~Промяна~

Гривна – един милион.
Колие със смарагд – три милиона.
Обеци – половин милион.
Рокля – пет милиона.
Обувки – четири милиона.
Това бяха всички неща, които щях да купя от най-скъпият и естествено, най – хубав магазин в Лондон. Това щеше да бъде моя шестнадесети рожден ден, трябваше да изглеждам великолепно. Баща ми нямаше нищо против да ми купи това и го направи, но преди да го направи, ми постави условие. Не трябваше да правя купон, преди рождения си ден вкъщи. Но аз, разбира се, бях обещала да направя последно парти, преди него. Направих го около басейна и всички много се забавляваха. Джийни ми каза да не правя повече глупости, но нали съм твърдоглава… баща ми се прибра и видя всички тези хора, а аз бях в басейна и се смеех като последния идиот. Тогава той изгони всичките ми приятели от къщата. За първи път го виждах толкова бесен.
-Край! Това е! Отиваш на лагера! Рождения си ден няма да го празнуваш. Събираш си багажа и утре те записвам. БЕЗ НИКАКВИ ВЪЗРАЖЕНИЯ, МАЛКАТА! – разкрещя се той, а след това затръшна вратата след себе си.
Свърши се. Няма да видя рожден ден.Приятелите ми ще ме намразят. Няма да мога да облека скъпата си рокля. Как може това да се случва на мен?! Веднага се обадих на най – добрата си приятелка, за да й кажа какво става, а тя ми каза, че това не я засяга и ми пожела приятно изкарване. По дяволите, как ще прекарам там цели три месеца. В края на ваканцията е и рождения ми ден, но най – лошото е, че в тези три месеца ще живея бедно, като църковна мишка. Разрових се из интернет, за самия лагер. Пишеше, че събират бижутата, защото има вероятност да се изгубят, а ако това стане, не отговарят за изгубените вещи. Това ме потресе. Нито обеци, нито колиета, нито скъпи дрехи и обувки, нищо! Та там ще е като в ада. Какво ще правя тези месеци там… Джийни също няма да има какво да прави без мен. Ох, много ми е гадно, но това е. Сега трябва да оправям багажът си, за да не се развика пак баща ми.
~Час по – късно~
Лежах на леглото си, на земята беше готовия ми вече куфар. Знам, че веднага, щом напусна града, приятелките ми ще се навържат около гаджето ми и веднага ще го оплетат в мрежите си. Те не са истински приятелки, а той веднага ще си легне с всяка от тях. Е, голяма работа. Поне ще видя как живеят и бедните. Дано не е прекалено отвратително.
-Саку, вечерята е готова, слизай – каза сестра ми. Ето, всички са така, нито чукат на вратата, нито нищо и влизат. Ами ако бях гола? Отвратително!
Слязох долу, седнах на масата и започнах да се храня, без да обелвам и дума.
-Така ли мислиш да се държиш и за напред? – попита баща ми.
-За напред? Ще издържиш още няколко часа, утре заминавам за глупавия лагер в тъпо село, което дори името му не можах да запомня!
-Не ми говори с този тон, обеща да не правиш купони преди рождения си ден, който е след едва три месеца.
-Как очакваше три месеца, да стоя и да гледам в една точка ли?!
-Можеше да пазаруваш, да излизаш с приятели, та ти си тинейджър, можеш да правиш всичко.
-Престани, искам да се храня – казах аз с може би най- злобният си тон и продължих да навирам храна в устата си.
След като вече бях готова, качих се в стаята си, без да кажа глупавото “Лека нощ”, легнах в леглото си и се завих през глава. За първи път през живота си се чувствах така. Не беше приятно. Както и да е . Утре заминавам. Най – гадният ден в живота ми!
~На другият ден~
-Ставай Саку, време е - развика се Джийни.
-Не сега.
-Ставай!
Събудих се и се сетих, че днес отивам на лагера.Неприятното чувство ме обзе отново.
Другото със сигурност го знаете. Закусихме, баща ми ме записа и след няколко часа тръгнахме. Аз сестра ми и той. Тъй като самите автобуси, които трябваше да ни заведат, вече бяха на лагера, ние трябваше да отидем с наш превоз. Добре, че имахме няколко коли и не се налагаше да оставяме слугите ни без автомобил. След три часа път, бяхме пред това…ранчо, може би. Отврат! Тук е ужасно! Закрих лице с ръцете си. Определено тук не можех да живея три месеца.
