно да се наслади спокойствие от цялото това бягане от място на място. Отдавна не се беше чувствал толкова отпуснат. Въпреки студът, той наистина усещаше, че ще заспи.
Внезапно започна да се чува шумоленето на тревата. Звучеше като стъпки. Лука усети, че някой е наблизо, но преди да си обърне, усети как бива хванат за врата и студено остие до кожата му. Момчето веднага замръзва. Не можеше да мърда тялото си, но премести погледа си, само за да види, че това е Дъглас.
-Ако беше мой враг, досега този нож щеше да е в гърлото ти.-рече мъжът и пусна Лукас.
-Не ме стряскай така!-рече леко раздразнено другият.
-Дори и да влизаш да се къпеш не бива да оставаш невъоръжен. Никога не знаеш кога ще те нападнат.
Дъглас започна и той се съблича и скоро влезе във водата. Лука забеляза, че той наистина не ходи никъде без колана около бедрото му и с нож в него.
-Разбирам.
-Щом разбираш, че имаш нулев шанс за оцеляване защо винаги тръгваш сам?
Лукас го загледа и осъзна, че го пита за по-ранната случка днес.
-Знам, че това не беше по нарежданията ти, но не исках да седя на едно място.
Мъжът седна на камък срещу него и въздъхна тежко.
-Знаеш ли колко ми дреме какво искаш. Щом дам нареждане, трябва да се спазва. Не искам излишно хленчене и мнение.
Момчето не каза повече и просто гледаше към водата. Започваше да усеща малко вина за стореното. Той беше сигурен, че пак ще го направи, но може би ще му е по-гузно от преди.
-Използваш бокс ли вече?-запита Дъглас.
-А, да. Така удрям по-силно.
-Ясно. Бъди единственият луд, който да използва юмруци за битка.
Момчето осъзнаваше, че неговия метод на битка е много рискован, но имаше ли избор? Вече беше безполезно да се опитва да се бие нормално. Той беше провал, биейки се с нормални оръжия.
Лука започна да гледа Дъглас със сериозен поглед. Беше издразнен, че той го подценява толкова много. Знаеше, че не е добър с оръжия, но това не го прави пълен слабак. Той стана рязко от камъка и повиши тон.
-Предпочитам да бъда луд и да умра така, от колкото да не съм се опитал. Но аз няма да умра! Стой и гледай как ще стана достатъчно силен, че да бъда водач!
Мъжът гледаше изумено, но мълчеше. Лукас изглеждаше уверен в думите си. Накрая Дъглас го изплиска с вода в лицето.
-Отивай да спиш. Утре ставаме преди изгрев.
Лука реши да го послуша и излезе от водата. Изсуши се с хавлия и се облече. Все си раницата и се запъти към лагера, а мъжът още стоеше във водата.
Не след дълго момчето се върна, настани се близо до заспалия си брат и скоро и той заспа.
