Глава 7, Приключенията на Джейс Блекънд
- Дървен философ
- 18/09/22г.
- Фентъзи
- 9 Глави
- 166 Прочита
Глава 7В чумавите земи
Вече се беше стъмнило, а на Джейс и Катрин
им бе писнало от този ден. Техният възрастен спътник се бе жертвал, за да може
двамата млади да избягат от некромантите и техните марионетки. Градът Хартглен
бе унищожен, а на всичкото отгоре неопитното телепортиране на Джейс ги запрати
в една река, където той самият за малко не бе задушен от немъртва водна змия.
За капак на всичко, техният багаж очевидно не бе телепортиран с тях. Катрин не
беше преживявала по-гаден ден от този.
Понеже бяха в територия, където немъртвите
бяха най-активни, двамата бяха на едно мнение, че не биваше да палят огън тук
въпреки, че измръзваха от студ. Катрин реши за по-разумно да приеме човешката
си форма. Въпреки, че Декстън не беше толкова негативно настроен към тях, много
от Отхвърлените мразеха, и в липсващите си черва, уоргените. Тя каза на Джейс,
че иска да поеме първата стража и в момента стоеше и си мислеше за това дали
правилно бе постъпила като реши да поеме с този магьосник. Източните чумави
земи преди бяха толкова красиви, зелени поля и гори, завинаги унищожени от крал
Лич и неговите немъртви. Тя никога не бе виждала на живо тези земи преди това,
но помнеше картините на Стратхолм, изрисувани като истински. Една от мечтите ѝ
бе да види отново тези места, каквито са били преди. Но това бяха наивните
мечти на едно момиченце. Сега като гледаше тъжната заобикаляща я среда, тя си
помисли, че никога няма да стане това.
Земята под нея беше суха, белезникава на цвят, не с традиционната черна
или кафява богата пръст. Без никакви следи от растения, освен може би отровни
такива, дори и насекоми отсъстваха, не се чуваха никъде щурци. Въздухът също
беше отвратителен, миришеше на смърт, както би се изразила Катрин. Беше чувала,
че животните, които бяха останали са немъртви, заразени или нещо бог знае още
какво. Как тук живееха паладините, тя не можеше да разбере. „ Сигурно се
топлеха в студените нощи с тяхната скъпоценна светлина“.
Джейс измърмори нещо на сън. Според Катрин,
от Даларан не бяха подбрали много добър магьосник, който да се справи със
ситуацията тук. Беше прекалено млад, също като нея, но ѝ се искаше да бяха
изпратили някой по… знаеше ли, по-добър в магията и не толкова дребен, крехък, .
Магията, с която той си служеше изглеждаше опасна, напомняше ѝ за вещерите и
некромантите. Ако следващите дни бяха както сегашния… не по-добре да не мислеше
за това. Потънала в своите мисли, тя не усети как нейния ред да си почине беше
дошъл. Тя отиде към Джейс, да го събуди, взирайки се в лицето му си каза „Не
е толкова лошо изглеждащ на вид.По-къса прическа би му отивала добре обаче“.
Той се размърда и отвори очи, виждайки пред себе си лицето ѝ. Катрин веднага
изскочи назад като навита пружина.
- Да не
би да ме наблюдаваше докато спя?
- Не няма
нищо такова. Тъкмо щях да те събудя, за да мога да си поспя – отговори му тя,
цялата изчервена.
- На това
лице можеш да изгориш нещо – захили се Джейс и се обърна с гръб към нея.
„Мъже,
такива големи говеда са, особено бездарните магьосници“. В крайна сметка заспа почти веднага.
Нейният трениран ум би трябвало да блокира повечето сънища, но сигурно на това прокълнато място нещо се влияеше.
Тя беше
на същото място, но също така и не беше. Вместо, гола земя и камъни, Катрин
седеше на един хълм обрасъл с цветя и дървета. На близо имаше някакво селце и
дим от къщите се издигаше. До нея седеше
Джейс и ѝ се усмихваше.
- Ти направи всичко това. Изключително красиво не
мислиш ли?
Стана и се
протегна към нея, подавайки ѝ ръка.
- Хайде,
Кат.
Тя се почуди
дали да приеме ръката му. Докато се колебаеше, той я подкани отново. Тогава
цялата обстановка се промени. Тя надуши миризмата на горящи тела, която я задави.
