Глава 9Кратък размисъл

   Джейс и Катрин наистина бяха впечатлени от това тайно светилище. Прохода през който минаха, не изглеждаше като да продължава толкова надолу, но тази база на паладините изглеждаше толкова голяма, нямаше начин да не беше намесена някаква магия. Макар, че бяха под земята и нямаше никакви осветителни тела, самото място излъчваше някаква светлина. Изглеждаше доста добре построено, архитектите и строителите са си знаели работата. Имаше библиотека пълни с какви ли не книги, за съжаление нямаха време, а и надали някой щеше да им позволи да се доберат до някоя книга, Кадгар вече му се беше карал за съсипването на една книга с магии, след като без да иска  младият маг изля сок върху нея. Двама от стражите вътре преградиха пътя им с копия, но един знак от Странтън ги накара да отстъпят. Очевидно тук се криеха повечето жители на тази земя, имаше много изтормозени на вид хора, което ядоса Джейс допълнително. Трябваше да спрат тази напаст отново! Покрай тях минаха няколко кървави елфи едно джудже и таурен, облечени в пълна броня, явно бързаха да излязат да помогнат в битката.

   Подземната база се разширяваше навътре, разкривайки нещо като молитвена зала, чиито размери съперничеха с катедралата в Стормуинд. Цялата беше опасана с огромни прозорци, които излъчваха мека златиста светлина. Встрани имаше пет метрови статуи на известни паладини, повечето от които Джейс бе чувал. На молитвените пейки имаше няколко жени,  някои от тях с децата си, сигурно молещи се за живота на пазещите ги от немъртвите. Командирът стигна до един празен монумент осветен от ярка светлина и се обърна към тях :

 - E  милейди, къде предпочитате да започнете?

Катрин огледа внимателно помещението и отиде в един не толкова осветен край, където една от колоните беше обрасла с бръшлян и наоколо имаше храстчета с цветя:

- Друидите са най-добре около природата, мисля че тук ще е най-подходящо.

- Добре аз ще ви чакам тук –  Никалъс  се облегна  на една колона, извади една монета и почна да я подмята. Тя седна на твърдият под, кръстоса крака, но преди да затвори очи каза:

- Мястото е хубаво, но атмосферата е някак… странна.

Джейс можеше да потвърди. Той лично би предпочел бъркотията на Виолетовата цитадела, с прелитащи книги, излетели накриво заклинания от някой третокурсник, и др. Но все пак трябваше да опита:

- Вярвам, че ще успееш, а и много животи могат да бъдат спасени. Само трябва да вярваш мисля, че сме на правилното място за това нали? – усмихна се магът, мислейки си: ’’намери кога да се шегуваш’’ , но тя вече беше затворила очи и се опитваше да се съсредоточи.

   Джейс седна близо до нея, взе от раницата си едно парче сухо месо и почна да предъвква защото беше пропуснал закуската, а и щеше да се нуждае от енергия. Погледна към командирът и му каза :

- Много хубаво местенце си имате.

-  След нападанието на крал Лич и неговите рицари на смъртта, където  хайлорд Тириън  успя да го отблъсне, решихме да направим това светилище, в чест на новото начало на паладините- Харесва ли ти? И предпочитам да си остане такова, младежо. Точно затова мисля аз самият да ви придружа до Стратхолм. Самоубийствен план е, но мисля да рискувам. Да загубим отново този град беше доста тежко за нас. Аз съм роден там. За съжаление не бях там, когато Артас изкла всички хора – стисна ръката си в юмрук – загубих семейството си и възнамерявам ако умра, да е в Стратхолм.

След това млъкна за около минута, сигурно спомените го измъчваха. Самият той наруши това тягостно мълчание и пита:

- Колко смяташ, че ще се забави тя? Ти разбираш от магии.

- Да, но това не е много от моята категория. Чувал съм, че е трудно и много друиди забравяли за врем…

Точно в този момент Катрин отвори очи и каза:

- Намерих я! Някой да има карта?

Странтън веднага извади една и я разтла на земята:

- E къде се намира урната на Вексанаар?

Тя притвори очи, съсредоточи се и каза

- Беше в една голяма гора…имаше летящ некрополис от който се стичаше някаква отрова и замърсяваше..

- Гора ли? Къде има гора в чумавите земи? – възкликна Джейс.

Тя го изгледа на кръв след това каза:

- В смарагдовият сън нещата изглеждат малко по-различни, нямам време да ти обяснявам.

- Не, тя е права магьоснико, наистина тук имаше гора, сега е просто и викат Чумавата гора. А относно летящият некрополис – такъв няма от поне 15 години.Това е възможно най-лошото място. Чумавата гора е прекалено голяма и пълна с немъртви и техните постройки които бяхме унищожили. Ще е като да търсим игла в купа сено.

- Не мисля, че ще е толкова трудно, все пак имаш насреща си магьосник и друид – опита се да повдигне малко настроението Джейс.

 Но и тримата си мислеха за едно и също нещо – как ще се доберат до там.

    Катрин погледна двамата и каза :

- Хайде, няма за кога да се бавим, да излизаме – и тръгна към изхода.

Командирът кимна и я последва, докато Джейс се беше вторачил в една от статуите. Очите и го гледаха изпитателно и все едно му казваха :

 - Не се предавай младежо, защити невинните на всяка цена.

