Глава 8, Приключенията на Джейс Блекънд
- Дървен философ
- 18/09/22г.
- Фентъзи
- 9 Глави
- 166 Прочита
Глава 8В базата на паладините
Никалъс Странтън, началникът на базата в Light’shield
tower гледаше към двамата приключенци, все едно
всеки момент те щяха да избухнат:
- И такаа… какво правят един магьосник и един друид, тук на
такова място. Убедете ме, че не сте слуги на онзи лич, Вексанаар.
- Не сър ние не знаем
нищо за личове..
- Не на мен тия,
младежо. Защо иначе Даларан биха пратили маг тук? Или просто вие сте предрешени
некроманти, целящи да научат нещо за нашите планове? За съжаление нямаме други
магьосници, само ако знаех ех…
- Началник Странтън,
не мисля, че те лъжат. Може просто да проверим техните умения, друидите
притежават уникални умения, които маговете и некромантите не владеят – младият
страж, говореше бързо и хвърляше погледи към Катрин – Джейс усети как се жегва
от това, нима ревнуваше от войника, смъмри си набързо – сега ли му беше времето да мисли за жени?
- Тогава Джаред,
обясни ми как те са успели да се доберат
до това място живи. Знаеш как завършиха опитите ни да изпратим вест до който и
да е било. – Джаред посърна след този довод и поклати глава.
- Чакайте малко. Ние
не видяхме почти никаква следа от немъртвите по пътя насам, освен при Хартглен.
Какво всъщност става тук?
- Не сте видели нищо
казвате? И защо да ви вярвам? – При тези думи Катрин изръмжа, бръкна в дисагите
си, взе нещо, протегна ръка и едно цвете израсна пред очите им – Сега вярвате
ли ни?
Странтън погледна към нея, намръщи се, но все пак процеди –
Много добре – Значи искате да научите какво се случва тук. Надявам се след това
на вашето съдействие.
Накратко, ние сме
обградени от немъртвите и техните господари. Нашата армия беше значително
отслабена след събитията случили се покрай четвъртата война. Все пак ние сме
организация целяща се към мир и повечето от хората ни бяха разпределени за
справяне с последиците от тази проклета война. Обаче тогава започнаха
изчезванията…
- Какви изчезвания? На
какво? – Джейс го прекъсна – И защо нямаме връзка с вас от тогава?
- Магьоснико имай
малко търпение, ще стигна и до там –
командирът го изледа раздразнено – Нашите магьосници изчезнаха, най -
вероятно убити. Да знаех само за този лич по – отрано. Имахме 4 магьосника –
един в Стратхолм, двама в ‘’Tyr’s Hand’’ и един в ‘’Light’s
Hope Chapel’’. След това
започнаха да изчезват млади попълнения от нашите редици. Преди две седмици атакуваха Стратхолм.
Проклетият лич Вексанаар начело на култа на проклетите се изсипа и бързо успяха
да унищожат града над който най-много се стараехме. Тези които се спасиха, бяха
малко – Джаред е един от тях – При тези думи момчето стисна дръжката на меча си
здраво – Опитахме да пратим вестоносци до Ордата и Алианса, но единственото
което ни върнаха бяха само няколко
останки, те се възползват от всеки наш загинал човек – въздъхна и продължи – Eлате тук – той стана и отиде към военната карта
– виждате ли тази карта. На нея бяха означени разни фигурки, Джейс не разбираше
много от военна тактика, но едно разбираше, тези фигурки със знака на
Сребърната зора бяха само на 3 бази. Командирът проследи погледа му и
кимна
- Да само тези три
бази ни останаха, нашите бойци са прекалено малко. Тези които не могат да се
бият се намират в ‘’Light’s Hope Chapel’’, но има един проблем и това са
припасите ни. По наши изчисления те ще стигнат най-много още една седмица, а
тук както виждате, земята не е много плодовита, макар че се правят опити.
Снабдявания не сме получавали отдавна, сигурно корабът е попаднал на засада,
след като успяха да превземат ‘’Tyr’s
Hand’’ беше лично
предвождана от онзи лич. Той беше един от лакеите на Кел Тузад преди.
- Всъщност командире,
изпратиха ме от Даларан по подозрения към Натанос Марис. Възможно е той да има
пръст в това – магът видя как Никалъс Странтън стисна зъби и го прекъсна:
- Този мерзавец уби
един от моите ученици. Беше негов братовчед, но явно на Натанос не му пукаше
особено. А след като със Силванас се оказаха предатели….
- Значи не сте го
виждали?
- Не, нашите
съгледвачи не са го забелязвали, проблема е ,че сме обградени от няколко
фронта, като тяхната база се намира в Стратхолм. Също така на север от Light’s
shield tower се укриват
в една планинска част, тук – сочейки един проход към планинско плато западно от тях.