Природата около нея рязко се промени – тревата почерня и се изсуши, дърветата
заприличаха на скелети на някакви чудовища. Около нея ръце без плът се подадоха
от земята и я хванаха. Катрин извика и мощна вълна изригна и я освободи от тези
окови. Тя веднага се изправи и видя как до нея изведнъж се появи Джейс. Той я
гледаше и и беше подал ръка, но това не беше същият човек. Кожата му беше доста
бледа, дрехите ме наподобяха тези на некромантите и той се усмихваше злобно:
- Не ти ли харесва това, Кат? Виж какво очаква всички в Азерот – смеейки се маниакално,
той направи някакви знаци и зомбита се появиха от земята и я нападнаха.
Последното което тя чуваше от безжизнените трупове беше:
- Катрин,
Катрин, събуди се – събуди се!
Тя отвори
очи и видя отново познатата обстановка. Джейс беше до нея и ѝ подаде едно
плато. Имаше един печен заек, даларански кексчета и бира. Тя го погледна
учудено
- Откъде
намери такава храна тук? Да не би…
- Това е
готварска тайна. Добре де не ме гледай така… не ми е по възможностите да направя
такава храна с магия, но има един трик на който ме научи един от менторите ми.
Приготвените ястия могат да бъдат сложени в една малка джобна вселена, наречи
го празно пространство. Храната няма да бъде развалена, защото времето не тече
там както тук. Пробвай.
Тя веднага
се нахвърли на храната, както биха казали хората като гладен вълк. Вярно заекът
беше студен, но храната беше ометена за секунди. Единствено отказа бирата, но
Джейс ѝ предложи вода, като той самият изпи бирата. Катрин не беше сигурна дали
е добре магьосникът да пие какъвто и да е алкохол, но всичко си беше до
принципи. Тя го погледна и попита.
- Ами ти яде
ли? Не изглеждаш
много добре – и наистина Джейс изглеждаше сякаш не е спал два дни. Имаше
торбички под очите, дрехите му не бяха особено чисти.
В отговор
той само ѝ се усмихна и рече.
- О някой се
притеснява за мен а?
- Притеснявам се, че можеш да трепнеш не когато трябва, а предвид че ти си
този, който ще ни защитава, искам да съм сигурна, че ще оцелея.
- Спокойно,
аз имам храна за всеки случай – при това той извади едно парче сушено месо и го
задъвка – ти се нуждаеш от повече енергия. Относно мисията ми, искам да ти
обясня моя план за действие след като сме тук.
Той и обясни
всичко, като от време на време гласът му заглъхваше, сякаш той самият не си
вярваше. Те двамата щяха да да продължат към към параклисът ‘’’Надеждата на светлината”, където щяха да потърсят повече
информация за случващото се в тази част на Източните кралства. Сложната част
беше, че пътуването им до този параклис щеше да отнеме поне 2 дни, в най-добрия
случай ден и половина ако не се натъкнеха на никакви немъртви. Нямаше никакви следи на жизненост в
далечината от най-близката наблюдателна кула. Би трябвало в това време
огньовете да бъдат запалени на върха. Катрин явно се беше заплеснала, защото
Джейс щракна с пръсти и попита:
- Нещо
притеснява ли те? – той и проследи погледа и се намръщи и продължи – Няма да е лошо да
проверим поне една от наблюдателниците. Чувал съм, че тук се намира
прословутата щаб квартира на Орденът на светлината. Няма начин те да не знаят
за случващото се в Хартглен, и все пак, да оставят така безнадзорно базите си.
Крайната ни дестинация откъдето евентуално може да намерим помощ е в Стратхолм.
Преди 5-6 години
- Стратхолм,
там не е ли все още необитаема зона?
На този
въпрос Джейс се опита да се усмихне, но очевидно не му се получаваше:
- В Даларан имаше слухове, че паладините се опитват да възвърнат това
място, със сигурност им е трудно, предвид сегашните обстоятелства покрай
войната между алианса и ордата. Но всъщност ме притеснява точно това място. Заради злото случило се там,
хората от край време го избягват и, ако паладините са в затруднение с тези
немъртви, не ми се мисли какво може да ни чака там – гласът му издаваше нотки на притеснение.