А той просто се чудеше, дали неговите сили щяха да бъдат достатъчни. Накрая отмести поглед от статуята, изпъна ръка и от нея се появиха пламъци.

  След около пет минути, те бяха на конете, готови да тръгнат. Никалъс Странтън, беше повикал още четирима души включително и Джаред, който беше много настоятелен. Другите също бяха около неговите години.

- Планът е следният – връщаме се до Light’s shield tower, където оставяме конете, защото не искаме да се набиваме на очи и преминаваме езерото на северозапад, покрай планините. След това трябва да стигнем до Чумавата гора, близо до задния вход на Стратхолм, където би трябвало да се намира.

- Откъде знаете за мястото командире? – попита съмнително Катрин.

- Ха, както ви казах от доста отдавна няма летящи некрополиси, като единственият такъв беше Наксрамас. Личът вероятно е скрил урната наблизо, но надали точно толкова близо до Стратхолм. Хайде да тръгваме, по пътя ще ви обясня.

И те потеглиха с максимална скорост, най- вероятна към собствената си смърт, помисли си Джейс. Въздухът беше изпълнен с миризмата на развала, и в далечината се чуваше звънът на метал. Явно битката беше наблизо, което беше обезпокоително.

   След близо двадесет минутна езда, съвсем близо до наблюдателницата на Странтън се чу един силен рев от юг.  Те се обърнаха веднага, когато един от конете на войниците бе покосен от стрела. Войникът беше подготвен и когато конят се надигна, той веднага слезе от него и надигна меч. Срещу тях идваха около дузина немъртви. Повечето не изглеждаха заплашително с изключение на бялото съшито чудовище въоръжени с кука, което се извисяваше двойно над другите. Странтън извади меча си също, другите го последваха и веднага нападнаха немъртвите. Нямаше как се не си учудиш на смелостта им, дори когато бяха по-малко като бройка. Немъртвите нямаха шанс. Мечовете им преминаха през немъртвите като през масло. Джейс призова огън и го запрати към голямото чудовище което прихвана огъня и почна да се мята като луд и замалко да премаже един от войниците. Отзад се криеше една закачулена черна фигура, явно некромант, която насочи ръка към възрастният паладин и изграчи някакви думи – вероятно заклинание. Или поне щеше, ако не беше Катрин. Тя веднага накара няколко плевела да поникнат и да оплетат здраво некроманта. За съжаление това не го задържа за дълго, като изрече ново заклинание и растенията изгниха за секунда и той ги разкъса. Дигна ръка и неподвижните повалени немъртви станаха отново, съшитият гигант се спря и както гореше се обърна към групичката.

- Отрежи главата, а не крайниците. Магьоснико, фокусирай се върху некроманта – и с вик Странтън се затича пак към немъртвите, сеейки смърт измежду противниците.

Джейс кимна и веднага хвърли заклинание, което обаче бе прихванато от противниковият заклинател. Той се усмихна и около него се завихри черна аура. Младият маг реши, че няма за кога да пази енергията си, ако не оцелее още в началото(какъв смях за приятелите му от даларан – топ дуелиста на випуска) и започна да реди заклинание за защита. Некроманта обаче изглежда се смаляваше. Не, той не се смаляваше, а почвата около него бързо губеше стабилност. Отмести погледа си от Джейс и видя, че Катрин също беше заплаха. Тя беше накарала твърдата земя да се превърне в нещо наподобяващо блато което бързо засмукваше злощастният магьосник.

 Отстрани битката беше приключила. От чудовищата бяха останали само изгорели останки. Съшитият гигант изгаряше и от него се разнасяше ужасна миризма. Войниците изтриха мечовете си и веднага се качиха на конете без да се бавят и секунда. За Катрин и Джейс това беше по-трудно защото те не бяха ветерани, но все пак продължиха без(много) оплаквания.

  Подминаха езерото без да се спират и за секунда. То изглеждаше зеленикаво на цвят и странни миризливи пари се извиваха от него. Заради опустошенията над сега наречените чумави земи, трудно можеше да се скриеш от противници били те немъртви или живи, и можеше да се забележи от километри зловещата аура издигаща се от Стратхолм, но летящ некрополис не се виждаше. Липсата на растителност щеше да направи трудно придвижването им, но Странтън беше обсъдил стратегията предварително, с която да подмами до известна степен противниковите сили докато магьосникът и друидът щяха да се прикрият и да опитат да влязат в  разрушеният град незабележимо. Джейс се съмняваше в този план, но другите не искаха да чуят неговото мнение по въпроса – какво стечение на обстоятелствата предвид, че това беше неговата мисия. Не искаше да замесва и друг в своето самоубийствено начинание.

Потънал в мислите си той не забеляза когато групата им се спря зад един хълм. Странтън кимна към своите мъже и се обърна към магьосника:

-Младежо, тук ще се разделим, съветвам ви да изчакате докато се отдалечим и да тръгнете по маршрута който ви казах, че ще ви отведе до старите канали където може да се промъкнете в градът – при тези думи той надигна меча си за поздрав и извика на хората си – Момчета, нека светлината изгори нашите противници и проправи път на всички ни.

 Джейс се загледа в потъващите им силуети докато те с Катрин се отправяха на север откъдето беше предполагаемият таен вход за Стратхолм.