- Как не сме ги
забелязали досега? Вярно натъкнахме се на няколко немъртви и един некромант, но
това беше
- Били сте примамени
тук, това е ясно, но с каква цел не мога да ви кажа, но след като сте тук,
бихте могли да ни помогнете – с тези думи Странтън извърна поглед към прозореца,
където беше тъмно като в рог – Не разполагаме с много хора, имаме налични 90
боеспособни души. Трябва незабавно да се свържем с когото и да е било за помощ
иначе тези чудовища ще плъзнат навсякъде
- С радост ще помогнем, но вече пробвахме и
магическите сигнали са доста, бих казал приглушени…
- Чакай, Джейс мисля,
че тук мога да помогна – обади се Катрин развълнувано – Мисля, че мога да се
свържа чрез някого посредством Смарагдовият сън.
- Това е лудост, чувал
съм, че това е достъпно само за друиди от висок ранг, не за някои младоци –
Колкото ми се иска да вярвам в това момиче, не мисля, че би се получило.
- Поне мога да опитам,
каква друга алтернатива имаме?
- Преди да дойдете
тук, обсъждахме нападение над Стратхолм, единствено ни трябва одобрението на
лорд Максуел, при когото утре ще ви заведем.
- А защо не още сега
сър, колкото по – бързо толкова по-добре.
- Магьоснико, сега е нощ, не е добра идея да ви заведем до “Light’s
hope Chapel’’, възможно
е да се натъкнем на някоя засада, нищо, че пътят е охраняем, Вексанаар е доста
хитър и щом ви е допуснал до тук явно планира нещо за вас. Джаред, заведи ги до
стаите им.
При тези думи Джаред, комуто разговор ставаше явно скучен,
взе една лампа и ги викна - Хайде, елате
– и той потегли навън. Те го последваха мълчаливо.
Очевидно те бяха
превърнали близкото селце в нещо като гарнизон. Младият им предводител ги
попита нещо, но явно го каза много тихо и не го чуха
- Може ли да повториш Джаред, не те чухме – го пита Катрин и
той очевидно още повече се смути но все пак повтори въпроса си:
- Бих искал да ви помоля за една услуга, ако е възможно. Ако
случайно стигнем при този лич, Вексанаар моля ви просто да го убиете, каквото и
да става – в тонът му се чуваше нотки на твърдост, но като че ли би заплакал,
нямаше как де преценят в гръб – това чудовище уби моят по-голям брат и аз…
просто… нищо…
Той млъкна, но Катрин реши да го утеши :
- Спокойно, ще се
справим с това, освен това до себе си имаш помощ от друид и… магьосник – при
тези думи тя изрита Джейс
- А да не се безпокой относно това – Джейс нямаше нужда от
такова “намекване” – Да със сигурност ще измислим нещо.
- Много ви благодаря за това – Джаред звучеше малко
по-радостно.
Всъщност, Джейс
наистина мислеше доста върху това. Личовете бяха силни магьосници – некроманти,
които бяха трудни за убиване, след като те съхраняваха част от душата си в
съдове като урни, които скриваха доста добре, за да не бъдат намерени и
използвани срещу тях. Беше чел за това в една книга, за слабостите на някои
чудовища. А и доколкото знаеше
Сребърният изгрев вече имаха един провал да убият Кел Тузад навремето, в
последствие на което урната му беше открадната, а самият лич възстановен в
Нортренд, където умря веднъж завинаги. Ако вместо това се съсредоточиха върху
откриването на урната, възможно бе убиването на този лич да подкопае силите на
немъртвите. Все пак сигурно той контролираше повечето от тях. Некромантите не
са сериозна заплаха.
Неусетно бяха
пристигнали до гарнизона. Джаред помоли един от своите другари да заведе
магьосника до стаята му, докато той заведе Катрин. Преди да се разделят магът и
прошепна:
- Можеш ли наистина да се пробваш да
навлезеш в Смарагдовият сън? – Тя му кимна и отговори :
- Не е сигурно, досега не съм се
справяла да навляза напълно в него, но както казах, ще се опитам.
- Добре защото ще
трябва да намерим местоположението на един предмет, много важен за успеха ни.
Тя го погледна неразбиращо, и тогава неговият предводител
викна :
- Тук магьоснико – При това Джейс кимна и се отдалечи и тръгна по
неговата посока.
В гарнизона нямаше
много хора, но стаите бяха повечко, очевидно повечето от армията им беше далеч
или… не биваше да си помисля такива работи точно сега.
Стаята беше типичната за един войн – спартански обзаведена,
но щеше да свърши работа, предвид, че Джейс не беше спал на обикновено легло от
поне една седмица. Веднага се унесе и заспа, знаейки
утре какво го чака.