След около 5 минутно мълчание, в опит да
си съберат мислите, те чуха чудовищен вой от север и решиха единодушно, че
трябва да тръгнат. Запътиха се на изток, по главният път, защото не искаха да
не натъкват на някои скрити чудовища. Къщата на Натанос отдавна трябваше да е
празна, след като той отдавна беше дясната ръка на Силванас в Подземният град,
а и би било нелепо той да се крие точно там. Но този вой идваше от същото
място, скрито зад хълмовете и Джейс се
поколеба дали да не разузнае малко повече. Ужасиите, обаче вече му стигаха и
твърдо реши да се отбият в първата наблюдателна кула, която видят.
Към обяд, стигнаха до една от базите на Сребърният изгрев. Но имаше нещо
нередно, изглеждаше пуста, не се виждаше никой отвън, едно от знамената лежеше
на земята, разкъсано от нещо с… остри нокти. Магьосникът веднага се затича към
кулата
- Джейс, почакай – чу той зад себе си
Катрин, но не и обърна внимание и влезе в кулата. Веднага почувства някаква
нередност. Познатата аура на некромантската магия изпълваше цялото помещение.
Но най-странното беше, че нямаше пак никаква следа от сражение водело се
наблизо, също както при Хартглен. Младият маг веднага извади тебешир и почна да
чертае кръгове в стаята. Зад себе си, той чу как Катрин мърмореше нещо за глупави момчета, но не и
обърна отново внимание
- Тук мирише на смърт – ненужно каза тя
и се загледа в знаците на земята – Планираш да провериш какво точно се е случило?
Той кимна и почна да произнася заклинание и мигновено около
него се завихриха магически енергии. Мага видя как тези енергийни линии
излизаха от сградата, проследи ги навън и видя как те идваха от североизток.
Това не изглеждаше добре, там би трябвало да има още бази на паладините.
Трябваше незабавно да изпрати съобщение на Кадгар и съвета. Катрин го пита:
- Какво става, защо така пребледня? Немъртвите са го направили това нали?
- Да, но това прилича на добре
координирана атака, не на някой заблуден некромант, а и следите водят много
навътре в Чумавите земи. Следите са добре прикрити за не-магьосници. Трябва да
ускорим крачка към следващата кула Light’s Shield Tower – възможно е там да има хора. Няма начин цялата армия на паладините да изчезне така.
Друидката кимна,
погледна отново към наблюдателницата и прошепна нещо. След това те продължиха.
На юг в една долина се намираха
останките от Дароушир.
Липсата на растителност ги откриваше
много, но също така шансът да бъдеха
следени намаляваше. В далечината се виждаше следващата им цел - Light’s
Shield Tower. Преди нея
трябваше да преминат един от мостовете, който би трябвало да е охраняем. Джейс
не видя никого там и започна да се отчайва, обаче Катрин му каза, че вижда
някакви фигури:
- Миризмата носеща се от тях не
прилича на тази на немъртвите. За всеки случай бъди предпазлив докато аз
проверя обстановката. – При тези думи тя взе нещо в шепите си и прошепна нещо неразбираемо. Разтвори ги и от там прехвърча
някаква крилата гадинка.
Джейс кимна,
в ума му излизаше наяве магия, която би трябвало да ги спаси ако евентуално
нещо се случеше. След около 2-3 минутки които му се сториха
по-скоро като половин час, малкото насекомо се върна при нея и уоргена въздъхна
облекчено:
- Това са живи стражи, носещи
отличителните брони на сребърният изгрев. – Да побързаме и да научим какво се
случва тук.
Те тръгнаха
към наблюдателницата, но не бързаха прекалено, защото можеше пазачите на моста
да го разтълкуват иначе и да си помислят, че двамата приключенци са врагове.
Пазачите ги забелязаха и извадиха оръжията си. Единият изглеждаше сравнително
млад, може би по – малък от магьосника, доколкото можеше да се съди през
бронята. Другият беше по – възрастен, около 30 годишен. Дългата му черна коса
се спускаше над едното око. Той се намръщи към двамата и с оголен меч насочен
към тях им каза:
- Легитимирайте се веднага! – Едното му око се местеше от единия
към другия очаквайки някакъв капан.
- Аз
съм Джейс, - задъхано каза той - маг от Даларан, а това е Катрин, друид
- Значи наистина са ни пратили магьосник
– възкликна младият войник – А мислех,
че хората въобще са ни забравили тук…
- Тихо Джаред,
не съм ти дал думата – скастри го неговият другар
– По – добре е да дойдете с нас в базата
ни, скоро ще се стъмни и се съмнявам да искате да правите компания на тукашните
нощни създания.