-Спокойно скъпа, дай му шанс. Не е толкова зле. Виж, вечер ще можеш да гледаш звездите. Отзад има много интересни неща.
-Да, като крави и коне.
-Ами, да. Хайде, ние тръгваме, ще те вземем след три месеца, внимавай да не ти хареса.
-О, повярвай ми, започвам да броя от сега!
След като тръгнаха и ми оставиха багажа, аз останах няколко минути пред вратата.Все още не можех да повярвам, че ще живея тук. И как така стана толкова бързо преместването ми. Не знам, само знам, че е време да влизам.
Когато влязох, вътре имаше много, ама много хора. Бяха разделили лагера на момичета и момчета. Обаче момчетата по цял ден стояха в бунгалото на момичетата. Оставих багажът си до леглото, което беше в най – крайният и най – страшният ъгъл на стаята. Най – тъмният, имах чувството, че там се събират хлебарките. Отвратително.
Раз звъня се нещо, като звънец.
-Какво е това? – попитах няколко момичета, които стояха до мен.
-А, ти си нова, това е звънецът, значи има ново съобщение за нас.
-Ясно.
След няколко минути дойде една жена, личеше, че е на към 50 години, а до нея стоеше някакво чернокосо момче, което държеше торба с храна в едната си ръка, а в другата някакви листи.
-Имаме няколко съобщения.Първото е, че си имаме ново момиче в лагера. Сакура Харуно, ела скъпа – извика ме, представи ме и аз се върнах на мястото си.
Второто е, че от утре започват игрите и събирането на точките. Нали знаете, който събере най – много точки, получава цял свободен ден, с човека от противоположния пол, с най – много точки, в луна парка. Утре ще разберете и какви са игрите. Починете си добре днес и не забравяйте, вечерен час в неделя – 10:30. Чао.
Тази жена изглеждаше страшна, но нямах много време да мисля, защото всички ме заобиколиха.
-Сакура Харуно, приятно ни е да се запознаем с теб, от кой град си, в кое училище учиш, на колко си години… - не спираха да ми задават въпроси.
-Аз съм от Лондон, уча в гимназия Браун и това лято правя 17 .Други въпроси?
-Да – каза чернокосото момче, което преди малко беше с жената и държеше торбите. – Какво прави богаташки задник като теб, в този беден лагер?
-Виж какво, не ми говори така, не те интересува!
-О, богаташчето се обиди.
Едно от момичетата го удари и му каза :
-Стига Саске, нали си синът на управителя на това ранчо, защо се заяждаш с момичето, ще изгубиш клиент.
-Аз нямам нужда от клиенти като нея.Лигли, които по цял ден ще си пилят ноктите, докато ние си скъсваме задниците от работа!
Никой не каза нищо. Всички мълчаха и кимаха с глава. Сега ще стоя три месеца тук, с хора които не ме понасят? Не, не мога да повярвам.
-Глупак – казах му аз и всички замръзнаха на място.
Той се засмя, приближи се към мен и ми пришепна “Обявявам ти война”, след което излезе от стаята. Ами сега? Още първия ден, всички ме намразиха. Запознах се с няколко приятни момичета, имената им бяха Хината, Лекси и Мики. Те ми обясниха, кои хора от лагера се държат студено с тях и с новите хора в лагера. Имената им бяха Дженифър, Питър, Сет и разбира се, глупака Саске. Аз им казах, че ми е обявил война, а те загубиха ума и дума. Казаха, че тези три месеца, ще бъдат най – неприятните в живота ми.
Стана време да си лягаме. Първата вечер, в която нямаше да спя в леглото си, с моите плюшени играчки.
~ На сутринта~
Събудих се от смеха на другите. Отворих очите си и видях всички пред вратата. Аз бях единствената, която все още стоеше в леглото си. Изглежда всички се подиграваха на мен, а Саске стоеше пред тях и се усмихваше самодоволно. Но какво толкова, закъсняла съм няколко минути, какво му е смешното? Какво става?
-Леле, Сакура, за една нощ много си се променила – каза чернокосият глупак, а тогава аз взех огледалото… и няма да ви казвам какво видях.