Тази нощ прекара без
сънища, но за сметка на това се събуди много бързо след като Джаред реши да му
излее кофа студена вода
- Б..беше ли нужно това? – каза Джейс треперейки.
- Всъщност не, но беше доста интересно, а и закъсняваме,
командирът каза, че веднага трябва да потегляме към Light’s Hope
Chapel.
Джейс плюейки вода, се надигна. Имаше чувството, че е бил
газен от отряд таурени. Веднага излезе пред гарнизона където го чакаха Катрин,
командирът с още два войника, и пет коня готови за езда. Странтън извика:
- Магьоснико, значи най-после се
събуди. Нямаме време за бавене.
Джейс преглътна хапливия отговор, който щеше да последва и
мълчаливо се качи на коня си.
Петимата потеглиха
към следващата си дестинация, а именно главната база на паладините от
сребърната зора. По пътя си младият маг видя още войници пазещи района, но бяха прекалено малко. След
30-минутна езда, те видяха стените на укреплението. На портите двама стражи
пазеха, но като видаха Странтън веднага побързаха да отворят. Вътре беше като
типичен военен гарнизон, с изключението на жреците. Имаше и доста жени, няколко
деца. На входа ги наблюдаваше статуята на Тириън Фордринг, основателя на
сребърната зора. Той беше един от първите паладини, носител на меча Ашбрингър и
беше победил Артас. Доколкото Джейс знаеше, Тириън беше загинал от раните си в
битка с Пламтящият легион.
Странтън ги поведе
към параклисът, където ги очакваше лорд Максуел. Той направи впечатление на
магьосникът. Мъж в 50-те си години, белязан и с превръзка на едното око, той
беше ветеран още от втората война и настоящ лидер на Сребърната зора. Бронята
му някога е била бяла, но сега беше потъмняла, от многото ползване, но
определена беше чиста. Той ги изгледа, съсредоточи единственото си око в
младият маг и без да погледне командирът на наблюдателницата го пита :
- Приготовленията готови ли са
Странтън?
- Да, сър готови сме, относно това се натъкнахме на магьосник
и друид, които могат да ни съдействат в ….
- Добре, защото трябва да си върнем Tyr’s Hand незабавно
Тези думи смразиха Джейс :
- Простете ми, но защо не Стратхолм,
където личът…
- Младежо, явно не сте учили военна тактика така че нека ви
обясня накратко. Ние сме обградени отвсякъде, е единственият начин за отстъпление
е към Tyr’s Hand където могат да избягат жените и децата. Освен това може да
изпратим вест с тях по море за помощ.
- Но така вие…
- Наясно сме с това магьоснико, но ние няма да се предадем
лесно на немъртвите. Нападение над Стратхолм би ни струвало прекалено много
войници, а аз няма да рискувам животите им заради някакви напразни надежди.
Стените на това укрепление няма да паднат толкова лесно. А и доколкото знам,
убиването на един лич ще бъде по-трудно отколкото вие си мислите, особено ако
не знаем местоположението на неговата урна.
Джейс разбираше, че лордът беше прав. От военна гледна точка
това беше най-лесно най-близката точка за атакуване, но след като беше голяма,
трудно щяха да я превземат ако въобще можеха. Тогава му оставаше един вариант и
той рискува :
- Лорд Максуел, с помощта на моята
приятелка ще се опитаме да намерим местоположението на урната. Ако е възможно
да се направи някаква малка група с която да се промъкнем там.
Командирът на сребърната зора се замисли над думите му и започна
да обикаля наоколо в размишление
- Така губим единствените си магически сили, млади… как се
казваше младежо?
- Джейс, господарю.
- Да, млади Джейс, опитвахте ли да се свържете с някого от
вашият вид?
- Опитах се, но
очевидно магьосниците от култа на проклетите
блокират всички магии за свързване по какъвто и да е било начин.
- Предполагам не можеш също така да
правиш портали?
- Не сър не мисля, че това е по възможностите ми…
Точно тогава един
запъхтян войник влезе в параклиса, сложи юмрук на сърцето и каза:
- Лорд Максуел, немъртвите нападат източната наблюдателница!
- По дяволите, точно сега ли – лордът изръмжа и нареди – Кажи
на Бартоломей веднага да подготви хората ни, трябва да се притечем на помощ –
обърна се към Катрин и Джейс – казахте, че можете да намерите урната на лича.
- Да, но имате ли място където да може да се медитира?–
попита Катрин
Максуел, въздъхна дълбоко, но кимна към Странтън.
- По принцип не допускаме никого освен орденът на паладините,
но щом се налага… - При тези думи той щракна с пръсти и една от плочите в
параклиса се отвори в един проход – внимавайте много – и при тези думи той излезе.
Джейс погледна към стълбите в прохода откъдето идваше някаква
странна светлина и каза на Катрин :
- След теб милейди.